Сезонът вече започна, но изиграването на един мач не променя драстично цялостната картина. Втора част на прегледа продължава с отборите от западната конференция.
* * *
ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС
The Baby Lakers, известни още като Young Hollywood, изглеждат като отбор, който ще бъде приятен за гледане. Но това със сигурност не значи отбор, който ще спечели много повече мачове спрямо миналия сезон.
Липсата на Коби Брайънт сякаш донесе облекчение в редиците на Лейкърс и младите играчи могат да се концентрират върху своето развитие без излишен медиен шум. Точно това заяви съвсем скоро Ди’Анджело Ръсел, казвайки че се „чувства свободен от отсъствието на Коби“.
Въпросът: Добър треньор ли е Люк Уолтън? Прекарал девет сезона в Ел Ей, Уолтън получава огромно доверие както от ръководните органи, така и от младата група от играчи, които той трябва да поведе рано или късно към нови завоевания. Главен асистент на Стийв Кър и негов заместник в първата половина на миналия сезон, настоящият наставник на Лейкърс за първи път ще се сблъска със състав, който не е изпълнен със звездно присъствие. Първоначалните симптоми за неговите треньорски умения са положителни, но тепърва предстои трудната задача да бъде върнат отбора на Лос Анджелис сред елита в лигата.
Поводи за въление: Ди’Анджело Ръсел. Брендън Инграм все още не прилича на НБА играч и се очаква неговата адаптация към лигата да отнеме известно време. Но Ръсел навлиза във своя втори сезон и ще има пълната свобода на действие да докаже себе си като лидер и бъдеща супер звезда. Това е новият капитан на кораба.
ФИНИКС СЪНС
Сънс се намират в зоната на здрача. Никой не се интересува от тях, като дори има фенове, които поставят под въпрос реалното съществуване на отбора.
Ърл Уотсън, който получи постоянен договор това лято, след като бе принуден да замести Джеф Хорначек на треньорския пост в средата на миналия сезон, има доста трудна задача. Ако трябва да се правят предвиждания, то тимът на Финикс по-скоро е насочил поглед към драфт лотарията и развитието на младите играчи в състава, от колкото на битка за плейофна позиция.
Поводи за вълнение: Девин Букър. Момчето може да играе. Казвам момче, защото Буукър е все още на 19. За сметка на това самочувствието му е като на доказан ветеран, спечелил поне няколко титли. Пример за това е наскоро появила се история, как в първата си година в лигата гардът на Финикс е trash talk-вал Мат Барнс и Тони Алън – играчи, с които по принцип не искаш да се замесваш. Дуейн Уейд се изказа доста ласкаво по адрес на Букър, когато Маями се сблъска в Финикс през миналия сезон. Мнозина специалисти пък правят сравняват уменията на гарда с тези на Клей Томпсън.
МИНЕСОТА ТИМБЪРУЛВС
Ако си фен на младите и талантливи „вълци“, то добре дошъл в клуба. Минесота е възможно най-хипстърския тим в НБА към момента. Запитани ако днес трябва да изберат един играч около когото да градят отбор, 48% от генералните мениджъри в лигата отговарят Карл-Антъни Таунс. Някои дори спекулират, че това е следващият Тим Дънкан. Зак ЛаВийн не спира да прави абсурдна забивка след абсурдна забивка. Андрю Уигинс, Горджи Дженг и най-новото попъление, Крис Дън, пък допълват списъка на млади и обещаващи таланти.
Поводи за вълнение: Том Тибодо. Бившият наставник на Булс вече има пълен контрол в Минесота и изглежда като перфектния вариант за извличане на максималния потенциал от състава на Тимбърулвс.
Още поводи за вълнение: Карл-Антъни Таунс.
Въпросът: Не слагаме ли тигана на огъня, докато рибата е още в морето? Доста трудно е да скочиш от 30 на 50 победи само за една година. Да, бъдещето със сигурност е светло, но конкуренцията на запад си остава убийствена. Талант, потенциал, качества не винаги се материализират мигновено в победи. Лично мнение е, че Минесота ще има нужда от поне един сезон, за да заеме място сред отборите с претенции в конференцията. Справка с историята показва, че „вълците“ са The Next Big Thing още от времето на Кевин Лъв и дори тимът на Сиатъл е бил по-скоро в плейофите от тях.
