Остават по-малко от десет мача до края на редовния сезон и голяма част от тимовете се борят за разпределение на плейофни места или за подобряване на рекорди. За какво обаче играят отборите, за които баскетбола ще приключи в средата на април?
Филаделфия 76ърс – Рекордът за най-слаб сезон в историята на лигата в рамките на 82 мача е 9-73 и се държи от отбора на Филаделфия от 1973. Тазгодишните Сиксърс към момента са с баланс 9-65 и ще е хубаво да спечелят поне една среща до края на сезона. Тимът на Фили със сигурност ще се насочи към лотарията с процентово най-добри шансове за топ пик освен ако Сиксърс не спечелят поне шест от последните си осем мача, но вероятността това да се случи е по-малка от колкото аз да заиграя в НБА. Няколко неща, към които феновете на тима могат да гледат с надежда (тъй като „тя“ умира последна) – пинг-понг топките да са на тяхна страна и Джоел Ембийд най-накрая да запише игрови минути с екипа на Филаделфия. Наистина стискам палци за второто, тъй като спрямо откъслечни видеа, мнения на скаути и специалисти, здрав Ембийд изглежда като нещо, което просто трябва да се види.
Бруклин Нетс – Единственият пик, който Нетс ще имат от първия рунд на драфта през следващите три години ще бъде през 2017, когато Бостън имат правото да изберат по-добрия от пиковете между техния и този на Бруклин. Та … без драфт пикове, без шансове за плейофи и без ясня представа за бъдещата посока, в която ще поеме тима. Нетс наскоро назначиха нов GM, който идва от организацията на Сан Антонио, но собственикът на тима, Михаил Прокоров, има навика да „следи изкъсо“ действията на подчинените си. Всяка победа за възпитаниците на Тони Браун (Кой?) до края на сезона на практика е загуба за отбора на Селтикс, тъй като те притежават избора на Нетс през предстоящия драфт. Може би няма ситуация в лигата, която да е по-тъжна от тази на Бруклин и единственото, което мога да кажа в случая е: „Успех, Шон Маркс.“
Орландо Меджик – Орландо има доста млади и интересни играчи, които обаче все още не успяват да се сработят достатъчно добре за да са в битката за разпределение на плейофни места – нещо, което от ръководството на тима желаят безумно много. Комбинацията при гардовете Оладипо-Пейтън не работи, както се очаква, тъй като Пейтън изпитва огромни затруднения със стрелбата от разстояние докато Оладипо е по-скоро хибриден гард, който все още не може да намери позицията си. Аарън Гордън, около когото се вдигна заслужено доста шум покрай звездния уикенд, също се бори с това да разбере дали е леко крило, тежко крило или център. Озадачаваща изглежда и сделката, която Меджик направиха в кая на трансферния прозорец, изпращайки Тобайъс Харис в Детройт. До края на сезона тимът трябва да се фокусира върху даването на повече игрово време на младите състезатели, а феновете да насочат поглед към следващата кампания с надеждата Орландо да се завърне в плейофите.
Ню Йорк Никс – Песимистът вижда само тунел. Оптимистът вижда светлината в края на тунела. Реалистът вижда приближаващия насреща влак. Когато говорим за отбора на Ню Йорк, то всеки избира към коя от горните категории да се причисли. За втори пореден сезон Никс ще останат доста далеч от плейофите, като разликата с предходния е, че този път тимът не притежава собствения си драфт пик. Манията около Порзингис е забавна и позволява на феновете да гледат с надежда към бъдещето, но освен латвиеца около кои друг играч ще се гради този отбор? Мело? Който след два месеца ще стане на 32 и има хронични проблеми с коленете? Преди дни Фил Джаксън изяви желание да бъде треньор на Никс през следващия сезон – само за домакинските мачове. Това със сигурност ще е подобрение спрямо Кърт Рамбис, който е протеже на Фил и исторически един от най-трагичните треньори в историята на НБА, но не е ли по-добре „Дзен мастъра“ първо да гледа задълженията си като директор на баскетболните операции? Носят се слухове, че Джаксън може да се завърне в Лос Анджелис след края на следващия сезон, но за това може да прочетете повече в частта за Лейкърс. Що се отнася до нюйоркчани – до края на кампанията те играят „за едната чест“.
