Баскетболното наследство от тима на Бостън Селтикс е необятно. Разбира се няма и как да бъде другояче, предвид че са един от основателите на лигата и същевременно са сред най-титулуваните отбори. С изключение на 90те, Селтикс имат солидно присъствие във всяка една декада от историята на лигата. Изпратили са 35 играча към Залата на славата, а някои от тях дори са разпознати от феновете като легенди.

Интересното при Бостън е, че независимо от доминацията или от константното присъствие на звездни играчи в състава, клубния им рекорд за най-много отбелязани точки в един мач е 60. Цифра, която феновете на вечния враг са способни да убият точно с едно изречение: „Коби бележи 62 за три четвърти“.

Може би всичко това е следствие от философията на Селтикс, техния отборен дух и отборна игра. Може би това е причината. Така или иначе рекордът принадлежи на Лари Бърд. Поставен е преди цяла вечност, а романтичния разказ за онази незабравима вечер отеква във времето вече повече от 35 години. Чад Фин е съумял да представи историята посредством множество интервюта на различните участници в нея, като по този начин освен че й придава допълнителна емоция, е успял да покаже някои доста интересни страни от легендарния образ на Лари Бърд.

 

***

 

В разцвета на силите си Лари Бърд беше като художник на терена, същински баскетболен пурист и перфекционист. Същевременно бе гениален подавач, смъртоносно точен стрелец, твърд борец и хитър защитник. Разбира се, всичко това са само част от списъка с определения валидни за Бърд по онова време.

През сезон 1984-1985, Лари Бърд е на 28 години и целият арсенал, с който разполага (физически и ментален) оперира на оптимални нива на терена. Бърд записва по 28.7 точки и 10.5 борби средно на мач. Бележи 42.7% от стрелбите си за три точки, 52.2% от поле и 88.2% от наказателната линия. Никой не е играл повече минути от него в НБА през този сезон. Никой не е изиграл по-добри минути от него. Печели втората си (от три) последователна награда за Най-полезен играч, като получава 73 от възможни 78 първи вота при гласуването.

В средата на Март, в заключителната фаза на въпросния сезон, Бърд ще запише едно от най-паметните си представяния не само за конкретната кампания, но и за цялостната си кариера, въпреки че самият той не го разпознава като любимо.

Повечето хора и феновете гледат към графата с точките и мисля, че ги разбирам. Но моите любими игри са онези в които успявам да правя много различни неща, с които да помагам на отбора ми да побеждава – споделя самият Лари Бърд

На 12-ти Март 1985 г. Бърд поставя клубен рекорд, като бележи 60 точи при победата на Бостън Селтикс над Атланта Хоукс. Постижението на Бърд чупи рекорда на Кевин МакХейл, който бе нанизал 56 точки на Детройт девет дена по-рано.

Срещата между Селтикс и Хоукс ще присвои легендарен статут в аналите на лигата, а причината за това съвсем няма да е единствено представянето на Бърд. Има някои необичайни обстоятелства съпътстващи въпросния двубой, за които задължително трябва да се спомене.


Мачът се провежда в Ню Орлийнс. По онова време Атланта Хоукс са играли някои от домакинските си мачове там. Далеч от Атланта и едновременно с това добра дестинация за трип от страна на феновете на Селтикс. Също така в хода на самата среща, представянето на Бърд до такава степен е наелектризирало залата, че в един момент е започнал да получава похвали и възхищения от резервите на противниковия отбор. Точно така, в края на скамейката на Хоукс се заформя нещо като фен клуб на “Лари Бърд”.

Начинът по който стреляше топката бе като на видео игра. Не можеше да бъде истина. Но всъщност беше!, споделя Доминик Уилкинс, записал 36 точки при загубата във въпросната среща.

Много се е говорило за въпросния мач през годините. Различни издания са публикували различни интерпретации на техния разказ за онази незабравима нощ в Ню Орлийнс, но за да се види цялостната картина от събитията е нужно да се внесат малко детайли. Казано по друг начин, за да се разбере цялата история на 60-те точки на Лари Бърд ще трябва да се върнем още девет дена назад във времето.

