Отново е юни месец и отново говорим за финалите в най-великата професионална баскетболна лига в света. За четвърта поредна година до последния етап на надпреварата в НБА достигнаха отборите на Кливланд Кавалиърс и Голдън Стейт Уориърс – факт, който сам по себе си породи безброй различни настроения у баскетболните фенове още преди старта на самата серията. Но обективно погледнато, всяко твърдение, че има по-силни отбори в двете конференции би било неправилно и най-малкото неуважително към самите финалисти.

Нещо повече, тук бих си позволил да призова всички “die-hard” фенове на Рокетс и Селтикс да забравят за “what if” аргументите си и просто да признаят успеха на Кавс и Уориърс.

Фразата „what if“ трябва да бъде премахната от речниците, защото така или иначе никога не може да се види обратната страна на ситуацията. Няма как да бъде потвърдена, което я прави безсмислена като аргумент

Майкъл Джордан

 

Мач №1 от Финали 2018 е вече в историята. Може би е прекалено рано за коментар или прогноза на серията, но драматичната развръзка на двубоя и на моменти абсурдните коментари и реакции на фенове, журналисти, анализатори и пр. ме подтикнаха за един бърз и нетолкова задълбочен анализ на срещата.

В следващите редове ще представя гледната си точка за:

  • стратегиите на двата отбора
  • представянето на ЛеБрон Джеймс
  • Смененото съдийско решение
  • J.R. Smith
  • късмета на Уориърс / провала на Кавс

Като говорим за стратегии в двата отбора, спокойно можем да заявим, че Уориърс изиграха срещата в типичния си за сезона и плейофите стил с разнообразно нападение, движение на топката, миксиране на далечни стрелби с атаки през трапеца, търсене на свободни играчи за чисти стрелби и пр. Стив Кър използва 11 играча за ротацията си, като 10 от тях биваха изправяни в различни моменти от срещата да играят в защита срещу ЛеБрон Джеймс. Играчите на Уориърс най-често “суичваха” при всеки заслон на противника и също така гледаха да не организират “double-team” срещу Брон, което от своя страна водеше до две неща – не оставяха свободни съотборници за ЛеБрон, когато той е с топка в ръка и по-скоро го провокираха да играе изолации.

lbj_in_perf
ЛеБрон Джеймс преодолява Дреймънд Грийн, атакувайки към коша

Стив Кър знае, че Джеймс е колеблив стрелец и също така знае, че атаката към коша посредством индивидуална изолация изисква доста физическа енергия. Онова, което не знаеше Кър, бе до каква степен ЛеБрон е готов да отговори на въпросната провокация. Нека погледнем какво показва статистиката:

Джеймс атакува коша на Голдън Стейт 29 пъти, като в 24 от тях е бил с топка в ръка надигравайки индивидуално с дрибъл прекия си защитник. Само в 5 от опитите си той получава топката за “catch&shoot” или “cut” и пр.

ЛеБрон бе поел огромен товар върху себе си. Той изнасяше топката в предно поле, организираше нападенията на отбора си, играеше защита и не почиваше. Почти сигурно е, че точно това е била стратегията на гостите от Охайо – залагат много в ръцете на един играч и ако той съумее да издържи, евентуално биха били успешни.

Честно казано планът на Кавалиърс проработи – т.е. те се поставиха в позиция да имат възможност да спечелят срещата, но просто не съумяха да се възползват максимално от нея.

Ето какво се случи:

40 секунди преди края на редовното време резултатът е 104:102 в полза на гостите от Кливланд и Уориърс владеят топката. Дюрант атакува през Джеф Грийн и точно когато се е освободил от опеката му и има видимост към коша, ЛеБрон застава на пътя му в опит да предизвика фал в нападение. Двамата играчи се сблъскват, един от реферите отсъжда нарушение на Дюрант и топка за Кливланд. В последствие тримата съдии се събират, за да проверят дали ЛеБрон е бил извън “забранената зона” под коша. На повторението добре се вижда, че Джеймс е извън зоната, но не е заел нужната позиция за защита. Това кара реферите да променят отсъждането си. Така вместо фал в нападение на Кей Ди, те отсъждат фал на ЛеБрон и пращат Дюрант на линията за два наказателни. Резултатът е изравнен 104:104

lbj_in_charge_case
ЛеБрон иска нарушение в нападение на Кей Ди

Въпросната ситуация и промененото съдийско решение получи доста сериозен отзвук след срещата, но реално около нея няма абсолютно нищо неясно – има правило, което позволява на реферите да процедират по този начин, така че не може да става въпрос за каквито и да било конспирации тук.

