Изпълнителният директор на Хюстън, Тад Браун, и генералният мениджър, Дарил Мори, бяха от двете страни на собственика Тилман Фертита в набързо организирана пресконференция на 30-ти май. Майк Д’Антони липсваше – на повече от 1000 мили разстояние в летния си дом в Западна Вирджиния – въпреки това доста по-близо от колкото бяха преговорите между Рокетс и техния треньор за нов договор отвъд сезон 2019/20.
Агентът на Д’Антони, Уорън ЛеГарие, официално бе сложил край на дискусиите с Рокетс относно удължаване на договора на треньора по-рано през същия ден. Разговорите бяха далеч от продуктивни, въпреки успеха на организацията с Д’Антони, който е 100 мача над .500 (173-73) по време на тригодишния си престои в Хюстън.
„Мисля, че неговият агент ми направи услуга“, заяви Фертита на пресконференцията, обяснявайки, че Хюстън имат лесен изход при евентуална разочароваща година за Рокетс и раздяла с Д’Антони.
Това обикновено не е коментар, който казваш на висок глас – още по-малко пред медиите – като собственик на отбор, който се опитва да намали напрежението. Разбира се, необичаен подход е и да посочиш възрастта на треньора и публично да се чудиш дали той иска да продължи да работи и след следващия сезон, както Фертита направи, когато бе запитан от Хюстън Хроникъл няколко седмици по-рано за потенциално удължаване на договора. Това накара 68-годишният Д’Анотни да заяви, че планира да бъде треньор „на високо ниво за поне още три години“.
Не е нормално и да разкриваш детайли около оферта, която не е била приета. Фертита обяви, че „щедрото предложение“, което е отправил към Д’Антони, е включвало годишна базова заплата от $5 милиона – под пазарната стойност за треньор от неговия калибър – и $1 милион в бонуси за всеки спечелен кръг от плейофите.
Фертита обаче не споменава за клаузата в договора, която гарантира само половината от сумата по базовата заплата, ако Хюстън уволнят наставника преди новия договор да влезе в сила през 2020. Това бе основният проблем за Д’Антони, който се надяваше на удължаване на контракта си за два или повече сезона и никога не би обмислил сериозно половинчата оферта за само една година.
Пет дни по-късно Фертита се качи на частния си самолет заедно с Мори и отлетя в посока Западна Вирджиния за да изглади нещата с Д’Анотни. Ръководителите на Рокетс се завърнаха в Хюстън, вярвайки че имат договорка с треньора.
„Чувствам се много добре относно преговорите и винаги съм се чувствал така“, казва Фертита пред ESPN в седмицата след срещата. „Разочарован съм, че се говори за това в пресата и също така, че аз отговорих публично пред медиите“.
Като знак на примирие Фертита предложи $2 милиона в бонуси за всеки спечелен плейофен кръг през 2019-20 – оставащият сезон от настоящия договор на Д’Антони – ако се стигне до споразумение по удължаването. Той също така се съгласи да премахне клаузата за по-ниска заплата при евентуална раздяла между двете страни, заявявайки че ЛеГарие не е дал ясно да се разбере, че това се смята за сериозен проблем. Д’Анотни им каза, че преработената оферта звучи добре, но трябва да изгладят детайлите с ЛеГарие.
„Не съм чувал нищо от тях от визитата им при Майк“, заявява ЛеГарие. „Майк е готов да бъде треньор на Хюстън до края на договора си“.
ЛеГарие настоява, че втора година и по-висока базова заплата са задължителни за да има споразумение. Той е раздразнен, че Д’Антони – негов клиент от повече от три десетилетия – би се съгласил да приеме по-ниска оферта без да се консултира с него.
„Все още изглаждаме детайлите. Очаквам с нетърпение следващия сезон и опита ни да спечелим титлата“, споменава Д’Антони.
Д’Антони, който потвърждава че не обича конфронтации, казва пред приятелите си, че е готов да се справи с унижението на позицията, в която е поставен, защото вярва, че Рокетс имат реален шанс да вдигнат трофея Лари О’Брайън. Всички заинтересовани страни признават, че ситуацията се е разиграла много по-безсмислено и объркано отколкото е необходимо, но нито ЛеГарие, нито Фертита изглеждат готови да отстъпят.
„Развълвнувани сме Майк да се върне при нас“, казва Мори. „Той е фантастичен треньор. Уверени сме, че той ще бъде при нас пред следващата година и много години след това.“
Пропадналите, подновени и отново пропаднали преговори обаче разкриха пукнатините, формирали се в основата на организацията, която бе единственото истинско предизвикателство в Западната конференция за династията на Голдън Стейт от както Кевин Дюрант напусна Оклахома, за да се присъедини към Уориърс.
Има прекъсване на връзката между ръководните органи в Хюстън и Д’Анотни, който не подкрепи решението на Рокетс да се разделят с пет члена на треньорския му щаб, но не се противопостави на препоръчаните от Мори заместници. Има търкания между Джеймс Хардън и Крис Пол, двете централни фигури на франчайза. Мори е агресивен в действията си да търси трейдове за играчите в състава под договор, като това включва Пол и Клинт Капела. Остават съмнения за Фертита, неопитния собственик, който навигира кораба през бурно море, създавайки и свои собствени вълни.
„Има прекалено много смут и размирици“, заявява високопоставено лице в организацията. „В момента навсякъде има лоши чувства.“
* * *
Пресконференцията на Хардън и Пол след първия им плейофен мач започна като много от нападенията на Хюстън. Хардън получаваше целия екшън, докато Пол се бе превърнал във все по-раздразнен наблюдател.
Първите три въпроса бяха насочени към Хардън, който бе записал 29 точки и 10 асистенции в категорична победа срещу Юта въпреки усилията на „джазмените“ драстично да променят схемата си в защита, за да се справят с неговата брилянтност. Четвъртото запитване бе и към двамата играчи, но Хардън отговори, докато Пол си играеше с брадата и гледаше надолу към лист със статистиките от мача, който показваше неговите 14 точки и 7 асистенции при по-малко от половината опити за стрелба спрямо неговия backcourt партньор.
След като петият въпрос бе зададен, фокусирайки се върху уникалния подход на Юта да пази Хардън, Пол погледна към началника на PR отдела на Рокетс и към своя съотборник. „Махам се оттук“, промърмори Пол, предизвиквайки неловко подсмиване от страна на Хардън. Секунда по-късно, само две минути след началото на пресконференцията, Пол стана, потупа Хардън по рамото и напусна подиума.
„Ъъх …“, беше реакцията на Хардън докато репортетър приключваше с въпроса си. Хардън повдигна вежди, поклати глава и обърна поглед, гледайки как Пол напуска стаята. После му трябваха няколко момента, за да събере мислите си и той продължи с пресконференцията.
Ситуацията се разигра като хумористичен момент в социалните мрежи. Но някои от организацията виждаха нещата по различен начин – публичен поглед към трудната динамика между двете упорити и инатливи звезди на тима, които се намират в драстично различни моменти от кариерата си: единият е постоянен MVP кандидат в разцвета на силите си, другият показва признаци на физически спад.
Търканията между двамата се проявиха отново по време на последния плейофен мач на Рокетс. Хардън и Пол имаха разгорещени дискусии относно доминирането на топката на Хардън и желанието на Пол да прибягват към повече заучени комбинации, казват източници близки до тима. Уориърс направиха обрат по време на заключителната четвърт в елиминационния за Хюстън мач №6.
Пол искаше да е сигурен, че няма да му се налага да споделя микрофона с Хардън отново. Обличайки се по-бързо от обикновено и заставайки сам на подиума преди треньора на Уориърс, Стийв Кър, нарушавайки по този начин протокола на НБА, според който наставниците провеждат пресконференциите си първи.
Когато дойде ред на Хардън, той заяви, „Знам точно какво трябва да направим. Ще го разберем това лято“, отказвайки да даде допълнителни подробности.