 

ЗАЩО НЕ СЕ ПРОБВА ЗА 70

На 3-ти Март, 1985 г., Бърд бележи 30 точки, овладява 15 борби и записва 10 завършващи подавания в домакинската победа на Селтикс над Детройт Пистънс. При равни други условия трипъл-дабъл срещу солиден съперник би превърнал Лари Бърд във водещо заглавие сред новините от лигата. Но въпросната ситуацията е била малко по-различна. Вечерта е принадлежала на друг играч на Селтикс.

Кевин МакХейл, шестият играч в отбора на Селтикс, онзи с приветливата прическа и гумените ръце, който стартира срещу Пистънс само и единствено заради отсъствието на Седрик Максуел, отбелязва 56 точки чупейки рекорда на Бърд за най-много точки в един мач с екипа на Селтикс (53) поставен през Март 1983 срещу Пейсърс. МакХейл е част от отбора на Бостън от 1980 г. и в баскетболно отношение точно навлиза в разцвета на силите си. Тепърва щеше да му предстои да се обособи като един от легендарните трима големи за Селтикс. Тепърва щяха да му предстоят безброй мигове на слава и признание. Но този мач срещу Пистънс? Това е мачът на живота му.

Кевин МакХейл: Единствения път, когато ми се е случвало да вкарам толкова много точки беше в игра на двора, а аз бях на 12. Помня че тогава играхме около пет часа.

Лари Бърд: Веднъж като осъзнаеш какво се случва.. нали разбирате, не ти се отдават възможности за подобно нещо всеки ден. И когато попаднеш в такава ситуация искаш да се представиш дори още по-добре. И постоянно търсиш топката. Това се опитах да направя с Кевин. Така или иначе бе под пара, искаше ми се да се представи още по-добре.

МакХейл е можел да отбележи много повече от 56 в онази нощ, но е поискал смяна няколко минути преди края на срещата след като вече победата е била подсигурена – решение, което не се е понравило особено на Бърд.

Лари Бърд: Кевин поиска смяна. Не можех да повярвам. Особено срещу Пистънс. Не се имахме с тях така или иначе, спокойно можеше да остане да им наниже 70. Те нямаха абсолютно никаква идея как го спрат в тази среща. Когато го видях да се отправя към скамейката му казах: Не можеш да излизаш сега. Трябва да останеш за още.. Не можех да повярвам.

Глен Ордуей, радио броудкастър: Бърд направи този коментар след мача: “Трябваше да остане за още”. Беше интересно да се види това тяхно вътрешно съревнование. На терена заедно бяха наистина много добри, но извън терена бяха доста различни.

Дени Ейндж, Селтикс: Лари постоянно идваше при мен с молба “Хей, иди кажи това на Кевин”.. или пък Кевин ще дойде при мен да ме помоли да кажа нещо на Лари. Те бяха толкова велики играчи, но просто понякога не знаеха как да говорят помежду си или как да се овикват. Но пък отлично знаеха как да викат по мен.

Скот Уедман, Селтикс: Лари бе като психолог. Имаше различен подход към различните играчи.

Глен Ордуей, радио броудкастър: Помня че имаше закачки около Бърд през онези девет дена. Играчите се шегуваха, все пак Бърд държеше рекорда преди МаКХейл да го подобри.

Лари Бърд: Разбира се след срещата ни с Пистънс ме питаха за този рекорд и аз нали трябваше да се направя на много остроумен заявих “Ще го подобря за нула време”

Скот Уедман, Селтикс: Лари поздрави Кевин след срещата и повече дума не обели за това. Така или иначе никой от нас не се изненада, когато рекорда падна толкова скоро.

 

ЗАДМИНАВАМ ЛАРИ БЪРД!

На 8-ми Март в типичен стил с 32 точки на сметката си, придружени от 15 борби и 9 асистенции, Бърд извежда Бостън Селтикс до тяхната 50-та победа от 64 изиграни срещи до момента през кампанията. Въпреки че графикът е предвиждал три дни преди следващия мач на отбора, Лари Бърд няма да може да се възползва от почивката поради предварително поет ангажимент за участие в годишния Шамрок Класик маратон – 5 мили градско трасе стартиращо от Бостън Гардън.

Лари Бърд: Обикновено аз давах началния изстрел за старт на състезанието. В първите издания имаше по 3-4 хил. души. Постепенно желаещите да участват се увеличаваха.

Скот Уедман, Селтикс: Когато не получавах достатъчно игрови минути на другия ден отивах на тренировка 20тина минути по-рано и почвах да въртя обиколки около игрището.

Месец преди маратона, помня че бях отишъл така по-рано в залата и с учудване видях, че Лари е там и тича. Това се повтаряше в следващите две-три седмици, докато един ден не ми сподели: “имам приятел, който е стартирал кампания за набиране на средства и мисля да тичам на маратона в негова полза. Искаш ли да дойдеш да участваш с мен?”
Отговорих му, че ако треньора (Кей Си) няма нищо против ще участвам. Лари каза че вече е уредил нещата с кондиционния треньор и има разрешението на Кей Си стига да се опази от контузии.

Скот Уедман и Лари Бърд | Getty

Лари Бърд: Отидохме и просто избягахме трасето. Задните ми бедра никога не са били по-стегнати след това.

Скот Уедман, Селтикс: Извисявайки се с една глава над всички бяхме лесни за разпознаване. Беше прекрасен пролетен слънчев ден и няколко хиляди души по улиците на града.

Отвсякъде се чуваше: “Хей това не е ли Лари Бърд”; “Вижте Лари Бърд и Скот Уедман”, “Хей, вижте ме, задминавам Лари Бърд”.. Хората тичаха около нас и бяха видимо доволни, че ни задминават.

Лари Бърд: Тези състезания винаги са ме смайвали. Хора за които никога не си подозирал, че могат да бягат минават покрай теб все едно си спрял. Усещането е изумително. Деца на по 10 прелитат покрай теб на 4-тата миля и ти буквално не знаеш какво се случва.

Скот Уедман, Селтикс: В последната миля от трасето превключихме на горна предавка. Лари се обърна към мен и каза: “повече никой няма да ме задминава, давай!”. Не исках да се състезавам с него, за да не се контузим, но така или иначе едва ли щях да мога да го изпреваря. Той се справи с последната миля за по-малко от 5 минути.

Лари Бърд: бяхме планирали да изминем трасето за под 34 минути (финишира за 33 мин. и 40 секунди)

Скот Уедман, Селтикс: Беше буквално на спринт. Бягах точно зад гърба му и имах чувството че краката ми ще избухнат всеки момент.

Лари Бърд: победих Скоти, така че всичко беше наред!

 

ТРИБУНИТЕ БЯХА ИЗЦЯЛО В ЗЕЛЕНО

Онова, което не беше наред обаче бяха краката на Лари Бърд. По график Селтикс гостуваха на Хоукс, но вместо към Атланта, отборът се насочи към 11 хилядната Лейкфрон Арина в Университета в Ню Орлийнс.

Лари Бърд: Краката ми бяха адски възпалени от тичането. Отидох на загрявката преди срещата и изобщо не се чувствах добре. Задните ми бедра бяха страшно схванати. Разбира се когато се позатичах малко по малко започнаха да ме отпускат. Но определено нямах никакви предварителни очаквания за тази среща.

Глен Ордуей, радио броудкастър: Атмосферата в залата се разминаваше от типичната за НБА по онова време. Публиката беше прекалено близо до терена. Нямаше втори етаж по трибуните. Всичко се чуваше все едно си на мач от пред сезонната подготовка.

Майк Фратело, Хоукс: Изиграхме дузина срещи там този сезон. Местен промоутър бе предложил на нашия собственик по 100 хил. на мач. Това си бяха доста пари.

Джон Стърлинг, ТВ коментатор: Беше изтощително за отбора да пътува до там. Но пък всичко това донесе много пари на организацията.

Майк Фратело, Хоукс: Реално погледнато този сезон имахме 53 гостувания и 29 домакинства.

Глен Ордуей, радио броудкастър: Залата в Ню Орлийнс бе претъпкана с фенове на Селтикс все едно Бостън бяха домакини.