НЮ ОРЛЕАНС ПЕЛИКАНС
Трудно е да се повярва, че сезонът не е започнал и целият състав на Пеликанс вече е контузен. За момента опитите на ръководството на тима да обгради Антъни Дейвис с нужния талант изглеждат повече от неуспешни. Ако нещата продължават в същия дух, няма да е изненада ако след известно време се появят спекулации, че Дейвис е недоволен и си търси нов отбор.
Въпросът: Алвин Джентри ли е правилният треньор? Носейки със себе си репутация на офанзивно гуру, най-големите успехи на наставника са във Финикс през сезон 2009-10 и като асистент в шампионския тим на Уориърс от 2014-15. Случайност или не, но пойнт гардове на тези отбори са Стийв Наш и Стеф Къри – едни от може би най-добрите играчи на позицията си в исторически план що се отнася до креативност в нападение. Какво може да направи Джентри с по-скромен ростър предстои да видим, но нов провал може да означава преждевременен край на престоя му в Ню Орлеанс.
Поводи за вълнение: Антъни Дейвис и опитите му да носи цяла организация на гърба си. The Brow записа абсурдни цифри в първия мач от сезона – 50 точки, 16 борби, 5 асистенции, 4 блока и 7 откраднати топки. (!!!) Въпреки това Пеликанс някак си успяха да загубят срещата.
ДЕНВЪР НЪГЕТС
Тимът на Денвър разполага с интересна съвкупност от играчи, които все още на са готови да направят следващата крачка към битката за плейофни позиции, но със сигурност са достатъчно способни да спечелят всеки един мач, особено ако бъдат подценени. За пореден път ще спомена и предимството в следствие на голямата надморска височина в Колорадо.
Поводи за вълнение: Дуото Йокич – Нуркич. Баскетбол с балкански привкус е нещото, което носи най-големи поводи за вълнение около настоящата кампания в Денвър. Майк Малоун заяви, че за нищо на света не би разменил Йокич, а Нуркич не се впечатлява лесно и не може да бъде притеснен от никого. Примери за това могат да се видят тук и тук.
Кормилото на тима е в ръцете на Емануел Мудией, който започва своя втори сезон в лигата и към него ще има по-големи очаквания. Гардът трябва доста да подобри стрелбата си от разстояние и да намали броя на грешките, но плеймейкърските качества със сигурност са налице.
Друг въпрос за разрешаване пред ръководството ще бъде съдбата на ветераните в отбора. Кенет Фарийд, Данило Галинари и Уилсън Чандлър по-скоро не са част от бъдещето на Денвър и въпреки финансовия скок при заплатите всеки от тях има договор за 8-цифрена сума. Очаква се активност от страна на Нъгетс на трансферния пазар, като Фарийд изглежда като основния кандидат за това да се озове в нов отбор.
САКРАМЕНТО КИНГС
Нова зала. Нов треньор. Нови надежди. Дали обаче резултатите ще са различни? Изглежда така, сякаш Кингс ще се борят за плейофна позиция и за първи път от доста време насам в организацията може би съществува някакъв ред и спокойствие.
Поводи за вълнение: Партньорството между Дейв Йейгър и ДеМаркъс Къзънс. Йейгър има опит с изграждането на отбор около високи играчи като пример за това е престоя му в Мемфис, където всичко се въртеше около тандемът Марк Гасол – Зак Рандолф. Къзънс може да е най-добрият център в лигата ако концентрира енергията си при играта в защита, вместо да спори със съдиите.
Въпросът: Колко време ще мине преди Кингс да се самосаботират? Към момента всичко изглежда твърде хубаво за да е истина, но няма как да не се прокрадва мисълта, че в един момент ще станем свидетели на поредния пълен хаос.
Смела прогноза: Сакраменто почти ще успее да се класира за плейофите
ЮТА ДЖАЗ
Те не играят секси баскетбол. За тях не се говори нонстоп (или въобще) в медиите. Но тимът на Юта има потенциал да направи сериозен скок и да се намести сред водещите тимове в западната конференция. Трудно е да се повярва и звучи налудничаво? Може би.
Поводи за вълнение: Дълбочината в състава. Липсата на добър пойнт гард това лято бе адресирана с привличането на Джордж Хил. Данте Ексъм се завърна след контузия, която го остави извън игра през целия минал сезон. Още солидни нови попълнения в лицето на Борис Диау и Джо Джонсън и Юта вече притежава състав с поне 10 качествени играча.
