Oсвен бляскаво шоу по традиция Звездния уикенд на Националната баскетболна асоциация се явява и отправна точка на заключителната част от редовния сезон. Трансферния прозорец е съобразен с паузата в графика на отборите, така че претендентите да направят финално окомплектоване преди атаката към плейофите, а оттам и към титлата. Плейофните отбори повишават концентрацията, така че да не допускат изненади срещу отборите от долната част на таблицата, а когато се изправят помежду си, до голяма степен битката е гарантирана.
Непосредствено след „паузата в Юта“ натиснали педала на газта, отборите на ЛА Клипърс и Сакраменто Кингс се захапаха в титаничен сблъсък решен след изиграването на две продължения, произвеждайки втория най-резултатен мач в 76 годишната история на лигата – 175:176. Тези числа буквално взривиха баскетболните среди и предвид записваните от отбора на Кингс исторически нива на офанзивен рейтинг, пред феновете се появи логичния въпрос – толкова ли са добри Кралете в атака или защитата, срещу която играят издиша?
Когато говорим за историческия рейтинг в нападение на Кингс, трябва да кажем, че през 2020-та такова постижение записа тимът на Далас Маверикс, а през 2021 – рекорда беше подобрен от Бруклин Нетс.
Общо взето, когато става въпрос за резултатност в срещите от Националната баскетболна асоциация, трябва да имаме предвид, че към настоящия момент лигата се намира във възходящ тренд по отношение на отбелязаните точки средно на мач, а това до голяма степен подсказва за наличие на предпоставки осигуряващи предимство на нападението. И оттук за да се даде оценка на атаката и защитата в днешната лига е необходимо да се направи една малка ретроспекция около промените в правилника на лигата.
До 2001 г. в НБА властва правилото на непозволената защита (illegal defense), което отнема възможността на защитниците да стоят в полупространството. Дефанзивния играч трябва да е или залепен за своя опонент или изцяло отдаден на “double-team” ако помага. В разговорния език, често наричаме този тип защита – лична. Всеки един играч от защитата отговаря за конкретен играч от нападението. Трябва да се знае, че по това време зоновата защита не е разрешена, въпреки че е била прикрито използвана. В своята книга “Гневния Джордж” коуч Карл признава, че през 90те много треньори са играли лична защита на силната страна и зонова срещу слабата страна на нападението.
С началото на новото хилядолетие НБА навлиза в преходен период. Лигата е някак наситена и задъхана от доминацията на стрелбата от средно разстояние и играта с гръб към коша. Темпото на игра е ниско. Липсва динамика по терените. Резултатността в срещите спада с всяка изминала година.
***
През 2001 година Джери Коланджело споделя пред тогавашния комисионер на лигата Дейвид Стърн, че според него баскетболния продукт на НБА е в криза:
“Щом аз започвам да обръщам гръб на видяното по терените, значи говорим за реален проблем”
Стърн дава зелена светлина на Коланджело и го насърчава да събере екип. Така през пролетта на 2001 Джери Коланджело сформира експертна група включваща Джак Рамзи, Джери Уест, Дик Мота и Род Торн, която има за цел да намери решение как да се повиши резултатността в лигата.
По предложение на експертната група в началото на сезон 01/02 НБА налага следните промени в правилника си:
- премахва се правилото за непозволена защита (illegal defense)
- позволява се зонова защита
- въвежда се правилото “defensive three seconds” (защитник не може да стои в трапеца повече от 3 секунди без да бъде в активна защитна позиция, освен ако опонента, който пази не е на една ръка от него)
- намаля се времето за изнасяне на топка в предно поле от 10 на 8 секунди
Правилата са гласувани в панел от 29 човека, по един представител от всеки отбор и са приети с мнозинство 22 към 7. Скептици като Пат Райли са предричали тотален крах на нововъведенията:
“С тези промени никой няма да може да пробие към коша. Ще върнете лигата обратно в 70те по отношение на резултатността. Темпото на игра не може да бъде форсирано.” Пат Райли ще продължи с критиките си заявявайки: “Публиката иска да гледа Винс Картър едно в едно срещу неговия опонент. Това нещо отива в историята, а изолационния баскетбол е бил винаги част от играта.”
Руди Томянович, един от най-яростните противници на зоновата защита споделя своите аргументи:
“Ние би трябвало да създаваме предпоставки за великите играчи да изпъкват. Зоната неутрализира атлетичното предимство на даден играч.”
