Едва ли бихме сбъркали ако посочим Хюстън Рокетс като един от най-активните и респективно най-обсъждани отбори в лигата. Около “ракетите” винаги има актуални теми. Дали ще става въпрос за собственост, или баскетболен мениджмънт, или треньорски решения, или конкретно представяне на играч, в менюто на Хюстън все ще се намери нещо интересно.
Откакто спечелиха две последователни титли в средата на 90-те Рокетс са в постоянно търсене на правилната рецепта за нов поход до върха. Непрестанните контузии на Яао Минг и Трейси МакГрейди не позволиха на дуото да разгърне пълния си потенциал през първата декада на века. Тандемът Дуайт-Хардън, като че ли бе една идея закъснял във времето, а и сякаш липсваше естествената спойка между двете звезди. Гард двойката Пол-Хардън бе на едно “разтегнато сухожилие” разстояние от това да детронира шампионския отбор на Уориърс, онзи с Кевин Дюрант. Към днешна дата Пол вече не е в отбора. Лятото бе трансфериран към Оклахома Сити в замяна на Ръсел Уестбрук.
Екстравагантни и леко наперени Хюстън Рокетс стартираха текущата кампания с два гарда редовни участници в дискусиите за МВП през последните 5 години, бивши съотборници и много добри приятели от деца. Последното трябва да бъде споменато, за да се елиминира спекулата около евентуална липса на химия помежду им. И преди още да са престанали въпросите от рода на “ама дали ще успеят да си настроят играта един към друг”, “как може да се събират играчи правещи толкова много грешки средно на мач”, мениджмънта на Рокетс направи още една, този път бих казал радикална промяна. В началото на Февруари т.г. ръководството се раздели с единствения си качествен център (Клинт Капела), добавяйки в състава още крила. И така стигаме до основната ни тема, а именно:
КАКВО СЕ СЛУЧВА В ХЮСТЪН?
Няколко неща, които трябва да се имат предвид за Хюстън. Мениджърът на тима, Дарил Мори вярва че баскетболната игра може да се ръководи спрямо статистически показатели. Вярва също така, че Джеймс Хардън е перфектният играч спрямо личната си философия и разбиране за баскетбол. Мори също така е убеден, че разполага с най-подходящия треньор за имплементацията на въпросния стил на игра.
Рокетс следват философията на атака към коша носеща най-висока стойност при максимален шанс за реализация. Нападението им се уповава върху високото темпо на игра, търсещо предимно изстрели от далечно разстояние, изолации и комбинации за лесни кошове в пейнта. Няма да ги намерите сред лидерите на отборите правещи по най-много асистенции средно на мач. Всъщност по този показател Ракетите са предпоследни в лигата. Логиката е проста – по-малко асистенции, по-малко грешки.
С привличането на Уестбрук това лято, Мори искаше да добави към нападението на отбора си мощния пробив на Ръс. В хода на кампанията обаче, мениджмънтът забелязва две неща:
- не толкова (колкото са очаквали) ефективен пробив на Ръс
- отрицателен нет рейтинг на Капела
Трейдът на Капела е изцяло продиктуван от убеждението на Мори, че по този начин, ще постави Ръсел Уестбрук в по-добра позиция и ще може да извлече максимума от играта му. Разполагането на 4 играча по периметъра ще разпъне максимално противниковата защита, което би следвало да облекчи работата на Уестбрук при пробивите му към коша.
Въпреки че трейдът официално беше обявен на 5-ти февруари, от началото на месеца Рокетс играят без Клинт Капела, а балансът им за посочения период е 9 победи и едва 2 загуби. Ръсел Уестбрук участва в 8 от посочените срещи, като в тях отборът постига 7 победи, а самият играч бележи значителен ръст в ефективността на играта си. Всъщност февруарският Ръсел Уестбрук е може би най-ефективния Ръсел Уестбрук който сме виждали досега. Стреля по-малко от тройката, пробива мощно, ефективно и понякога играе с гръб срещу противниковия висок в близост до коша. За посочения период Уестбрук бележи средно по 20.5 точки в пейнта на съперника, а общата му средна резултатност е 33.4 точки на мач.
Към настоящия момент Ракетите летят високо, а атаката към челните позиции в Западната конференция изглежда неизбежна. Рокетс са на две победи от 2-рата позиция и не толкова далеч от лидера Лейкърс. До края на сезона им остават 23 срещи разпределени срещу относително благоприятни съперници. Предпоставката за високо класиране е налице.
В лига без силно изразен фаворит за титлата, или поне без отбор, който да няма недостатъци, шансовете на Рокетс изобщо не са за подценяване. Разбира се, вариантът за катастрофа и ранно отпадане в плейофите винаги съществува. Да не забравяме че става въпрос за НБА, лигата където винаги всичко е възможно.
