В началото на седмицата баскетболният свят научи, че Тим Дънкан сложи край на професионалната си кариера. Новината бе представена по възможно най-типичния за Дънкан начин: без каквито и да е церемонии, телевизионни интервюта или пък сладникави обръщения през интернет платформи в стил Дерек Джитър.
Новината изплува посредством официално обръщение към печата, от страна на единствения отбор, за който се е състезавал Дънкан, поместено в 538 думи.
Обръщение към печата!
Толкова скромно, толкова ретро и толкова „Дънканско“, че най-вероятно е било изпратено по факс или по пощата.
А дали изобщо някой е искал това да се случи по друг начин?
Винаги е било пределно ясно, че когато настъпи моментът, то той ще бъде обявен така. Всеки който обича Тими е бил на ясно, че Дънкан никога няма да си предвиди прощален сезон в лигата, по времето, на който да участва в някакви странни церемонии в залите на противниците си, получавайки нежелани подаръци и награди. В никакъв случай. По-скоро „крилото“ би прекарало един сезон като помощник разносвач при автобуса на отбора, от колкото да получава признания от отбори, които е погребвал през годините.
Отказа се тихо и скромно. По същия начин, по който пристигна в лигата от университета Уейк Форест преди 19 години.
Бавно и постепенно Сан Антонио Спърс се превръщат в синоним за постоянство, печелейки първата си титла през 1999, а Дънкан застава до звездата на тима Дейвид Робинсън, формирайки едно от най-доминиращите нападения в историята на лигата.
По онова време играта на „шпорите“ е някак несправедливо определяна като „заспала“ и не толкова приятна за гледане, но никой не може да отрече, че бяха безмилостно добри.
Статистиките на Дънкан са абсурдни. За период от 19 години, Спърс печелят 71% от изиграните си срещи – успех, който не е постиган от нито един отбор в историята на баскетбола, американския футбол, бейзбола и хокея.
Тим Дънкан е единственият играч записвал повече от 1000 победи с един отбор. Той е един от двамата играчи в историята на лигата с 26000 точки, 15000 борби и 3000 чадъра на сметката си. Другият играч се казва Лу Алсиндор, променил в последствие името си на Карим Абдул-Джабар.
Избиран е 15 пъти за Мача на звездите, попада 15 пъти в дефанзивния отбор на лигата, два пъти е награден с отличието за „Най-полезен състезател“ на редовния сезон и три пъти печели наградата за „Най-полезен играч“ във финални серии.
Можем да продължим да изброяваме още куп статистически и кариерни постижения, но вероятно няма да има особено голям смисъл. Не и когато става въпрос за Тим Дънкан.
В ера, в която лигата майсторски извисяваше своите супер звезди до статут на световни знаменитости, Дънкан предпочете да остане в сянка. Никога не е бил мечтаното рекламно лице за големите корпорации или пък предпочитан обект за интервюта от страна на медиите. Ако е таил някакви холивудски амбиции, то никога не ги е споделял. Облеклото му винаги е било скромно, а желанието му винаги е било да остава далеч от светлените на прожекторите.
Беше твърдо решен да бъде брилянтен баскетболист и едва ли бихме сбъркали ако кажем, че е постигнал целта си. Влиянието му върху играта и цялостното му представяне в професионален план би могло да се измери по безброй начини – статистически показатели, спечелени пръстени, индивидуални награди и пр., но неговото най-уникално качество, което може би го отличава от всеки един играч, докосвал се до баскетболната топка, е умението му да бъде съотборник. Играеше по начин, по който всеки един треньор иска играчите му да играят: безмилостна отборна игра в двата края на игрището.
Заедно със съотборниците си Ману Джинобили и Тони Паркър, Дънкан ще бъде запомнен като част от едно историческо трио. Като част от нещо, което е по-голямо дори от самия него. А организацията на Спърс промени модела, който баскетболните отбори следваха до този момент.
Тими вече е на 40. Но дали наистина е на 40? Винаги е изглеждал така, все едно годините са просто цифри: да, по косата му се появиха няколко прошарени косъма и тялото му загуби своята еластичност и повратливост, но така или иначе Дънкан все още може да ниже от своите специалитети с табло или да завърти една кука в трапеца.
Има ли атлет с по-разпознаваем език на тялото от този на Тим Дънкан – онези широки отпуснати рамене, огромни очни ябълки и онзи изумен поглед към реферите наподобяващ на погледа на човек, който току що е видял допълнителна бутилка вино начислена към сметката му.
През последната година Дънкан бе използван значително по-малко, но неговото присъствие винаги е било от значение. Всъщност той би бил фактор дори и на 60 годишна възраст, поради простата причина, че е в основата на тази уникална формула която Спърс използват вече близо две десетилетия. Тими пасва на всяка една схема на отбора и на всеки един играч, пристигнал в организацията.
Току що описахме една перфектна кариера.
Ако сте го виждали да играе баскетбол, приемете го като ваш дълг да разказвате за Тим Дънкан на онези поколения, които няма да имат възможност да го видят по екип. Знайте, че баскетболът е безумно динамичен спорт и е много лесно да се хванете в капана на моментното заслепяване, пропускайки гения на постоянството.
Въпреки че Тими никога не е бил най-бляскавият, най-шумният или най-прочутият в своята игра, бъдете сигурни, че сте станали свидетели на истинско баскетболно величие в 19 последователни години.
Станали сте свидетели на историята. Станали сте свидетели на Тим Дънкан.