Жалко е, че от лагера на Кавс и най-вече техният старши треньор я определиха като основна причина за загубата им.

Всъщност истинската пропиляна възможност за спечелване на срещата от страна на Кавс дойде няколко секунди по-късно.

След въпросните два наказателни на Дюрант и изравняването на резултата (104:104), двата отбора разменят по един успешен пробив, съответно на Джеймс и Къри, като този на Къри е придружен с фал, който Стеф бележи.

Така се стига до заключителните 24 секунди на редовното време. Резултатът е 106:107 в полза на Уориърс. Топката е притежание на гостите от Кливланд. Едно нападение, един кош, една победа. Джеймс изнася топката, изцежда часовника и при оставащи 5 секунди на таблото подава към пресичащия трапеца Джордж Хил. Хил не успява да достигне до топката, бивайки повален от интервенция с Клей Томпсън, заради която е отсъдено нарушение в полза на Кавс. Джордж Хил е пратен на наказателната линия.

Тук трябва да отворя една скоба – интервенцията между Джордж Хил и Клей Томпсън ми се стори доста странна и дори на моменти съмнително провокирана от самия Хил. Така или иначе нарушението е отсъдено и гардът на Кливланд изпълнява два фала.

Първият е успешен и резултатът е изравнен (107:107). Вторият отскача високо от ринга и по някаква щастлива случайност попада в ръцете на Джей Ар Смит.

Какво направи Джей Ар Смит?

Нищо нередно!

Всъщност, отиграването на Джей Ар беше максимално правилно – овладя борба в нападение за своя отбор в най-ключовия момент от срещата и излезе от купа с играчи с ясната идея да подаде топката на ЛеБрон.

jr_pass_lbj
Джей Ар Смит с топка в ръка и оставащи 3 секунди до края на редовното време

Защо е решил да излезе от полето, вместо да стреля към коша – ами много просто, Дюрант беше до него. Смит съвсем правилно е преценил, че шанса да завърши успешно атаката към коша без да бъде блокиран от Дюрант е много по-малък, от колкото ако излезе извън “навалицата” и подаде на свободен играч топката. Тук се появяват два въпроса:

  • Защо ЛеБрон отказа да получи топката от Джей Ар?
  • Защо Тайрън Лу не взима таймаут когато Смит овладява борбата?

Склонен съм да вярвам, че ЛеБрон е бил крайно уморен и сам е знаел, че няма да има възможност за последен изстрел. За това, отказва да приеме пас от Смит, карайки го да подаде топката в друга посока.

Абсолютно не мога да си отговоря на въпроса обаче защо Лу не взима таймаут. Склонен съм да вярвам, че Тайрън Лу изобщо не е знаел къде се намира и какво се случва. Това до голяма степен проличава и от интервюто му след мача, когато той се фокусира изцяло върху “смененото съдийско отсъждане”, като и за него изглеждаше, че няма представа за какво говори.

Така или иначе, след овладяната борба на Смит при оставащи 4 секунди до края на редовното време, гостите от Кливланд пропускат да се възползват от открилата им се възможност и запазват равния резултат. Срещата продължава с пет минутно добавено време, в което ЛеБрон Джеймс е на системи и изкуствено дишане, а домакините разпиляват съперника си.

Няколко неща, които не ми харесаха след срещата:

  • Журналистите внесоха идеята, че Смит не е знаел резултата. Абсурдно твърдение! Знам че Смит си върви със “славата”, знам че е имал подобни изпълнения в миналото, знам че конкретната ситуация изглеждаше странно, но съм много далеч от мисълта, че не е знаел резултата.
  • Не се намери един нормален журналист, който да попита коуч Лу или ЛеБрон Джеймс защо Кавс не поискаха тайм аут при 4 секунди оставащо време.
  • Коуч Лу не похвали Лари Нанс за бруталните минути, които крилото записа през втория куотър на срещата.
  • Обвиненията по адрес на реферите, че срещата е била отсъждана в полза на домакините (крайно несъстоятелни).

Следва, Мач №2.

Остави коментар

avatar
  Subscribe  
Уведоми ме за: