Навярно това е поредната статия, статус или цитат, който прочитате за Коби Браянт през последните няколко дни .
Четете за неговите постижения, за работната му етика, за голямата му усмивка извън терена, любовта му към семейството, за добрината му..
И истината е, че всичко което четете е вярно.
Номер 24, гардът на Лос Анджелис Лейкърс е истинска, абсолютна спортна легенда, човек, който е олицетворение на олимпийския дух. Браянт не беше просто поредния атлет, баскетболист от НБА, а истински убиец на игрището. Така де, прозвището Черната Мамба не е дошло от нищото.
Коби често говореше за ставането в 4 сутринта, за тренировките през час, по пет пъти на ден, докато не достигнеш пълно изтощение, за това какво означава да бъдеш обсебен от мисълта за победата, да не признаваш второ, трето или което и да било друго място, освен първото, за влечението към това не просто да бъдеш някой, а да бъдеш най-великият.
Но Коби не беше просто поредният обсебен спортист, успял да стане един от най-великите в спорта си, той беше много повече от това.
Всички баскетболни фенове знаят с каква обич и приятелство се отнасяше той към новото поколение играчи в НБА (разбира се, след приключването му с баскетбола). Какъв ментор беше той за толкова много изгряващи звезди сред които – Девин Букър, Трей Йънг, Янис Антетокумпо, Лука Дончич и други. Неговото влияние си пролича и в очите на всички онези играчи, които излизаха по терените с насълзени очи в деня на инцидента.
Но въздействието на Коби се разпростираше далеч извън рамките на баскетбола. Той беше от спортистите, които най-видно подкрепяха женските спортове. Често можеше да бъде забелязан на мачове на WNBA, на мачове на сестрите Уилямс и новите американски тенис звезди като Наоми Осака и Коко Гоф, а когато се играеха срещите от женското световно първенство по футбол, Коби и неговите дъщерички подкрепяха USWNT и дори е малка тайна,че ДжиДжи Браянт (дъщерята на Коби), носеше номер 2 заради любимата си състезателка от женския отбор на Щатите по футбол – Сидни Леро.
Днес, всяка една от споменатите дами благодареше на Коби за това,че е бил неин ментор и приятел.
Също така, Коби опровергаваше напълно клишето за глупавия спортист. Той спада към една много малка група от атлети-поети, чиито цитати се пишат на инстаграм постове и под снимки във фейсбук, които успяват да развълнуват дори хора, които съвсем не се интересуват от спорт.
През последните няколко години, Коби написа поема, по която се направи късометражен анимационен филм, който спечели Оскар. След това стана съ-автор на поредица от детски книжки, които са смесица от фантастични светове и спорт. Целта на тези книжки е да учат малчуганите на ценности, в които Коби най-силно вярваше – любов, работна етика, значението на приятелите и семейството.
И след всичко това, което вече прочетохте ще си позволя да цитирам част от речта на Коби по време на наградите ESPYs през 2016, която може би ще ви разясни най-важното за него:
“ Ние не сме на тази сцена просто заради талант, ние сме тук заради 4 сутринта, заради двуразовите тренировки, тренировъчните лагери.. ние сме тук, защото имахме мечта и не позволихме на нищо да застане на пътя ни. Ако някой се опитваше да ни свали на земята, ние го използвахме, за да се изправим по-силни. Никога не бяхме удовлетворени, никога не ни беше достатъчно и ние никога няма да се оттеглим.
Гимназиалният ми учител по английски казваше този прекрасен цитат: „Почивай си в края, а не по средата“ и аз взех този цитат присърце.
Вярвам, че има време за почивка, но за мен това време не е сега.
Благодаря ви, за тази голяма чест, която ми оказвате почитайки баскетболната ми кариера, но аз далеч не съм приключил. Следващата ми мечта е някой ден да бъда почетен за това, че съм вдъхновил следващото поколение спортисти да имат мечта, да жертват за нея и никога, ама никога да не почиват по средата.
***
Коби, надявам се да ни чуваш и да ни виждаш.
Благодарим ти за моментите, в които играта ти ни е спирала дъха.
Благодарим ти за цитатите, които ни карат да се оптиваме да бъдем повече всеки ден.
Благодарим ти за това, че накара милиони по света да мечтаят.
Благодарим ти за примера.
Ти не просто успя да вдъхновиш бъдещи спортисти по целия свят, ти вдъхнови целия свят.
Обещаваме ти никога да не почиваме по средата.
Почивай в мир.
