Погледната през призмата на НБА, първата декада на новия век ще остане в историята като декада на прехода. Преход, който ще трябва да изведе лигата от задънената улица, в която се е озовала след отказването на Майкъл Джордан. Преход, който ще има за цел да промени, както облика на лигата, така и нейният цялостен бизнес модел. Преход, който ще се осъществи в движение и чиито потърпевши до известна степен ще се окажат самите играчи. И тук може би е редно да се спомене, че онези играчи не “хленчиха”, когато се почувстват недооценени или ощетени. Не пишеха писма до комисионера, а просто намираха начини да опровергаят критиците си.
В чисто баскетболен аспект първата декада на новия век е може би най-трудната ера за отбелязване на кош. Разбира се, тук става въпрос за комбинация от фактори, но в най-общия случай говорим за исторически ниски нива на игрово темпо и резултатност. Защитата е предимно силова, като по правилник освен личната се позволява и зоновата такава. Подкошието често е препълнено с тела, като приоритетът все още пада върху това да се спре пробиващия към коша играч, отколкото да се гони някой по периметъра. Доминацията в лигата се упражнява от солидно играещите в защита отбори и именно отборът и отборната игра са от най-голямо значение за спечелването на титлата.
Това са условията, в които е поставен да се състезава и великият Коби Браянт. Това са условията, към които Коби не просто се адаптира, но записва трудни за осмисляне цифри. Като например 35.4 точки средно на мач през сезон 05/06, включително реализираните 1486 точки в рамките на три месеца (Декември, Януари, Февруари) от кампанията, които за сравнение са с една повече от актива на Тим Дънкан за целия сезон (1485). По онова време Лейкърс са в процес на преизграждане. Завръщането на Фил Джексън като треньор на отбора през сезон 05/06 е първият индикатор, че мениджмънта на Лейкърс отново има апетит към титлата, но все пак е нужно технологично време докато се сглоби отбор с главно О. Така или иначе липсата на талант в състава, както и сгъстената отбрана срещу, която трябва да се играе по никакъв начин не са проблем за Коби. След абсурдните 35 точки на мач, Браянт записва още една солидна кампания, в която отново печели реализаторската титла. Този път с 31.6 точки средно на мач, но за пореден път бива пренебрегнат при гласуването за най-полезен играч на редовния сезон.
Ще опитам да обобщя – през 2007г. Коби е на 28 години, току що е приключил своя 11-ти сезон при професионалистите, ходил е 4 пъти на финали, печелил е 3 пъти титлата. Печелил е конкурс за забивки. Има две реализаторски титли на сметката си. Участвал е 9 пъти в мач на звездите, където е печелил два пъти наградата за най-полезен играч, но никога не е вдигал най-реномираното индивидуално отличие в НБА, а именно – МВП на редовния сезон. По онова време, чисто статистически Коби може би не е най-ефективния в лигата, но със сигурност е най-популярният и абсолютно най-обичаният от феновете играч.
Както е известно, Браянт печели въпросната индивидуална награда (МВП) през следващия сезон (2007/08), но онова което може би малцина помнят е начинът, по който го направи.
Сезон 2007/08 е първият от трите последователни сезона, в които Лейкърс достигат до финалите. Отборът печели 57 победи през кампанията и се завръща начело на Тихоокеанската дивизия след четири годишна пауза. Така, наред с индивидуалната си статистика (28.3 / 6.3 / 5.4), Коби покрива и изискването за отборен успех – фактор, който неминуемо се взема предвид от анкетираните при гласуването за най-полезен играч на редовния сезон.
Пряк конкурент на Коби в надпреварата за МВП във въпросната кампания е Крис Пол, който по онова време защитава цветовете на играещия в Ню Орлийнс отбор на Хорнетс. Крис Пол записва исторически сезон с 20+ точки и 11+ асистенции средно на мач, като допуска (това е изумително) едва 2.5 грешки в среща. Пол извежда отбора на Хорнетс до първото място в Югозападната дивизия (пред Спърс и Рокетс), печелейки 56 победи – с една по малко от Браянт. Спорът между двамата се води в хода на цялата кампания без да има ясно изявен фаворит помежду им.
На 11-ти Април 2008г. при оставащи 3 мача до края на редовния сезон графикът изправя един срещу друг отборите на Лейкърс и Хорнетс. Мач, който сам по себе си е предопределен да реши битката за най-полезния играч на настоящата кампания. Коби избухва с 29/10/8, Лейкърс печелят срещата със 107:104, но окончателния край на спора, за това кой трябва да бъде избран за МВП е поставен в началото на 4-тия период при това по изключително впечатляващ начин.
Начин, който в конкретния спор отправя ясно послание към опонента – „По-добър съм от теб“.
Начин присъщ единствено и само на великия Коби Браянт.
