Сътресението в Оукланд

След като водеше с 3-1 във финалната серия срещу Кливланд, отборът на Голдън Стейт сякаш се срина – както психически, така и физически. Как се случи така, че най-добрият отбор в историята – поне що се отнася до редовния сезон – загуби Финали, които преди по-малко от десет дни изглеждаха спечелени? Кои бяха значимите моменти, които доведоха до изпълването на обещанието на ЛеБрон?

Може би най-ключовият момент в серията бе петият мач, в който Уориърс имаха шанса да затворят серията (4-1) на собствен терен. Но точно преди него дойде наказанието на Дреймонд Грийн, което сякаш бе и повратната точка.

Това противоречиво решение разбуни духовете в организацията от Оукланд и след като се разбра, че Грийн няма да играе, се изписа и каза много. Чухме смели изказвания от страна на Клей, на Дреймонд и дори от съпругата на Стеф – Айша. Всички сякаш предизвикваха „Краля“ с думите, които говореха по негов адрес. Поглеждайки назад, може би не е било най-доброто решение, защото на практика те му показаха, че това им е повлияло и му дадоха допълнителна амбиция да се доказва.

Но въпреки психологическо влияние на мач №5, за мен най-важното, което се случи през онези дни, беше по време на самата среща – става въпрос за контузията на Андрю Богът. Вероятно  мнозина от вас не отдават значение на тази травма, тъй като Богът не се числи нито към звездите на лигата, нито към звездите на Голдън Стейт. Но той е изключително важен за отбора си, защото има солидно присъствие в защитата на тима и предпазва подкошието от директни атаки.

Срещу отбор от калибъра на Кавс отсъствието на Богът се усети осезаемо. В другата серия, която за малко не бе загубена от Уориърс – тази срещу Оклахома Сити, неговата липса не просто се усещаше, а беше със жизнено значение. Какво показва статистиката – във всички двубои, в които Богът е бил част от стартърите – и в серията срещу ОКС и в тази срещу Кливланд – неговият отбор е печелил. Без него Голдън Стейт са 0-5 срещу тези два отбора. Доста показателно, поне според мен.

Вероятно мнозина от вас ще кажат, че отборът от Оукланд е изключително добре балансиран и разполага с много варианти за промяна на петицата. И въпреки че това до известна степен е факт, защото през редовния сезон много често влизащите от пейката спасяваха или спечелваха мачове, то ние всички трябва да помним, че плейофите са нещо съвсем различно от обикновен баскетбол.

Фестъс Езили, Морийс Спейтс и Андерсън Варежао са добри играчи, но всички те имат твърде малко опит в критични ситуации и просто не успяха да се извисят на необходимото ниво и да помогнат на отбора си тогава, когато той имаше нужда от тях. Същото важи и в голяма степен за Харисън Барнс, който след като записа относително добри участия в началото на серията се загуби някъде. Просто изчезна.

И най-вече трябва да се отбележи затишието на т.нар. „Сплаш Брадърс“. Дали Стеф е контузен или не, ние няма откъде да знаем. Той твърди, че просто има леки наранявания, но нищо сериозно. Ако изберем да му повярваме, то тогава е трудно да го оправдаем, защото в тази серия той направи прекалено малко. Правеше  много грешки, прибързваше с пасове и стрелбата му бе далеч по-слаба от това, на което бяхме свикнали да се наслаждаваме по време на редовния сезон. Той сякаш се опитваше да компенсира за нещо и беше прекалено агресивен, неразумно такъв като леко напомняше за стила на Ръсел Уестбрук в четвъртия куотър.

В хода на серията с Кавалиърс се появи и едно „интересно“ обяснение за така да се каже посредственото представяне на Стеф Къри. Всички, които добре помнят играта му от редовния сезон, отлично знаят с какъв арсенал разполага Къри – особено в нападение. Когато бъде затворен по периметъра, той лесно преодолява защитата с драйв към трапеца и завършва атаките най-често или с флоутър (параболичен изстрел наподобяващ поднасяне) или поднасяне около самия ринг. При това с умопомрачителна успеваемост.

Къри беше загубил този си блясък във финалите. Помните ли колко много пропуснати поднасяния имаше към коша на ОКС? А към коша на Кливланд? А колко чадъра отнесе в опитите си да поднесе?

Според някои специалисти всичко се дължи на контузията, която Къри получи срещу Хюстън в първия кръг от надпреварата. Идеята на защитата на ОКС и на Кливланд е била да провокира Къри да навлиза към трапеца и да поднася от дясната страна на ринга – атака, която изисква отскачане от ляв крак – проблемният крак на гарда. Именно невъзможността за добро отскачане е рефлектирала върху посредственото му завършване около ринга.

Клей Томпсън като че ли също остана длъжник на отбора си. Така и не успя да намери най-успешната формула срещу Кайри Ървинг в последните три срещи от Финалите. Младият пойнт гард на Кливланд доминираше в атакуващ план и беше почти невъзможен за спиране, а Клей по никакъв начин не можа да компенсира изоставането си в дефанзивен план с експлозивна атака. Дори напротив.

***

Като за финал  искам да обобщя, че проблемите за отбора на Голдън Стейт не бяха единични и не се състояха в един играч, в един момент или в едно решение. Колапсът на отбора беше цялостен и на почти всички нива. Защо се случи той? Едва ли може да се посочи някаква конкретна причина. По-скоро причините вероятно са комплексни – микс от психологическо напрежение и натоварване, и физическа преумора.

След края на тази серия започна да се пише много за проблемите в организацията на Уориърс и за липсите в отбора им. Това е просто смешно. Само преди две седмици всички твърдяха, че това е най-комплексният, най-пълният ростър в лигата. Всички им се възхищаваха и дори ги боготворяха. За две седмици нищо не се е променило. Голдън Стейт все още са най-добре подредения тим и все още са претенденти за множество титли оттук нататък. Нямат нужда от Дирк Новицки или Кевин Дюрант. Нито от което и да било друго голямо име. Може би просто се нуждаеха от урок и най-вероятно го получиха.

Не ги отписвайте.