След 10-12 изиграни мача от началото на сезона композицията на отборите в лигата започва да се оформя. Както винаги на този етап има немалко приятни изненади. Някои от тях най-вероятно ще избледнеят с течение на кампанията, докато други ще продължат да водят своите собствени битки – за класиране в плейофите, за финали в конференцията, за шанс да се докоснат до трофея Лари О’Брайън.

Но освен гореспоменатите ранни изненади има и още една категория. В нея, поне според мен, с всеки изминал сезон попадат по-малко отбори. Тя е изчезващ вид, който обаче все още продължава да съществува. Организациите, които попадат в нея, не функционират адекватно спрямо заобикалящата ги среда. Насочвам поглед към една от тях – Вашингтон.

СВЕТЪТ НА ХАОСА

Нека се върнем назад във времето. Годината е 2014. След като Уизардс категорично отстраняват Чикаго в първия кръг на плейофите, макар и поставени по-ниско от тях, “магьосниците” претърпяват поражение с 4-2 от заемащите позиция №1 на изток Индиана. Участието в плейофите прекъсва 5-годишна суша, а Вашингтон достига до втория кръг за първи път от девет години.

През сезон 2014-15 Уизардс “помитат” Торонто с 4-0 в първи кръг, след което допускат злощастно поражение с 4-2 – отново от водача на изток през редовния сезон – Атланта. Джон Уол претърпява фрактура на ръката в мач №2 и пропуска остатъка от серията. Мнозина в столицата си задават въпроса “what if…”. Ядрото Уол-Бийл-Портър има светло бъдеще пред себе си.

Следва сезон 2015-16, в която Вашингтон пропуска плейофите с баланс 41-41 в учудващо равностойна източна конференция. Отпадане във втори кръг от Бостън през 2016-17 с 4-3 е последният сравнително положителен, запомнящ се момент за Уизардс.

Превъртаме лентата до наши дни и тимът на Вашингтон се намира на предпоследна позиция в Източната конференция, като единствено Кливланд (за тях по-късно) има по-лош баланс от тях. Уизардс заемат 26-та позиция в нападение, 29-та в защита и последна по овладени борби сред всички отбори в лигата.

Кой отбор се намира в по-голяма криза?

Вашингтон
Минесота
Кливланд
Хюстън

РЪКОВОДСТВОТО

За да си печеливш отбор в НБА днес за дългосрочен период от време ти трябват много повече от добри играчи. Трябва да можеш да оценяваш таланта подобаващо, да умееш да се адаптираш към новите тенденции, да си гъвкав, да си умен, да можеш да виждаш в бъдещето. По-голямата част от всичко това е роля на мениджмънта на една баскетболна организация.

“Рибата се вмирисва от към главата”

Поглеждайки назад можем да търсим и намерим няколко ключови транзакции, направени от Уизардс, които със сигурност не изглеждат логични днес.

  • Отказът да преподпишат с Тревор Ариза през 2014 с надеждата да се спестят пари за привличането на Кевин Дюрант през лятото на 2016 – Кей Ди дори не удостои родния си град със среща по време на периода си като свободен агент. Относно Ариза, може да попитате Хюстън дали усещат липсата му в момента.
  • Даването на договор на стойност $64 милиона на Ян Махинми – ход, който води единствено до почесване по главата и озадачено взиране в една точка.
  • Преподписване с Ото Портър (4 години, $107 милиона) и Джон Уол (4 години, $170 милиона). Двата договора изглеждат ужасни в момента, но този на Портър бе продиктуван от направена оферта от страна на Бруклин. И в двата случая Уизардс нямат алтернатива освен ако не искат да изгубят играчите си за нищо. Такова финансово обвързване обаче означава, че си наясно със следното – това е отборът ти в близкото бъдеще. Възможно ли е този отбор да достигне до финалите в конференцията? Представянето в плейофите през 2014 и 2015 би казало да. Може ли този отбор да се бори за титла? В никакъв случай.
  • Даването на 5-годишен договор на Скот Брукс на стойност $35 милиона. Контрактът на треньора изтича през 2021 и това е една от причините Уизардс към момента да не обмислят раздяла с него, тъй като никой не иска да плаща по $7 милиона на година на човек, който е уволнил. Подписването с Брукс също е един от отчаяните ходове да се привлече вниманието на Дюрант през 2016.

Вашингтон заема 6-та позиция в лигата по сума, която плаща за заплати този сезон (след Маями, Оклахома, Голдън Стейт, Торонто и Хюстън). Тимът на практика е обвързан с Портър, Уол и Бийл до 2021 като тримата ще получават общо по $100 милиона на сезон. За разлика от Бийл и Портър обаче, договорът на Уол продължава до 2023, когато той ще е на 33, а заплатата му ще бъде $46 милиона. Носят се слухове за трейдове, като немалко отбори подпитват за Бийл. Уизардс със сигурност първо биха предпочели да се разделят с някой от другите двама, ако се стигне до момент, в който се вземе решението, че настоящата ситуация няма бъдеще. Преместването на тези договори към момента изглежда трудна задача и едва ли ще доведе до получаване на много в замяна.