Добър треньор, желязна игра в защита и присъствие на big men, които могат да те накажат в подкошието. Това са част от основните съставки към рецептата за успешно противопоставяне срещу Голдън Стейт.
Смела прогноза: Юта ще завърши сред първите четири отбора на запад.
ХЮСТЪН РОКЕТС
Майк Д’Антони и Джеймс Хардън сякаш са създадени един за друг. Свързват ги толкова много неща – обичта и на двамата към бясното темпо на игра, стрелбата от тройката и липсата на каквито и да е усилия в дефанзивен план. Отборът на Хюстън като нищо може да бъде с най-доброто нападение в лигата през настоящата кампания.
Въпросът: Могат ли Рокетс да не са тотално трагични в защита? Стартова петица, включваща Хардън, Ерик Гордън и Райън Андерсън със сигурност няма как да „заключва“ противника под 90 точки, но тимът на Хюстън има нужда да бъде около или дори малко под средното ниво, за да може да печели мачовете си. Тук не помага контузията на Патрик Бевърли, която се очаква да го остави извън игра за месец. Много надежди се възлагат и върху Клинт Капела, който трябва да бъде защитника на хюстънското подкошие докато неговите съотборници нижат тройка след тройка.
Поводи за вълнение: Пълната свобода на действие за Джеймс Хардън в опитите му да стане вторият играч в историята, водил лигата едновременно по отбелязани точки и асистенции.
Безумно смела прогноза: Джеймс Хардън ще бъде MVP.
МЕМФИС ГРИЗЛИС
Още един отбор с нов облик, който се опитва да се адаптира към актуалните тенденции в лигата. Промяната в Мемфис е налице. Зак Рандолф вече не е в стартовата петица, а се включва от пейката. Тони Алън пък едва ли ще получи много възможности за изява през този сезон. Дейвид Физдейл иска тимът му да играе бърз баскетбол и за това трябва да се погрижи Майк Конли, чийто договор това лято шокира (основателно или не) баскетболния свят.
Въпросът: Дълбочината в състава. Гледайки ростъра на Мемфис е трудно да си представим кой ще се нагърби с отбелязването на точки, когато Гасол и Конли седнат на пейката. Именно това бе една от причините Рандолф да бъде понижен в ролята на „шести човек“.
Големи очаквания: Към Чандлър Парсънс, който все още е контузен и не е взел участие в каквато и да е баскетболна дейност от както се присъедини към „гризлитата“ през лятото.
Поводи за вълнение: Винс Картър заяви, че не е отхвърлил идеята да се включи в тазгодишния конкурс за забивки.
ДАЛАС МАВЕРИКС
Нещата не изглеждат добре за тима на Далас през този сезон и ще трябва истинска магия от страна на Рик Карлайл и Дирк, за да запишат Мавс ново участие в плейофите. Стартовата петица е изградена от състезатели, които са на възраст и са податливи на контузии, както и Харисън Барнс. Пейката също не изглежда в цветущо състояние.
Въпросът: Биха ли си позволили Далас да танкват в един от последните сезони на Дирк? Германецът получи солидно финансово възнаграждение през лятото, но евентуална липса на конкурентоспосбност със сигурност ще остави горчив привкус както сред феновете, така и при легендата на Маверикс.
Поводи за вълнение: Пътят на Харисън Барнс в опитите му да се превърне във франчайз играч.
Нетолкова смела прогноза: Далас няма да бъде част от плейофите.
ПОРТЛАНД ТРЕЙЛ БЛЕЙЗЪРС
Лесно е да надминеш очакванията, когато такива няма – това могат да потвърдят миналогидшните Блейзърс. Дали обаче ще повториш успеха, когато погледите са насочени към теб? Това е въпросът, на който Портланд трябва да даде отговор през този сезон.
Блейзърс раздадоха доста големи договори през лятото на имена, които не изглеждат като звезден материал. Ръководството на тима залага изцяло на вътрешното развитие в отбора на младите играчи и тяхното израстване. След като усетиха вкуса на плейофите през отминалата кампания, този сезон Лилард и компания ще се борят за достигане на финал в конференцията – това бяха думите на гарда на Портланд.
Поводи за вълнение: It’s Dame time. Изяваващ се в свободното си време като рапър, Лилард е твърдо решен да докаже, че заслужава да е в дискусията за най-добър играч в лигата.