Лари Бърд: Мигновено забелязах феновете ни. Обикновено и до Атланта ни следват много, но това тук беше още повече. Може би около 75% от присъстващите в залата бяха фенове на Селтикс. Това доста ме мотивира.

Майк Фратело, Хоукс: Това се случваше често през този сезон. Когато имаме домакинство срещу Селтикс да виждаме трибуните ни отрупани с хора със зелени тениски. Отборът им бе изключителен и феновете им знаеха това и не пропускаха възможност да ги подкрепят.

Грег Кайт, Селтикс: по онова време често пъти Лари Бърд е бил сравняван с Елвис. Беше като крал. Където и да отиде, всеки искаше да го види.

Лари Бърд: Не смятам че играхме добре. И двата отбора. Все още съм на това мнение, но на феновете в Ню Орлийнс им хареса със сигурност, а това е най-важното.

Бърд и МакХейл | NBA.com

 

МАЧЪТ БЕ КОФТИ

Представянето на Бърд през първото полувреме съвсем не е предвещавало, трансформирането на рекорда на МакХейл в минало време. 23 точки за Лари на почивката в Ню Орлийнс и много въпросителни около конкретните единоборства на терена. Доминик Уилкинс и Еди Джонсън не спират да бележат за Хоукс, а резултатът в началото на третата четвърт е бил равен.

Лари Бърд: Ако гледате записа ще се уверите че мачът бе кофти. Не обичам подобни мачове. Не е ясно кой кого пази. Топката не се движи добре.

В третия период Бърд постепенно увеличава оборотите, като включва в действие всички движения от репертоара си плюс може би и едно две нови. Стрелбите му започват да влизат, а публиката не може да си поеме дъх. Бърд приключва периода с 19 точки, 11 от които идват в последните 3 минути на частта, а Селтикс вече водят със 100-89 преди последната четвърт.

Денис Джонсън, Селтикс: Усещах на къде отиват нещата. В третия период отбеляза някои изумителни стрелби. В края на периода погледнах към таблото, видях че има 42 точки, а току що бе влязъл в ритъм.

Робърт Периш, Селтикс: На полувремето ни каза, че вече се чувства отлично, така че да му подаваме топката. След това излезе на терена и буквално съсипа целия отбора на Атланта.

Джон Стърлинг, ТВ коментатор: Седях на коментаторската маса точно до скамейката на Хоукс. Не можех да повярвам какво виждам. Бърд наниза стрелби от микрофона. Нали се сещате за този модерен израз “heat-check”.. може би Лари Бърд създаде heat-check-a през онази нощ.

Лари Бърд: Често го практикувахме това с Дени и Кевин. Ако ти се отвори пространство за стрелба я стреляш, дори и да е ниско процентна. Ако влезе опитваш пак. Поради някаква причина моите ниско процентни опити тази вечер не спираха да влизат.

Да си призная не знаех, че активът ми е набъбнал толкова до момента, в който не бях поставен на наказателната линия и дикторът в залата не обяви след двата ми опита, че имам 51 и 52 точки. Знаех че съм отбелязал доста, но не знаех че са чак толкова много. И така, попаднал в тази ситуация беше ясно, че ще атакувам рекорда.

Майк Фратело, Хоукс: Лари беше под пара. Той го знаеше и съотборниците му го усещаха. Съответно направиха всичко по силите им да доставят топката в ръцете му.

Лари Бърд: Ди Джей дойде при мен и ми каза: “хайде да бием рекорда на Кевин”. Истината е че аз помогнах доста на Кевин за рекорда му и сега той направи същото за мен.

Гардовата линия на Селтикс, Денис Джонсън и Дени Ейндж завършва срещата с общо 30 асистенции, а МакХейл добавя още 5.

Лари Бърд: Дени има 13 асистенции? Сигурни ли сте? Това трябва да е някаква грешка! Мачът не се игра в НБА арена, така че допускам възможността за грешка при отчитането. В кръга на шегата разбира се. Иначе това би следвало да е кариерно постижение за него.