Ърни Грънфелд е генералният мениджър на Уизардс от 2003 насам. Единствените хора с равен или по-голям стаж от него, които са се задържали начело на един отбор и са все още действащи такива в лигата, са Дани Ейндж (Бостън) и Ар Си Бъфърд (Сан Антонио). Сравнете този 15-годишен период за трите тима и е логично да си зададете следния въпрос – защо Грънфелд продължава да взима решенията във Вашингтон? Може би близостта му с Тед Лионсис – собственикът на Уизардс – е причината. Ако обаче Вашингтон продължава да се спуска по траекторията, по която се движи в момента, това приятелство ще бъде подложено на сериозни изпитания.

ПЕРСОНАЛЪТ

Нека се абстрахираме от заплатите и погледнем към състава и треньора на Вашингтон. Уол и Бийл наскоро критикуваха съотборниците си, че се интересуват прекалено много от индивидуалните си показатели и броя стрелби. Въпреки че не бяха споменати конкретни имена, то Скот Брукс направи подобен коментар относно Ото Портър. Според медиите отвъд океана Портър се оплаква от малкото възможности, които получава. В сравнение с миналия сезон, той към момента отправя по два изстрела по-малко средно на мач.

Друга теория е, че Уол и Бийл визират Кели Убре, чийто договор изтича следващото лято и крилото играе по-егоистично с цел да “напомпа” статистиките си. Поглеждайки към цифрите, Убре е записал “цели” 6 асистенции за 296 минути на игрището от началото на сезона, което прави една асистенция на всеки 49 минути.

Вместо обаче да има посочване с пръсти, не е ли редно да си зададем въпроса чия е ролята всички играчи в състава да са на една и съща страница? Къде (и кои) са лидерите на отбора?

В екипът на airball дълго време се водеше дискусия кой е по-добрият играч – Джон Уол или Кайри Ървинг? Дори и след геройствата на гардът на Селтикс, тогава все още в Кливланд, по време на финалите през 2016, аз твърдо бях на страната на Уол. Като основни аргументи за превеса му за мен бяха лидерските му качества, играта в защита и плеймейкърските му умения. Две от изброените три сякаш отсъстват през последните два сезона. През 2017-18 Уол и Марчин Гортат – трансфериран в Клипърс през лятото – имаха конфликт, който отново стана публично достояние. Звездата на Уизардс прекара известно време контузен, което съвпадна с победна серия за Вашингтон и Гортат заяви, че всички в тима са щастливи, тъй като получават равен шанс за изява – everybody eatsУол отговори на критиката на центъра, заявявайки в интервю пред национална телевизия, че по-голяма част от кошовете на поляка са му поднесени на тепсия благодарение на действията на гарда в нападение.

Скот Брукс е приличен треньор и изключително добър човек според всички, които са имали контакт с него. Кариерата му е белязана с достигане до финалите през 2012 с младия отбор на Оклахома, последвано от няколко разочароващи сезона, в които Тъндър така и не успяха да се завърнат на най-голямата сцена. Престоя му във Вашингтон изглежда по сходен начин. Липсата на бърза адаптация в определени моменти – най-вече в плейофите – се забелязва и в двата случая. Именно през 2012, когато Маями използваха Крис Бош като център и Шейн Батие като тежко крило, Брукс отказваше да сложи Кендрик Пъркинс на пейката във финалите, пускайки го като титуляр редом до Сърдж Ибака. Пъркинс нямаше никакви шансове да преследва Бош или Батие около тройката, което довеждаше до ранен пасив в четири от петте мач от финалната серия. Подобно нещо може да се наблюдава и в мач №7 от серията с Бостън през 2017, когато Кели Олиник се превърна в герой за Селтикс. Брукс отново показа невъзможност да се адаптира към ситуацията, използвайки традиционни центрове в опита си да спре Олиник – решение, което озадачава дори и коментаторите на въпросната среща.

С оглед на нетолкова силната конкуренция за последните плейофни позиции в Източната конференция може би сезонът на Вашингтон все още не е загубен. Когато обаче разчиташ на завръщането на Дуайт Хауърд да бъде катализаторът за промяна, то картинката със сигурност не е розова. А и какво би означавало евентуално достигане до плейофите? Отпадане в първи кръг изглежда най-логичният отговор с присъствието на Торонто, Филаделфия, Бостън и Милуоки като почти сигурната четворка на върха в конференцията. Това е крайно недостатъчно за отбор, който има много по-големи претенции и не се притеснява да ги заявява преди началото на всеки сезон. “Кливланд се страхуват от нас. Късметлии са, че не се паднахме с тях.” Такива думи се носеха в съблекалнята на Вашингтон преди края на ерата “ЛеБрон” на изток. “Всички ни подценяват”, заяви Остин Ривърс преди началото на сезона. Бърза справка с класирането към момента показва, че Вашингтон може би дори са били надценени.

Остави коментар

avatar
  Subscribe  
Уведоми ме за: