В началото на Декември сме, а според официалната информация именно по това време на годината през далечната 1891 г. канадският учител по физкултура д-р Джеймс Нейсмит е положил основите на играта, която днес всички ние обичаме – баскетбола.
Разбира се, както може би вече се досещате, баскетболната игра измислена тогава съвсем не е изглеждала по начина, по който изглежда сега. Преди 124 години е била поставена основната концепция, около която в последствие са „извайвани“ различни подобрения, за да се стигне до видът, който познаваме днес.
Промените и нововъведенията през годините са имали за цел да направят играта по-гледаема и по-атрактивна за феновете. Така например, в стремежа си да увеличи динамиката по терените, през 1954 г. НБА въвежда правилото за 24 секундното нападение. Внедряването на ограничение на времето за нападение е породило необходимостта от друго правило, според което всяко нарушение след вече извършени 6 отборни фала в четвъртината да се наказва с една стрелба от линията. Двете правила взаимно се допълват и постигат желания резултат. На пръв поглед елементарни промени, които според доста баскетболни специалисти са спасили „живота“ на лигата в средата на миналия век.
Интересен е фактът, че освен за емоциите по трибуните, лигата е внедрявала и промени, за да запази относителен баланс на самия терен. В случай, че се улови тенденциозност в доминацията на определен играч в следствие на неговите физически дадености, асоциацията е въвеждала правила, които да възстановят равнопоставеността между играчите на терена.
Списъкът с играчи станали причина за корекции в правилника на НБА през годините е дълъг, но малцина са притежавали „извънземна“ за времето си физика и са провокирали едни от най-значимите промени в баскетболната игра:
Кой е виновникът за въвеждане на правилото за три секунди в „трапеца“?
Кой е виновникът за въвеждане на правилото за зачитане на кош, без топката да е преминала през обръча (goaltending)?
Кой е виновникът за разширяване на paint-а? За забраната да се забива при изпълняване на наказателен?
Кой е виновникът за въвеждане на правило за забиване на топката по принцип?
Правилото за три секунди:
Това правило гласи, че играч няма право да стои без топка стъпил в „трапеца“ на противниковия отбор повече от три последователни секунди. Нововъведението е било имплементирано в баскетболния правилник през далечната 1936 година, а главният виновник за това се е казвал Лирой Едуардс.
Едуардс е доминирал над съперниците си и е бил известен като отличен реализатор във времена, в които ниската резултатност е била етикет за баскетболната игра.
Правилото за зачитане на кош (goaltending):
Според това правило защитникът няма право да спира летежа на топката в случай, че тя е преминала върховата точка на траекторията си. Главните виновници за въвеждането на това правило (1945 г. в NCAA и в последствие в НБА) са Джордж Майкън и Боб Кърланд.
Джордж Майкън е първият доминантен център в лигата, чийто превес в двете фази на играта се изразява най-добре с 5-те шампионски титли на Лейкърс (1949-54).
По време на престоя си в колежанската лига Майкън често е хващал изстрелите на съперниците си във въздуха, като е изчаквал топката да премине върховата точка на летежа си. Това е принудило колежанската асоциация да въведе правило, което да зачита блокираната по този начин стрелба за кош.
Разширяване на paint-а:
Същият този Джордж Майкън, за когото вече стана дума, до такава степен е контролирал „събитията“ около коша, че през 1951 г. от лигата решават да уголемят „трапеца“. Първоначалната ширина на наказателното поле е била 1.8 метра, като след промяната става 3.6 метра.
През 1964 г. лигата отново разширяват полето. Новата ширина е 4.8 метра, а причината се казва Уилт Чембърлейн.
Въвеждане на забрани при изпълнението на наказателен изстрел:
Великият Уилт Чембърлейн никога не се е славел като добър изпълнител на наказателни удари, но поне в гимназиалните си години Уилти е имал уникално решение на проблема си. Когато е трябвало да изпълнява наказателни Чембърлейн е подхвърлял топката към коша, пристъпвал е крачка напред, хващал е отскочилата от таблото топка и я е забивал мощно в обръча.
Това е наложило въвеждането на забраната, че играчът който изпълнява наказателен, няма право да навлиза в трапеца. Интересен е фактът, че през 1956 г., в колежанската лига забраняват директната забивка при изпълнението на фал, заради появил се слух, че Чембърлейн имал подобни изпълнения в гимназията.
Забрана на забивката?
Знаете ли кой е Лу Алсиндор? По всяка вероятност да, но все пак за тези, които не се досещат, ще спомена, че това е Карийм Абдул-Джабар. На младини Алсиндор е бил играч от друга планета, който до такава степен е превъзхождал съперниците си, че от колежанската лига се принуждават да забранят забивката по време на мач, за да възстановят баланса на терена.
Правилото е в сила от 1967 – 1975 година и остава в историята като „правилото Алсиндор“.