На теория тези нововъведения е трябвало да повишат темпото на игра, да стимулират отборите за повече пасове и по-добро движение на топката, и да ограничат изолационните отигравания. Според Род Торн, когато се позволи на отборите да играят зонова защита, то нападението ще се стреми да форсира повече бързи атаки, за да може да играе срещу не подредена защита.
Първите два сезона след въвеждането на промените резултат няма или по-точно резултатът е напълно обратен от предвидения – темпото на игра спада още повече, а резултатността достига исторически ниски нива. Причината е в това, че защитните схеми на отборите се адаптират по-бързо към новите правила, отколкото нападенията. Играта вместо да се отвори, какъвто е бил първоначалния замисъл, се затваря още повече. Това ще провокира нова среща на експертната група и нови промени в правилника:
- отнема се правото на защитник да поставя ръката си върху тялото на играча с топка (hand-check).
И тук трябва да се посочи, че това е трети или четвърти опит на НБА да принуди защитниците да не докосват играча с топка, като този път може би лигата постига желания резултат.
Изгражда се отбор образец с треньор, който трябва да налага пред феновете бързо темпо на игра посредством динамика в изнасянето на топката и бързи комбинации около трапеца. На сцената изгрява звездата на Стийв Неш.
За онези които са забравили ще припомня, че Финикс Сънс от средата на ‘00 са отбор на Джери Коланджело.
Премахването на „хенд-чека“ в комбинация с правилото за три секунди в защита спомага за отварянето на пространства за пробиви, осигурява се комфорт на играчите от периметъра, оттам се повишава динамиката и резултатността в лигата започва плавно да нараства. Така или иначе Пат Райли ще се окаже прав в прогнозата си:
“..не можеш да форсираш темпо”.
Въпреки опитите, въпреки промените в правилата, темпото на игра в лигата през първата декада на новия век остава ниско.
През втората декада на помощ на НБА ще се притекат новите технологии. Специални екипи ще анализират баскетболната игра и ще въведат своеобразна оценка на начините за атака към коша, а всичко това ще доведе до издигане в култ на стрелбата от далечно разстояние. Тройката ще се приеме от администрацията на лигата с отворени обятия, защото тя реално дава решение на всички нейни проблеми:
- отваря пространства по терена, така че да изпъкват отделни звезди
- повишава темпото в срещата
- подобрява движението на топката
- допринася за повишаване на динамиката
Отново се подготвя специален отбор фокусиран изцяло върху този стил игра, така че той да бъде промотиран и наложен в лигата. На сцената изгрява звездата на Стеф Къри. Впоследствие посредством различни нововъведения в правилника постепенно се осигурява комфорт на стрелците по периметъра, което има за цел да мотивира отборите да използват колкото може повече този начин за атака към коша
- Играчи които сами инициират контакт при стрелба от тройката биват награждавани с три наказателни изстрела от линията
- Когато пазиш стрелец не можеш да му отнемаш от пространството за приземяване (това правило освен всичко друго изложи на показ и акробатичните умения на Джеймс Хардън)
***
Двадесет години след срещата между Коланджело и Стърн в Ню Йорк спокойно можем да кажем, че резултатите са на лице и, че планът на експертната група е сработил. Комбинацията между правилото за три секунди в защита и развитието на стрелбата от зоната за три точки гарантира свободни пространства по терените на лигата, а това от своя страна рефлектира в повишаване на темпото, и на резултатността в срещите. Това е било поставено като цел и това е постигнато – към днешна дата имаме исторически нива на нападения и резултатност.
И сега ако трябва да отговорим на въпроса дали в действителност Кингс са много добри в нападение или защитата срещу тях издиша, по-скоро отговорът е някъде по средата – да, Кингс, както и много други отбори в днешния НБА са много добри в нападение. Отлично са се адаптирали към правилата и в комбинация с таланта на играчите си бележат с лекота. Същевременно защитата в днешната лига, колкото и да се опитва да се противопоставя, колкото и да се старае, тя е поставена в неравностойно положение с нападението – нямаш право да си охраняваш коша ако противников играч не е в близост до него. Дори и да имаш желание, защото всички знаем, че играта в защита е желание – нямаш право.
В началото на третата декада на века можем да кажем, че лигата изглежда лъскава, динамична, конкурентна и много резултатна. И въпреки това, сякаш в очите на феновете баланса отново е нарушен (в полза на нападението), като този път обаче съвсем не е ясно дали това стои в полезрението на Джери Коланджело.