Доминик Уилкинс, Хоукс: Двамата с Лари записахме някои легендарни битки помежду ни. Той имаше лъвско сърце. Брилянтен баскетболист във всеки един аспект на играта. Уважавам този човек до краен предел.

Карлос Кларк, Селтикс: Познавах Ник още от колежа. Знаех колко е борбен и цялостното му желание за победа. Качествата му бяха изумителни.

Глен Ордуей, радио броудкастър: Може би сте забелязали, но много от легендарните представяния на Бърд идват именно срещу Атланта. Просто мотивацията му срещу Ник някак се увеличаваше от самосебе си. Бърд знаеше всички слаби места на Уилкинс и умело се възползваше от тях.

Док Ривърс, Хоукс: Лари гледаше на Ник като на следващата потенциална звезда в лигата и беше длъжен да го изпита на ментално ниво. Всъщност той изтормози всички нас. Обявяваше ни предварително какви стрелби ще вземе. Бележеше с табло, като предварително ни информираше за това. Постоянно ни провокираше с реплики от сорта – “хайде, кой е следващия”. Просто беше на някакво друго ниво в онази вечер.

Освен на терена, Доминк Уилкинс става жертва на зелената лавина и след срещата. По спомен на покойния вече Рей Уилямс, Уилкинс и част от играчите на Хоукс са отишли на бар след загубата. Клиф Ливингстън, резерва на Хоукс е получил от сервитьорка в заведението бутилка шампанско придружена от бележка с надпис: “Специални благодарности от Лари”

Скот Хастингс, Хоукс: Лари бе под пара онази вечер и не бяхме способни да променим това. Може би осем различни души се пробвахме да го пазим без какъвто и да е успех. Всъщност след срещата няколко души от отбора се бяхме събрали на по бира и започнахме да изчисляваме през кой колко точки е вкарал Бърд.

Майк Фратело, Хоукс: така или иначе изминаха много години оттогава и към момента бих могъл да погледна ситуацията така: наслаждавах се на играта на Лари и просто реших да не развалям ритъма му. Сигурен съм, че той добре оценя това.

Скот Хастингс, Хоукс: Мисля че успя да запише 8 или 12 през мен. Уитман получи 12 или 14. Ник вероятно взе около 30 тази нощ. Док беше при него без особен успех. Антоан Кар и Кевин Уилис също се пробваха. Никой не можа да намери отговор срещу него.

Доминик Уилкинс, Хоукс: Лари беше ужасно труден за пазене 1 на 1

 

ИЗБУХНАХА ВСЕ ЕДНО БЯХА ОТ СЕЛТИКС

В хода на срещата, предвид всевъзможните опити за защита срещу себе си, Бърд повишава нивата на трудност при изпълнение на своите стрелби, записвайки серия от успешни такива. Като виждат събитията на терена, малка група от играчи в края на скамейката на Хоукс изригват от възхищение. Реакциите им стават още по-двусмислени при поредна реализирана стрелба от невъзможен ъгъл.

Скот Хастингс, Хоукс: Трима от нашите на скамейката се бяха трансформирали във фенове на Селтикс. Скачаха и викаха след всеки отбелязан кош на Бърд. Аз също виках, но гледах да покривам главата си с кърпа, за да не си личи.

Бърд отбелязва 57-та си точка след успешно изпълнен наказателен. А веднага след като точката е обявена МакХейл поздравява Бърд за постижението. Лари бележи последния си кош със сирената, за да заформи 60 точковия си актив, като току що е отбелязал последните 18 точки за своя отбор.

Лари Бърд: помня че Денис и Куин дойдоха при мен да ме прегърнат, а аз бях толкова изтощен и просто исках да се прибера в съблекалнята.

Няколко секунди преди крайния съдийски сигнал Селтикс притежават владението на топката и заформят нападение през Лари, който получава топката някъде около пейката на Хоукс, отдръпва се с дрибъл в страни и шутира въпреки нещастния опит на Рики Браун да го спре. Реферите моментално отсъждат нарушение срещу Бърд, без да зачетат отбелязаната от Бърд стрелба. Именно този кош, макар и незачетен буквално взривява трибуните и кара коментаторите на живото предаване да скандират името на Лари.