Милуоки Бъкс – Бъкс са едно от най-големите разочарования в Източната конференция през този сезон. Бих казал най-голямото, но отборите на Чикаго, Хюстън и Вашингтон правят сериозна заявка за тази „титла“. Защитата на тима – нещото, което ги изведе до плейофите през предходната кампания – се пропука, като вина за това има не само Грег Монро. Очакваше се Милуоки да се изстреля във възходяща посока, а вместо това отборът направи две крачки назад. Липсата на стрелба от периметъра е крещяща, и ако Бъкс нямат намерение да се превръщат в „източния Мемфис“, то през лятото трябва усилията да се насочат към привличане на играчи, които да запълнят тази празнина. Положителното, което може да се вземе от този разочароващ сезон, е развитието на Янис Антетокумпо. Джейсън Кид сложи топката в ръцете му и в момента Янис играе ролята на плеймейкър – нещо, което създава огромни затруднения за противниковите защити. Просто изгледайте следващото видео.
Лос Анджелис Лейкърс – Най-лошият сезон в историята на Лейкърс е този от миналата година, когато тимът завърши с баланс 21-61. Към момента „езерняците“ се намират на последно място в класирането на запад с 15 победи срещу името си и 58 загуби. Това не е чак толкова лошо, тъй като тимът от Ел Ей не разполага със собствения си драфт пик, освен ако той не попадне сред първите три. Притежавайки втория най-слаб рекорд в лигата след този на Сиксърс, шансовете на Лейкърс да запазят избора си изглеждат добри. Можете ли обаче да си представите реакцията на феновете на златисто-лилавите ако драфт лотарията направи така, че Лос Анджелис да изгуби пика си? Цял сезон, воден от командира на танка, Байрън Скот, изпълнен с абсурдни решения, мъчителен баскетбол и изцепки в медиите, а в замяна – нищо … Що се отнася до Фил Джаксън, то се носят слухове, че неговият договор с Никс може да приключи през 2017 и той да се завърне в Калифорния. Дали като треньор или като GM е друг въпрос, но тези спекулации водят до други такива. А именно, че Лейкърс ще оставят Скот начело и за следващия сезон, чакайки завръщането на Фил. Отборът има ядро от млади играчи с добър потенциал в лицето на Рандъл, Ръсел и Кларксън, а също така и Коби вече няма да е пречка от финансов или друг характер. Но ако Лос Анджелис иска да привлече голямо име като свободен агент през лятото, то със сигурност трябва преди това да се случи треньоркса промяна.
Финикс Сънс – Множеството контузии са едната причина Финикс да се намира на дъното в западната конференция. Друга по-сериозна такава обаче е некадърното управление на тима през последните две години. След като бяха приятната изненада през сезон 2013-14, записвайки 48 победи, „слънцата“ направиха рязък завой в грешна посока. Всичко започна със сделката на всички сделки, в която на практика отборът се раздели с Горан Драгич, Айзеа Томас и потенциален топ 5 пик от драфта (този на Лейкърс), като в замяна получи … Брендън Найт и няколко бъдещи избора на Маями. В допълнение към това през миналото лято GM-a на отбора, Раян МакДона реши да раздели близнаците Морис – ход с катастрофални последици – и също така даде 4-годишен договор на Тайсън Чандлър на стойност $52 милиона. Колеблив старт, контузия на Ерик Бледсоу, уволнен треньор и ето че Сънс се намират в битката за пинг-понг топки. Нещо положително – Девин Буукър, едва на 19, има шанс да се превърне в специален играч.
