Първите два мача от финалите в НБА бяха категорично спечели от тима на Голдън Стейт. Какви наблюдения, изводи и заключения могат да бъдат направени от тях и какви трябва да са промените в състава на Кливланд, за да запази тима шансове за обрат в серията?
* * *
- Transition defense – В долното видео може да се видят неуспешните опити на Кливланд да спрат нападението на Голдън Стейт по време на т.нар. „преход“. Доста често играчите на Кавс губят своя човек или не знаят кои кого трябва да пази поради създалите се mismatches. Неколкократно може да се наблюдава как след като Кайри Ървинг е пропуснал да отбележи, след това той леко подтичква към собствената си половина като по този начин оставя тима си да играе в защита с човек по-малко. Стратегията на Кливланд да вземат повече борби в нападение също ги поставя в неизгодна ситуация, тъй като почти всеки неуспешен опит води до бърза атака за Уориърс.
- Проблеми в нападение за Къри и Томпсън – Като цяло стратегията на Кливланд в защита е да ограничи Стеф и Клей с надеждата ролевите играчи на Уориърс да поемат основната отговорност. Ако погледнем само и единствено към статистиката на Splash Brothers след първите две срещи, то тази тактика в известна степен работи. В мач №1 двамата завършиха с общо 20 точки и под 30% успеваемост от полето. Това им представяне може да бъде отдадено на добрата игра на Кавалиърс в дефанзивен план, но също така и на доста пропуснати свободни стрелби, които Къри и Томпсън обикновено вкарват, както може да се види в следващото видео:
В мач №2 гардовият тандем на Голдън Стейт също не избухна по познатия за всички начин, но Стеф и Клей имаха 54% успеваемост от полето и 50% от тройката. Двамата записаха значително по-малко минути на полето, тъй като в началото на заключителния период разликата бе достигнала близо 30 точки, а също така Къри бе натрупал лични нарушения и прекара известно време на пейката през втората и третата четвърт.
- Представянето на ЛеБрон Джеймс – „Кралят“ е може би единствената надежда на Кавс да направят нещо във финалите. Върху него е поставен огромен товар да мъкне цялото нападение на тима, което води до грешки при играта в защита. Представянето в дефанзивен план на ЛеБрон оставя смесени чувства, като доста често се случва той да изгуби своя човек или в опита си да помага да остави свободен стрелец на тройката. Вината, разбира се, не е изцяло негова, тъй като комуникацията в защита за Кливланд отсъства в голяма част от серията до момента. Примери за това може да се наблюдават във видеото:
В нападение няма как да се отрече, че Джеймс изпитва затруднения със стрелбата си от средно и далечно разстояние – тенденция, която се наблюдава от началото на сезона. Въпреки това когато ЛеБрон реши да пробива или да играе с гръб към коша е много трудно за защитата на Голдън Стейт да го спре. Това обаче се случва твърде рядко. Една от причините е, че физическото изтощение е прекалено голямо и няма как в рамките на цял мач Джеймс да атакува пейнта. В същото време доста често може да се наблюдава как играчите на Уориърс му оставят достатъчно пространство, предизвиквайки го по този начин да стреля от дистанция. „Воините“ имат и доста състезатели, които могат да се пробват със задачата да забавят Джеймс – Игуодала, Барнс, Грийн, Томпсън. Редки са и случаите, в които Кливланд отиграват комбинации, които да доведат до това Къри да се окаже сам срещу ЛеБрон:
- Тактическият план на Тайрон Лу – За всички гореспоменати проблеми на Кливланд основна вина би трябвало да носи наставникът на тима – Тай Лу. Кавс се опитват да играят small ball по подобие на Голдън Стейт, което е чисто и просто рецепта за провал от катастрофални измерения. Лу стигна до там дори да пробва ЛеБрон като център в мач №2, а в плейофите до момента се видя, че за да бъдат победени „воините“, трябва да се използва ръстовото предимство срещу тяхната ниска петица. Отборът на Кливланд не разполага със нужните състезатели за да бъде ефективен по този начин в нападение срещу защитата на Голдън Стейт, като единствения плеймейкър в редиците на Кавс на практика е ЛеБрон Джеймс. Броят на свободните стрелби от тройката е драстично по-малък в сравнение със сблъсъците в източната конференция срещу Тороно, Атланта и Детройт. Липсата на движение на топката води до твърде много изолации и надиграване 1-в-1, което на този етап в плейофите е недопустимо.
Cavs isolations per game (via Synergy)…
Reg. season: 9.4
1st round: 11.5
Conf. semis: 11.8
Conf. finals: 11.2
Finals: 17.5— John Schuhmann (@johnschuhmann) June 7, 2016
За тази тенденция „спомага“ и фактът, че Кайри Ървинг обожава да дриблира с топката докато времето на часовника не изтече. Това води до явлението съотборниците му да седят с ръце на коленете в ъглите на игрището и просто да чакат поредната стрелба на „пойнт гарда“ на Кливланд през човек. След първите две изиграни срещи от серията ЛеБрон Джеймс има един единствен изстрел дошъл директно след подаване от страна на Ървинг.
Кавс са и един от най-ниско ефективните тимове в нападение директно след таймаут, което е пряк показател за уменията на Лу.
В същото време планът на Кливланд в защита изглежда като жалък опит за копиране на този на Оклахома от финалите в Западната конференция. Кавалиърс просто не разполагат със нужните състезатели, които да могат да го изпълнят. В титулярната петица има не повече от двама добри защитника, като Кайри и Лъв са атакувани от нападението на Голдън Стейт при всяка една възможност. Играчите на Кливланд се лутат твърде много в дефанзивен план, а стратегията да играят с непрестанни смени е на практика неосъществима поради наличния персонал. Пример за това можа да се се наблюдава във видеото:
* * *
Кевин Лъв получи удар в главата и участието му в мач №3 е под въпрос. Това може да не е чак толкова лошо за шансовете на Кавс. Тимът успя да вземе цели два мача на Голдън Стейт в миналогодишните финали без Лъв и Ървинг, като предстои да видим дали Лу ще направи промяна в стартовата си петица. Към момента изглежда, че такава е почти задължителна без значение дали Лъв е здрав или не, тъй като когато двамата с Кайри са едновременно на игрището, то защитата на тима страда.
Кливланд трябва да забави темпото – нещо, което бе изпълнено в точно противоположна посока в мач №2, когато Кавс се опитваха да „надбягат“ отбора на Уориърс. Повече минути за Чанинг Фрай заедно с Томпсън, който не трябва да забравяме, че е тежко крило, а не чист център. Дори може да се пробва Мозгов когато Богът е на игрището.
Уориърс може да са доволни, че все още не са показали най-добрия си баскетбол, което е още един повод за притеснение за Кливланд. Статистиката сочи, че Кавс се представят по-добре пред собствена публика, като въпросната теория ще бъде тествана тази нощ. Домакините трябва да търсят задължителна победа, за да съхранят каквито и да е надежди за успешно представяне във финалите. Дали обаче имат сили за това?