Преобладаващите вярвания в Хюстън – и надежди, със сигурност – са, че напрежението между техните звезди не е нещо ново за НБА и може да бъде управлявано. А това е задължително като се има предвид малката вероятност Рокетс да получат равносилна баскетболна стойност на 34-годишния Пол при евентуален трейд с оставащите $124 милиона по договора му през следващите три години.
„Имаме двама много конкурентни играча, които са разочаровани, че не успяхме да бием Голдън Стейт“, казва Мори. „Имаме двама състезатели от високо ниво, които искат да разберат как да спечелят на още по-високо ниво. Естествено, хората които отчаяно искат нещо, което е толкова трудно, понякога ще създадат пречки, които трябва да бъдат дискутирани. Но всичко това за мен е в границите на всяка суперзвезда“.
Корените на проблемите между Хардън и Пол според източници от тима са различията в предпочитаните стилове на игра и в личния им характер.
Хардън е може би най-добрият играч на изолация в историята на лигата, способен да води Рокетс до елитна офанзивна ефективност, играейки 1-в-1 отново и отново. Този стил работеше за Пол по време на кампанията през 2017-18, когато Хюстън записаха 65 победи. Пол бе на второ място след Хардън в ефективност при изолация сред всички водещи играчи в лигата.
Но Пол видимо бе регресирал през миналия сезон, което се виждаше както с просто око, така и от напредналите статистики. Пол настоявяше за повече заучени разигравания и комбинации в нападението на Хюстън, повече поставяне на заслони и заблуждаващи действия, въпреки че Хардън бе в процеса да ни покаже исторически доминиращ индивидуален офанзивен сезон.
„Крис иска да тренира Джеймс“, казва източник, запознат с динамиката между двете звезди. „Джеймс гледа на това като: ‘Не можеш дори да минеш покрай собствения си човек. Просто млъкни и ме гледай.'“
Според източници Пол също е раздразнен от това, което той смята за склонност в Хардън да пренебрегва важни детайли, които оказват влияние върху побеждаването – като например да се движиш без топката за да помогнеш на нападението – и не се срамува да изрази тези си опасения.
„Винаги е малко спорно когато имаш две алфа кучета“, казва източник от тима. „Питайте Уориърс дали някога са имали проблеми между звездите си. Там има съперничество, но те знаят, че са вързани един към друг и те искат да победят. Те са умни. Няма да позволят това да повлияе на отбора. Не това обаче е причината ние да загубим от Голдън Стейт.“
Хора от организацията заявяват, че се е стигнало до точка, в която Пол много цени шанса да играе без Хардън на паркета. В някои случаи дори Пол се сопва на Д’Анотни да държи Хардън на пейката докато той е на игрището с резервите. Хардън в същото време лобира – или изисква – да бъде върнат обратно в игра.
Рокетс, които имаха най-добрия рекорд в лигата след All-Star паузата въпреки различията между техните звезди, статистически са по-добри с Пол на игрището без Хардън (+9.2 точки за 100 владения на топката), от колкото и с двамата заедно (+5.7) или с Хардън без Пол (+5.8). Въпреки това, цифрите са изкривени поради факта, че минутите, в които Пол е сам, почти винаги идват срещу пейките на противниците.
Тази тенденция не се запази в плейофите, когато титулярите получават значително повече минути. Рокетс бяха най-добри и с двамата на игрището, записвайки + 6.4 нетен рейтинг, сравнен с -1.5 само с Хардън и -4.6 само с Пол.
Хардън по природа има навика да избягва конфликти, но бе притиснат прекалено много от Пол, за да му отвърне. Това се случва в елиминационната загуба, когато източници от тима твърдят, че Хардън е казал на Пол, че не винаги знае какво е най-добре и говори твърде много.