Минесота Тимбърулвс – Тимът на Минесота може да се намира близко до дъното в западната конференция, но няма причина привържениците му да не са щастливи. Огромната причина за това се казва Карл-Антъни Таунс. Звездата на Антъни Дейвис изгря светкавично и той дори бе спряган за многократен бъдещ MVP състезател в лигата през миналото лято. Няколко месеца по-късно ако зададете въпрос към мениджърите в НБА около кой играч биха градили отбор за в бъдеще – Таунс или Дейвис, то резултатите най-вероятно ще са в полза на центъра на Тимбърулвс. Талантът в редиците на „вълците“ обаче не приключва с КАТ – Уигинс, ЛаВийн и Дженг са част от имената, които показват приличен потенциал, като в добавка към тях се задава и още един преден избор от драфта. Нещото, от което Минесота се нуждае през лятото, е добър треньор и с малко повече късмет отборът дори може да се бори за плейофни позиции догодина.
Ню Орлеанс Пеликанс – За последните четири сезона водещите състезатели на Ню Орлеанс са пропуснали следния брой мачове: Антъни Дейвис – 58, Тайрик Еванс – 60, Джру Холидей – 98, Райън Андерсън – 87, Ерик Гордън – 106. В случаите с Холидей и Еванс цифрите обхващат три предходни кампании, тъй като преди това играчите не са били в редиците на Пеликанс. Дейвис, Еванс и Гордън са с контузии, които ги извадиха до края на сезона, а Андерсън и Холидей в момента се възстановяват от по-леки травми, но също са кандидати за постоянна почивка, което означава, че горните числа ще набъбнат още. Нов треньор, който донякъде получава оправданието да няма здрав състав, но дебютният сезон на Алвин Джентри начело на отбора също не бе от най-впечатляващите. Доста въпросителни пред GM-а на тима, Дел Демпс, който е кандидат номер едно да бъде освободен от позицията си ако организацията реши да търси виновник за неуспешното представяне. Антъни Дейвис пък има заложени на карта близо $24 милиона – клауза в мега договора му – които няма да получи ако пропусне да попадне в някой от All-NBA отборите в края на сезона.
Сакраменто Кингс – Най-дисфункционалната организация в лигагата and it’s not even close. Треньор, който въпреки неоспорими успехи през изминалите десетилетия, има затруднения да се нагоди към съвременните тенденции в НБА и е загубил всякакъв респект от собствените си играчи. Звезда на отбора, която има „труден“ характер и винаги се намира в центъра на някакъв конфликт. Пойнт гард, който преследва статистики за да си осигури нов договор през лятото. Собственик и GM, които са толкова безидейни в действията си, че биха дали максимален договор на въпросния пойнт гард. Всичко, което се случва в Сакраменто, се намира на границата между трагедия и комедия. Няма дори един знак, който да подскаже, че нещата могат да се оправят. Тимът отново се е насочил към драфта и преден избор от лотарията. И какво от това? Иронията във всичко споменато е, че Кингс (29-44) са на една победа от най-успешния си сезон за последните осем години.
Денвър Нъгетс – Тимът на Денвър е изпълнен с млади играчи, показващи приличен потенциал, и има сериозни поводи за оптимизъм, гледайки към бъдещето. Двойка европейски центрове с балкански привкус, Никола Йокич и Юсуф Нуркич, както и интригуващи гардове в лицето на Емануел Мудией и Гари Харис – всички на или под 21 години. Нъгетс са на път да запишат положителен баланс за месец март, като това в немалка степен се дължи и на треньора на тима, Майк Малоун. Добавете към този микс няколко опитни ветерани в лицето на Данило Галинари, Кенет Фарийд и Уилсън Чандлър, кандидатът за „Шести човек на годината“, Уил Бартън, още един преден избор от драфта и вечното домакинско предимство и няма причина Денвър да не се намира в битката за плейофни позиции през следващия сезон. Нъгетс също така ще имат и доста свободно финансово пространство за привличане на голямо име или две сред свободните агенти през лятото.
