Силата и растежът идват само и единствено в следствие на непрекъснати усилия и борба
Това са думи на Наполеон Хил – писател, журналист, виден общественик получил привилегията да съветва президента Уудро Уилсън в края на втората декада на 20ти век. Освен поведението на даден икономически контрагент, заключението на Хил доста точно описва професионалната кариера на пет-кратния шампион на НБА Коби Браянт.
За да се трансформираш от гимназиален баскетболист до един от най-великите баскетболисти в историята, трябва да реализираш огромен растеж. За да съумееш да превъзмогнеш подигравките на тълпата в ранния стадий на кариерата си се изисква невероятна сила. Историята на Коби Браянт.
Може би най-пресният спомен за Коби запечатан в съзнанията на феновете остават онези луди 60 точки в последния му официален мач. Представяне, което ще остане за поколенията и ще се помни вечно. Представяне, покриващо високите изисквания дори на самия Коби Браянт. Представяне, напълно достойно за завършек на една продължителна и изключително бляскава кариера.
И ако въпросните „60“ бележат края, то няма как да не си зададем въпроса: А къде е началото?
Нощта на Драфта през 96-та и трейда между Хорнетс и Лейкърс? Дебютът му срещу Тимбърулвс или първата реализирана точка срещу Никс? Всеки от изброените отговори, би могъл да бъде правилен стига да бъде поместен в подходящия контекст, но за да открием истинската отправна точка в развитието на Коби Браянт, то трябва да внесем малко детайли около неговия новобрански сезон.
Коби не влиза в лигата с гръм и трясък. Не подписва предварителни мултимилионни рекламни договори и пред дома му в Пасифик Палисейдс никога не е имало паркиран Хамър.
Коби е тийнейджър, който се присъединява към един солиден състав с плейофни амбиции. Състав, който освен всичко друго си има пълен комплект от стрелящи гардове – младият талант с отличен потенциал Еди Джоунс и ветеранът Байрън Скот. Или казано с други думи, новобранският сезон на Коби представлява постоянство, упорита работа, непрекъсната борба и стремеж за доказване пред треньорския щаб, съотборниците и най-вече – пред феновете. Зверски усилия, които в края на кампанията ще поставят 18-годишния младеж в позиция, на която фанатизирана тълпа от близо 20 000 души ще му се подиграва и ще го осмива, а цялата световна баскетболна общественост едва ли повече би погледнала на него със сериозно око.
Точно така, става въпрос за прословутата плейофна серия между Юта Джаз и Ел Ей Лейкърс през 1997г. Езерняците завършват сезона 56-26, отстраняват тима на Трейлблейзърс в първия кръг на елиминациите и срещат Джазмените на Джери Слоун.
Коби не е фактор в серията. След първите две срещи, Браянт е прекарал общо 18 минути на терена и е отбелязал незначителните 5 точки при успеваемост 2/8. Единствената победа за Езерняците в серията идва в третата среща. Коби нанизва 19 точки за 19 минути, заставайки 14 пъти на линията за наказателен удар, но отново изпада в немилост в четвъртия мач. След четири изиграни срещи и резултат в серията 3-1 за Джаз, тимът на Лейкърс излиза срещу Юта в Солт Лейк Сити, опитвайки се да се задържи в надпреварата. Мачът се превръща в типичната за периода истинска плейофна битка. Секунди преди края на срещата резултатът е равен, а владението на топката е за гостите от Калифорния. Коби изнася топката, излиза в изолация срещу Браян Ръсел, изцежда часовника, засилва се в атака, навлиза отвъд линията за три точки, прави финт, за да се освободи от опеката на Ръсел, вдига се и от съвсем чиста позиция шутира към коша. Топката не докосва нито обръча, нито таблото и докато лети към ръцете на Карл Малон сирената в залата дава края на редовното време. Отлична възможност за Лейкърс да спечелят срещата и да върнат серията в Лос Анджелис, но вместо победен кош – еърбол. В добавеното време, Коби ще запише още 3 такива стрелби (еърболи), а в крайна сметка Джаз ще затворят серията спечелвайки срещата с 98:93.
Каква ли психика се изисква, за да преодолееш това? А дали един 18-годишен тийнейджър я притежава?
Помните ли финалната серия между Орландо Меджик и Хюстън Рокетс от 1995 година. Високо летящият отбор на Орландо, препълнен с млади и обещаващи таланти разбиваше отбора на Рокетс в първата среща от финалите. На моменти разликата достигаше 20+ точки, а играчите на Браян Хил се забавляваха на терена. Гостите от Тексас все пак съумяват да стопят разликата и секунди преди края на срещата Орландо водят с 3 точки и имат владението на топката. Рокетс спират часовника, пращайки Ник Андерсън да изпълнява два наказателни. Ник пропуска и двата, но след втората стрелба сам овладява борбата, а играчите на Рокетс отново го фаулират, за да спрат времето. Ник отново пропуска и двата наказателни, а в оставащите 5-6 секунди, Рокетс забиват тройка със сирената, вкарват мача в продължение и в добавеното време разбиват Меджик. Въпреки че Орландо влизат като фаворит в серията, не успяват да запишат дори една победа и са пометени с 4:0. Съотборници на Ник Андерсън споделят години след това, че неговата увереност никога не е била същата след онезе 4 последователни пропуска от фала. Не защото е пропуснал 4 стрелби, а защото реализирането само на една, щеше да осигури победата на отбора му и вероятно щеше да промени целия изход на серията.
Ник Андерсън, да! Коби – не!
На въпроса дали е трябвало новобранец с крехка психика и увереност да вземе последната стрелба в редовното време, треньорът на Лейкърс, Дел Харис коментира:
Надявам се, че говорим за един и същи човек. Увереността и психиката никога не са били проблем за Коби Браянт.
Коби не прави драми от представянето си. Напротив, залавя се за работа още с кацането си в Ел Ей. Той не е допуснал тези четири еърбола заради липса на увереност, а по-скоро заради слабата си физика в краката. Това ще бъде неговия следващ фокус и веднага щом внесе нужните корекции резултатите ще са налице.
Случайно или не, една визита срещу Юта Джаз ще отвори вратата на един тийнейджър към неговата бляскава кариера, която от своя страна ще завърши по изумително блестящ начин срещу същия този съперник.
Звучи като приказка. Като предварително написан сценарий. Звучи типично в стила на Коби Браянт.