„Крис има характер, който не му позволява да остави нищо намира“, казва човек от щаба на Рокетс. „Той просто продължава да досажда и досажда. Понякога на Джеймс му идваше в повече – и не само на него. Това прави Пол победител, но също така го разделя от най-големите победители. Той трябва да регулира това.“
Нищо от гореспоменатото не засяга Мори – генерален мениджър, който винаги е бил много по-фокусиран върху резултатите, отколкото върху взаимоотношенията. „Чувствам, че имаме един от най-добрите тандеми в лигата. И двамата са сигурни кандидати за Залата на славата. И двете години бяхме много близо да отстраним според мен най-добрия отбор в лигата и се чувстваме страхотно, гледайки напред.“
* * *
Фертита, седнал на кръгла маса в офис сградата до луксозния Post Oak Hotel, се мръщи и свива юмруци, когато разговорът отиде към въпроса дали е изцяло мотивиран да финансира НБА претендент. Или казано доста по-неизискано, дали е скръндза, когато става въпрос за управлението на Рокетс.
Той е разгневен от слух, според който Рокетс се движат само с един автобус при гостувания за да пестят разходи. Отборите в НБА имат ранен и късен автобус, както и такъв за екипировка и Фертита е категоричен, че никога не е смятал да променя тази практика. Неговите служители също седнали на масата – синът му, Патрик Фертита, директор на Fertitta Entertainment, старши директора на Рокетс по връзки с медиите, Трейси Хюс, Браун и Мори – също отхвърлят слуха и го категоризират като смешен.
Но Фертита със сигурност не го намира за забавен.
„Когато чуя някой да споменава, че се опитвам да спестя пари за автобус или някаква друга глупост направо побеснявам, защото е толкова далеч от истината“, казва Фертита с повишаващ се тон.
„Казах ли, че не искам да плащам такса към лигата в една от последните три години, че не искам да съм в таксата лукс? Абсолютно. ОК, но щях да похарча каквото е нужно през изминалата година ако Мори беше казал ‘Мога да взема този играч и той ще ни помогне да спечелим титлата.'“
По-рано на срещата Фертита с гордост посочва към модел на новото тренировъчно съоръжение, което е в процес на планиране. Ще бъде огромно казва той с южния си тексаски акцент, с цена в порядъка на $100 милиона.
Фертита също преглежда чертежите за плановете за персонализация на новия самолет Boeing 767, който е купил наскоро за тима. Ще има зона за трениране на атлетите, седалки за лягане в изцяло хоризонтално положение и всичко друго, което ръководителите на Хюстън биха могли да измислят, за да го направят „най-добрият самолет в НБА“ по думите на Мори.
Браун споменава, че Рокетс са инвестирали $10 милиона за подобрения на залата Toyta Center откакто Фертита е начело, който направил състоянието си в ресторантьорския и хотелиерския бизнес, закупи франчайза за рекордните за НБА $2.2 милиарда през 2017.
Фертита въпреки това разбира, че феновете и критиците се интересуват само от разходи директно свързани със състава на Хюстън. Рокетс извършиха поредица от финансово мотивирани движения, за да се шмугнат под тавана за такса лукс този сезон, включително да се откажат от първия си пик в драфта през 2019 и да се разделят с Джеймс Енис, който бе титуляр в началото на сезона. Това доведе до немалко озадачени погледи в лигата.
Фертита съжалява, че е формулирал избягването на таксите като „случайност“, но твърди, че е изненадващо, че това се е случило още този сезон. Той е дал насоки на Мори за избягването на изключително тежкия повтарящ се данък (repeater tax), което означава, че Рокетс трябва да са под тавана на такса лукс веднъж през тригодишния период, започвайки със сезон 2019-20. Мори планира това да стане през 2020-21, третият сезон, но предприе действия, когато получи такава възможност в последния ден от трансферния прозорец.
Хюстън бяха притиснати близко до границата на таксите през миналото лято след като преподписаха с Пол 4-годишен максимален договор на стойност $160 милиона и задържаха Капела на сравнително изгодна оферта за $80 милиона плюс бонуси за пет години. Фертита е мърморил относно договора на Пол, разкайвайки се пред хора от екипа на Рокетс и дори пред ръководители на други отбори, споделят източници.