Док Ривърс, Хоукс: Той ни посочи тази стрелба предварително. Мина покрай нас и ни попита: “кой ще се пробва?” В последствие не помня кой, мисля че Рики се опита, но не направи нищо повече от нарушение. В момента в който топката намери ринга нашата скамейка изригна.

Карлос Кларк, Селтикс: не съм сигурен кой точно беше, но мога да се закълна че видях играч на Хоукс да дава “high-five” на Лари след тази стрелба

Док Ривърс, Хоукс: След мача бяхме жестоко смъмрени от треньора. Вместо да да отидем някъде да хапнем Майк Фратело ни направи видео сесия в съблекалнята и каза: “едно е да се възхищаваш на противника, съвсем друго е да викаш за него и да му искаш пет.” Фратело беше бесен.

Майк Фратело, Хоукс: Ние се опитваме да бием тези момчета, а не ги каним да ходим на кино с тях. Те са наш съперник и изобщо не ми хареса начина, по който подходихме в конкретната ситуация. Това е което казах на момчетата след срещата. Трябваше да го знаят. Допуснахме грешка, научихме си урока и продължихме напред.

Скот Хастингс, Хоукс: Майк беше толкова бесен, че наказа въпросните момчета с по $500 глоба. Мен ме пощади. Все пак бях с кърпа на главата.

Скот Уедман, Селтикс: Помня че много бях въодушевен след срещата понеже аз и Лари бяхме отбелязали общо 78 точки.
(Скот записва 12 точки при успеваемост 6/9)

Скот Уедман, Селтикс: О, само с 12 ли съм завършил? Значи аз и Лари сме нанизали общо 72. Не е никак зле!

Глен Ордуей, радио броудкастър: Онова което добре помня, бе че организаторите в залата провеждаха някаква игра с публиката в онази нощ. Хоукс използваха именития си съперник за да привлекат зрители и да напълнят залата. Условието да участваш в играта бе да си закупиш билет, а за награда бе обявен потника на Лари Бърд. Идеята беше в края на срещата Бърд да свали потника си, да го подпише и да го връчи на случайно избран привърженик.

Разбира се след сирената на терена настана суматоха. Бърд се прибра към съблекалнята, а от Селтикс нямаха никакво намерение да дадат потника. Не и тази вечер! Заформиха се някакви преговори между двете страни, а в последствие на случайно избран фен се връчва потник на Бърд, но неизползван такъв.

Майк Фратело, Хоукс: Имам една история за вас. На път за хотела решихме да се отбием да хапнем с асистента ми. В близост имаше едно местенце, където беше приятно за разговори. Обсъдихме ситуацията направихме разбор, всичко подробно. Събрахме си нещата и се отправихме за сън. Двамата си носим багажа и минаваме покрай портиера на хотела, а той: “тренер, тази загуба доста ме изненада. Определено мислих че ще ги биете тази вечер и наистина смятах че Лари няма да играе добре.”

Обърнах се към него и го попитах, “Така ли.. и защо си смятал така?”, а той ме репликира “ами защото той набра скорост доста късно в срещата. Не смятах че ще има сила за това.”.. та този коментар на портиера на хотела, така наля малко сол в раната ми.

Майк Фратело, Хоукс: не знам какво беше, но определено работеше в полза на Бърд в онази нощ.

Лари Бърд: по принцип хората се възхищават повече на отбелязаните точки, но реално не съм сигурен дали мога да посоча този мач сред най-добрите ми 20 да речем. Има случаи, в които отбелязвам по 15-16 точки но в главата си знам, че съм изиграл перфектния мач. Знам че съм направил от всичко по малко.

Лари Бърд: Шестдесет точки са доста, не ме разбирайте погрешно. Отбелязах някои доста трудни стрелби в тази среща, но да речем малко по-рано през сезона имах трипъл-дабъл срещу Джаз за около 30 минути престой на терена. Ако искате можем да си поговорим за този мач..

 

ОСТАВИ ОТГОВОР

Please enter your comment!
Please enter your name here