На 13-ти Април 2016г. баскетболните фенове по цял свят, а и не само (сигурен съм че това нещо е било наблюдавано и от извънземни форми на живот, но все още не мога да го докажа) станаха свидетели на едно от най-епичните представления в историята на баскетболната игра. Мач, който за домакините от Лейкърс по онова време не би следвало да е от кой знае какво значение предвид регистрираните 65 загуби до момента през сезона. Мач, който затваря една колеблива за организацията кампания на „ребилд“, но същевременно е предопределен да бъде исторически, защото това е последният официален мач на великия Коби Браянт.
Добре помня седмица преди въпросната среща Коби имаше пряко включване в ефира на NBA on TNT и в приятелски разговор с Шак го покани в Стейпълс за двубоя. Шак прие разбира се и от своя страна го помоли на шега:
„Коби, сложи им 50. Искам 50!“
Съперник на Лейкърс във въпросния мач бе отборът на Юта, който до последно се бори за място в плейофите. Не е съвсем ясно дали джазмените са знаели дали имат или нямат шанс за класиране преди старта на двубоя, но е факт, че поемат водачеството и контролират събитията на терена в Стейпълс от първия съдийски сигнал. Ако не класиране за елиминационната фаза, то поне с евентуална победа могат да избегнат да завършат сезона си с негативен баланс.
Всички знаехме че Коби ще опита да запише солидна статистика. Всички знаехме, че ще се опита да даде зрелище и вълнение на феновете за един последен път, но това което се случи в залата на 13-ти Април надмина всякакви очаквания.
Представяне за поколенията.
И понеже великият шампион не трябва да се оттегля със загуба, отборът на Лейкърс някак успя да измъкне победата. Сякаш се случи някаква магия в заключителната част на мача. В онази част от срещата, когато секундарника започва да се върти по-бързо. Когато напрежението е смазващо, а физическата умора изпепеляваща. Именно в този момент точкова серия на Браянт ще изведе Лейкърс напред в резултата и ще подпечата победата. И целият този спектакъл ще приключи по възможно най-изумителния начин:
При отбелязани 58 точки на сметката си и висяща на кантар среща Коби е пратен за две стрелби на наказателната линия.
Представете си цялата ситуация. Резултатът е на ръба. Времето изтича. След 20 години пържене в мелачката на лигата стоите на фал линията и имате право на две стрелби. Така ще приключи кариерата ви. Ако пропуснете, може би няма да победите в последния си мач. Със сигурност няма да закръглите актива си, а и ще се оттеглите знаейки, че сте пропуснали последния си изстрел.
С 42 игрови минути, безброй атаки към противниковия кош и сърдечен пулс до небесата…
boom, boom.. 60, Mamba out!