Рокетс избраха да не използват Mid-level exception през миналото лято, въпреки напускането на титулярното крило Тревор Ариза като свободен агент, попълвайки пейката си с играчи на минимална заплата като Кармело Анъни, Майкъл Картър-Уилямс и Енис. Всички от тях бяха разкарани в рамките на няколко месеца.
Според Мори избягването на таксата е станало приоритет чак в последния ден на транферния прозорец, когато тристранна сделка позволява на Хюстън да се отърват от Брендън Найт (на цената на пик от първия рунд на драфта) и Маркийс Крис. Последната стъпка е трейдът на Енис във Филаделфия за финансови облекчения – ход, с който Мори се чувства комфортно, тъй като Енис е изпаднал от ротацията към въпросния момент заради трудността му да се приспособи към защитната схема на Хюстън.
Енис бе играч в ротацията на Филаделфия в плейофите с нелоши включвания. В ретроспекция, Мори признава, че Енис е щял да бъде полезна опция от пейката в плейофите, когато Даниъл Хаус изглеждаше като елен пред фарове.
Но Мори настоява, че решението да се избегне таксата този сезон, е негово, не заповед от Фертита и е направено с вярването, че по това време това няма да отслаби състава на Рокетс.
„Мисля, че фокусирането върху таксата е странно“, казва Мори. „Хората трябва да се фокусират върху: Как да изградим възможно най-добрия отбор? Когато това изисква от нас да платим таксата, ние ще го направим. Тилман ме упълномощи изцяло да направя всичко, което можем, за да подобрим тима.“
„Ако се борим за титлата, мога да ви обещая че не виждам друг начин освен да плащаме таксите през следващите две години“, споделя Фертита. „Единствената причина това да не се случи през миналата, е защото хора казаха ‘Не'“. Той се позовава на неуспешните опити да се трейдне за Джими Бътлър и да се привлече Уесли Матюс, който приоритизира титулярна позиция и подписа с Индиана Пейсърс.
Мори е уверен, че Рокетс ще подпиша с „висококачествен играч за ротацията“ в техните $5.7 милиона от Mid-level exception това лято. Макара и да не иска това да се бе превърнало във водеща новина, Мори признава, че агресивно проучва пазара за трейдове, считайки го както винаги за част от бизнеса.
И Мори е убеден, че Рокетс могат да подобрят треньорския си щаб това лято въпреки несигурността около ситуацията с договора на Д’Антони.
Това ще бъде сериозно предизвикателство в намирането на заместник на бившия помощник треньор Джеф Бзделик – дефанзивен гуру, който бе избрал да се пенсионира точно преди началото на тренировъчния лагер миналата есен, отчасти защото бе почувствал, че не получава достатъчно уважение от ръководителите на Рокетс. След като Хюстън игра трагично в защита, стартирайки сезона с баланс 11-14, Фертита лично върна Бзделик от пенсия със шестцифрено увеличение на заплатата и Рокетс завършиха втори в лигата по ефективност в защита след All-Star паузата.
Плахият подход към Д’Антони, подриването на треньорския му екип и „пазаруването“ на стартовата петица, наред с други фактори, създават това, което в най-добрия случай може да се опише като тревожно настроение за организация, която спечели повече мачове през последните няколко години от всеки друг отбор срещу Уориърс.
„Има някакъв безпорядък към сегашната ни ситуация, но ние винаги щяхме да бъдем в състояние на напрежение, защото докато не достигнем целите си ще продължаваме да се предизвикваме да бъдем по-добри“, казва Браун. „Това понякога създава напрежение. Това е просто начин да продължим да се развиваме.“
Фертита подчертава, че Рокетс не се променят само за да се променят, но ще продължат да търсят предимство пред конкуренцията. Той е раздразнен от идеята, че Хюстън е организация в смут.
„Всичко, което искам е да спечеля“, казва Фертита с вдигнати във въздуха ръце. „Просто искам да спечеля“.