Внимавай какво мислиш, защото твоите мисли стават действия.
Внимавай какво правиш, защото твоите действия стават навик.
Внимавай какви навици изграждаш, защото твоите навици създават характер.
Внимавай какъв характер изграждаш, защото твоят характер определя твоята съдба.
Това, което мислиш определя това какъв ще бъдеш и докъде ще стигнеш.
***
Животът ни е низ от избори. Всеки ден ние се събуждаме и започваме да взимаме решения. Понякога изборите ни изглеждат тривиални, просто част от всекидневието, а друг път изглеждат като моменти, които имат способността да променят съдбата ни. Но точно тези незначителни решения, които взимаме всеки един ден формират животите ни. И не е важно какво изберем да правим в един точно определен ден, а това какво ще повтаряме ден след ден, месец след месец, година след година.
Днес ще ви разкажа една история за изборите и за тяхното значение.
Едно момче на шест години гледа баскетболен мач по телевизията, всъщност последните секунди на финален мач и вижда как любимият му играч отбелязва решаващия кош. Усмихва се и отива в стаята си, взима чифт чорапи от шкафа, представя си себе си, в жълто-лилавия потник, 8 секунди до края на срещата – хвърля измислената си топка, отбелязва кош и ликува в празната стая.
Същото момче, но вече на 14. Топката вече е истинска, както и съперниците, но желанието е същото – победа. Той става всяка сутрин и тренира, отива на училище и после отново тренира. Когато е на терена обявява война на всеки, който се изправи срещу него. Загубата е немислима.
Искам да бъда най-добрият – кратко и ясно, а за да стана най-добирят трябва да печеля. Затова играя баскетбол, това е нещото, което ме вдъхновява.
– Коби Браянт
На 26ти юни 1996, Шарлот Хорнетс избират под номер 13 в НБА драфта същото това момче, но вече сключена сделка му дава възможността да облече жълто-лилавия потник, за който си мечтае от дете.
Момчето, бавно започва да се превръща в мъж. Забравя всичко друго освен играта. В живота му няма дискотеки, забавления, на моменти дори няма приятели или семейство – само оранжевата топка и паркета. Целта е една единствена – да бъде най-великият баскетболист играл някога.
За да станеш най-добрият баскетболист, който можеш да бъдеш трябва да тренираш. Искаш да тренираш възможно най-дълго и възможно най-често. Ако ставаш в 10 сутринта, тренираш от 12 до 2, след това трябва да дадеш време на тялото ти да се възстанови, така че следващата сесия ще е от 6 до 8, след това се прибираш, вечеряш, заспиваш. На сутринта започваш отначало. Така правиш по две сесии на ден. Сега, представи си че се събуждаш в 3, тренираш от 4 до 6, след това закусваш, възстановяваш се, после си обратно на паркета от 9 до 11, релаксираш и се връщаш отново от 2 до 4 и после пак от 7 до 9. Виж колко повече тренировки съм направил като просто съм започвал в 4 сутринта. Представи си, че правиш това година след година, така разликата между теб и всички останали става все по-голяма и по-голяма и след 5-6 години, вече няма значение колко усилено тренират, те никога няма да успеят да те стигнат, защото вече изостават с толкова много години. Така че, има смисъл да започваш деня си рано, защото можеш да работиш по-дълго.
– Коби Браянт
На 18 години печели конкурсът за забивки и става най-младият играч, който е удостоен с тази чест.
На 22 години, момчето, вече мъж спечели първата от трите си поредни титли с жълто-лилавият потник.
На 28 вкарва 81 точки в един мач, постижение надминато само от един човек в цялата история на баскетбола.
На 30 е избран за най-полезен играч на НБА, печели четвъртата си титла и олимпийското злато.
На 32 успява да спечели титлата в лигата още веднъж и да стане за втори път най-полезен играч на финалите на НБА.
На 34 години добавя втори олимпийски златен медал в колекцията си.
За цялата си кариера като баскетболист става един от само четирима успели да постигнат статистика от 25,000 вкарани точки, 6,000 борби и 6,000 асистенции.
18 пъти е избиран за Мача на звездите.
На 38, във финалният си мач, вече претърпял стотици контузии – малки и големи и с изигрaни 20 сезона професионален баскетбол, той успя да вкара 60 точки, призовавайки света да му се възхити за пореден път.
Всичко негативно – напрежение, предизвикателства, всичко е просто възможност да надскоча себе си.
– Коби Браянт
Историята му не приключва тук.
Мъжът, вече спира да бъде просто атлет, превръща се във вдъхновител, филантроп, учител, писател, треньор и баща.
След края на баскетболната му кариера, става автор на поема, продуцира кратък филм по нея и печели Оскар.
Става треньор на момичешки отбор по баскетбол, вдъхновен от дъщеря си.
Превръща се в ментор на много от изгряващите спортни звезди.
На 41 години, на тази дата точно преди една година, Коби Браянт ни напусна.
Но неговата следа ще живее вечно.
Той я остави във всеки един от нас, във всеки, който следеше баскетболната му кариера, който беше изумен от нещата, които Коби прави на паркета. Наследството му е вдъхновението, с което той дари цяло едно поколение. Неговите думи и неговата мантра ще живеят вечно, докато ние ги предаваме нататък.
Това, на което Коби ни научи е да се стремим да бъдем по-добри всеки един ден. С всяко събуждане да правим избори, които ни изграждат, че всяко едно решение, което взимаме е парченце от пъзела на нашият живот и че точно заради това, винаги когато имаме избор между лесното и трудното, трябва да приемаме предизвикателството и никога не трябва да спираме по средата.
Животът му беше нагледен урок за това, че ако избираме да се подобряваме всеки един ден, то тези ни избори ще ни помогнат да бъдем велики завинаги.