ЛОС АНДЖЕЛИС КЛИПЪРС
Това най-вероятно е последният шанс на сегашното ядро на Клипърс да направи нещо голямо. Крис Пол и Блейк Грифин имат клаузи в договорите си, които могат да ги направят свободни агенти през следващото лято. Нов неуспешен завършек на сезона с ранно отпадане в плейофите по всяка вероятност би означавал край на Lob City ерата в Лос Анджелис.
Въпросът: Лекото крило. От както Док Ривърс дойде в Лос Анджелис, Клипърс така и не успяват да намерят играч на тази позиция, който да запълни зеещата дупка в състава. Това е сериозен проблем с оглед на факта, че основните конкуренти в конференцията разполагат с Кауай Ленард и Кевин Дюрант. Пол Пиърс е пред пенсиониране, а Уесли Джонсън, Алън Андерсън и Люк Мба Муте едва ли са отговорът на загадката. Могат ли Клипърс да „сглобят“ някакъв трейд за нещо по-добро?
Поводи за вълнение: Завръщането на Блейк Грифин. След като прекара миналия сезон основно седейки в костюм на страничната линия – заради контузии и ресторантски сбивания с помощния персонал на тима – Блейк ще бъде по-амбициран от всякога да докаже, че е сред най-добрите в лигата. Допълнителна мотивация за това трябва да е и потенциалната възможност Грифин (ако реши) да тества пазара на свободните агенти през лятото на 2017.
ОКЛАХОМА СИТИ ТЪНДЪР
Всички погледи ще са вперени в Ръсел Уестбрук, който собственоръчно ще се опитва да носи тима на Оклахома на гърба си вечер след вечер, записвайки абсурдни статистики, които не са виждани от времето на Оскар Робъртсън. Той не е героят който заслужаваме, но е този от когото имаме нужда.
Въпросът: Могат ли останалите играчи в състава на Тъндър да запълнят празнината? Няма какво да се лъжем, животът без Кевин Дюрант е различен и труден. Абсурдно е да се мисли, че тимът ще бъде на същото ниво, както през последните 5-6 години, като някои специалисти дори прогнозират оставане извън плейофите. Стивън Адамс и Виктор Оладипо са двете имена, които носят най-големи очаквания със себе си и ще трябва да се доказват преди евентуално да получат големи финансови възнаграждения следващото лято.
Поводи за вълнение: Now I do what I want. Now I do what I want.
Още поводи за вълнение: Сблъсъците между ОКС и Голдън Стейт. Ще бъде огромна изенанда ако всичко завърши без инциденти.
САН АНТОНИО СПЪРС
Тим Дънкан го няма. Спърс ще трябва да се адаптират към живота без него и за момента това се получава доста успешно, основно благодарение на Кауай Ленард. Лекото крило е фаворит за трето поредно отличие за „Най-добър защитник“, като вече дори не чака противниците му да дриблират за да им вземе топката, а най-нахално я дърпа от ръцете им.
Паркър и Джинобили обаче изпитват по-големи затруднения заради напредналата си баскетболната възраст и въпреки появата на нови лица в състава, лично аз мисля, че Сан Антонио ще усети липсата на Дънкан в дефанзивен план. Може би не в редовния сезон, а по време на плейофите.
Поводи за вълнение: Възходът на Кауай и опитът му да стане първият играч, печелил MVP и DPOY от 1994 насам. Други които са го правили – Хакийм Оладжуон и Майкъл Джордан.
Смела прогноза: Спърс ще допуснат неочаквано поражение рано в плейофите
ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС
„Супер злодеите“ от Голдън Стейт започнаха сезона с катастрофално поражение у дома срещу Сан Антонио, но това не трябва да ни заблуждава. Уориърс са тимът, с който всеки ще се съобразява през настоящата кампания.
Въпросът: Ще попречи ли медийният шум на Голдън Стейт? Тимът едва ли ще повтори представянето от миналия редовен сезон, когато записа рекордните 73 победи и това неминуемо ще доведе до критики и спекулации. Ако периодът на адаптация и обиграване продължи по-дълго, то със сигурност ще се появят въпроси относно способността на толкова много звезди да съществуват заедно в симбиоза. Погледът е насочен към Дюрант, който е новото парче в пъзела и тепърва предстои да видим как той ще пасне в редиците на „воините“.
Поводи за вълнение: Няма отбор в историята, който едновременно да е разполагал с четирима All-NBA играча в разцвета на силите си. Може да станем свидетели на нещо специално.
