Вечерта, в която вкара цели 37 точки само за една четвърт срещу Сакраменто Кингс, Клей Томпсън не приличаше на себе си. Усмихваше се, подскачаше нагоре-надолу и дори крещеше на моменти по пътя си към перфектната успеваемост – 13/13 от полето и 9/9 от тройката в третата четвърт. Типичната му каменна физиономия и липсата на емоции, които обикновено демонстрира на игрището, изчезнаха докато поставяше един нов рекорд за Националната баскетболна асоциация. Той живееше за момента и това му харесваше. Част от тази вечер е все още като мъгла за Томпсън, който в крайна сметка завърши мача с 52 точки срещу името си. Това, което си спомня ярко, са феновете на Уориърс на крака при всяко негово докосване на топката и явното нежелание на съотборниците му да опитват стрелба.

“Задължен съм на съотборниците си, защото те не искаха да стрелят докато аз не пропуснах. Не можех да повярвам, че имах 13 успешни стрелби подред – нещо такова се постига трудно дори на тренировка, а да не говорим по време на мач. Нямаше нужда да правя твърде много дрибъл, имах добри позиции. Всичките ми стрелби бяха в един ритъм, всичко вървеше като по вода. Беше луда вечер, човече. Трудно е да го опиша с думи.”

След прибирането си и гледането на записа от мача същата вечер Томпсън мечтае за нещо още по-добро.

“За мен това е много мотивиращо – мога да вкарам 37 точки в една четвърт? След като видях това знам, че имам много неразкрит потенциал. Знам, че ако мога да направя това, мога и да стана наистина добър играч. Не знам дали някога ще мога да го повторя, но и не искам да си поставям граници. Беше специална вечер за мен, защото никога не съм си представял, че ще държа рекорд в НБА.”

Повечето от хората, които са гледали Томпсън да играе баскетбол, растейки в Ориндж Каунти, Калифорния, също не биха могли да си представят това.

Стоейки пред учениците от училището Кип Чартър в Оуклънд, Томпсън ги пита какво не харесват. Математиката е най-популярният отговор, което е разбираемо за Томпсън. Кип е национална мрежа от държавни училища със свободен прием с цел подготовка за влизане в колеж, които са отдадени на каузата да помагат на ученици от непривилегировани общества да успеят в колежа и в живота. Мисията им е важна и за Клей, който знае какъв невероятен късмет е имал да израсне с пълната подкрепа на семейството си и с първокласно образование. Към визитата му през септември той добави лично дарение от $25,000 за програмата, което ще помогне на каузата им.

“Казвам на децата, че е нормално да мечтаят за успех в НБА, но да не очакват, че това ще се случи бързо. Окуражавам ги да пробват и други спортове. Като дете аз тренирах баскетбол, бейзбол и футбол и научих много от всеки един от тях. Няма да знаеш кой е твоят спорт докато не пораснеш, затова ги уча да пробват нови неща.“

klay-1-in

Клей също обича да напомня на децата, че и той има тежки дни в кариерата си.

“Не е много различно от ходенето на училище – ние също имаме лоши дни. Трябваше ми дълго време, за да стана един от добрите играчи в Лигата и научих, че винаги ще има възходи и спадове. Важното е как ги преодоляваш и точно на това искам да ги науча.”

Като дете Клей е обсебен от шаха, неговата истинска любов. За някои от децата това е огромна изненада.

“Най-много съжалявам, че докато бях в училище не се занимавах повече с шах. Обичам да играя шах, това е най-любимото ми занимание на планетата. Насърчавам всички деца да пробват да се запишат в клуба по шах или в училищния оркестър, да пробват нови неща колкото се може повече, защото никога не се знае кое ще се окаже идеалното за тях.“

Гледайки назад към дните си в гимназията, Клей споделя, че очакванията към него да е спортист са попречили на страстта му към шаха.

“В гимназията не е точно най-готиното нещо да си в оркестъра или в клуба по шах, особено ако си спортист. За теб се приема, че си този тип мъжкар, от който не се очаква да прави подобни неща. Спомняйки си за това, ми се иска да бях правил точно тези неща. Сега постоянно играя шах с Игуадала, когато пътуваме. Казвам на децата никога да  не се срамуват от нещата, които ги влекат и да не се влияят от мнението на другите.”

Докато е в гимназията Клей се проявява в няколко спорта – едновременно като силен куотърбек и питчър. Скаутите на колежите знаят, че Клей, син на бившия НБА състезател Майкъл Томпсън и бившата колежанска волейболистка Джули Томпсън, има страхотен потенциал и умение да стреля. В крайна сметка той избира Washington State University и това се оказва перфектното  място за неговото развитие.

Пътят му, от участието в Драфта през третата му година в колежа и избирането му от Уориърс до сега, е невероятен. Като новобранец в отбора записва средно по 12.5 точки на мач, а миналата година (в четвъртия си професионален сезон) за първи път участва в Мача на звездите и завършва годината, вкарвайки средно по 21.7 точки на мач, като едновременно с това е и в Топ 3 на най-добрите стрелци от тройката с общо 239 тройки (43.9%). Той се разви и като защитник, като полагаше допълнителни усилия в тази насока, а ето и защо:

“Мразя да вкарват през мен. Ясно е, че ще се случва тук в тази Лига, защото играем срещу най-добрите играчи на света. Но това е чувство, което ненавиждам. Чувство, което мразя от дете.”

Томпсън имаше критична роля за успеха на Уориърс и изгряването му като суперзвезда е очевидно. Но оттук накъде?

“Имаме страхотни състезатели в отбора, но няма да ни видите самодоволни. Не искам да се примирим с това просто да сме добри, да имаме няколко успешни сезона и да спечелим шампионата един път. Състезателният ни дух няма да позволи това да се случи. Чувствам, че тук, в този отбор, се развива нещо специално. Няма да се задоволим да постигнем това само веднъж. Знаем, че имаме шанс да направим нещо наистина специално, защото имаме млад отбор, но и със страхотен микс от ветерани.”

warriors-1-in

Индивидуалният и отборен успех разкриха нови възможности пред Томпсън. Той си партнира с една от любимите си марки Stance Socks и стана лице на тяхната линия, посветена на НБА.

“Много се вълнувам за работата си със Stance Socks. Никога не съм виждал такива чорапи, с толкова много уникални модели. Особено много харесвам чорапите с принтирани на тях НБА легенди от близкото минало, те са ми любими. Току що си взех страхотен чифт с Pistol Pete.“

Централата на Stance се намира в Сан Клементе близо до мястото, където е израснал Клей и той вече е прекарал доста време там, научавайки нови неща за компанията.

“Нямам никаква представа от дизайн, но е нещо, за което ще се радвам да науча повече. Ще се уча и ще участвам в процеса.”

От модна гледна точка Томпсън описва стила си като изчистен и класически.

“Не нося нищо твърде показно, това не ми е в стила. Харесвам изчистени, прави линии. Не нося често каквито и да е ярки цветове. Обичам черните си дънки и обувки – винаги се връщам към тази комбинация.”

На международно ниво Томпсън си партнира с китайската марка за обувки ANTA и я промотира на територията на Китай като част от техния “Безценен отбор”. По време на пътуванията си по работа с марката Клей е зашеметен от страстта, която хората там имат към баскетбола.

“Вместо да съм поредния човек с компания за обувки аз съм един от избраните от ANTA спортисти. За мен е невероятно, че ще участвам в реклами, които ще се излъчват из цял Китай. Трудно ми е да повярвам, че баскетбола ме отведе толкова надалеч. Всеки път, когато съм там, е като сън и трябва да се ощипя, за да повярвам, че е истина. Присъствах на няколко събития и когато трябваше да изляза на сцената в публиката имаше по 6-7 хиляди души. Единственото място, където може би бих имал такава посещаемост, е в Оуклънд. Всичко това ми се струва нереално.“

Клей се присъедини и към отбора атлети на BODYARMOR, като определя участието на Коби Брайънт в компанията като основен фактор.

“Харесвам отношението им към бизнеса със спортни напитки. Бил съм на няколко от камповете им и те наистина обичат това, което правят, и мисля, че ще бъдат много успешни.”

Портфолиото му включва естествено и партньорство с Shot Tracker – ръкав, който се носи по време на тренировки и отчита данни за представянето.

steve-nash-in-01

Въпреки множеството задължения извън игрището, целта за Клей остава една и съща. Той планира да продължи работата по подобряване на играта си; само на 25 години, той знае, че има още много накъде да се развива. Томпсън е развълнуван от възможността да работи с новия асистент треньор в Уориърс, Стив Наш, и да прибави нови трикове към арсенала си.

“Тренирах с него два пъти докато бях в Ел Ей и научих много за нещата, които трябва да подобря. По време на тези тренировки дори не стреляхме много към коша; концентрирахме се върху техническата страна на нещата, като например баланса. Той още е в страхотна форма и ми даде някои много добри насоки върху това как да работя върху баланса си и да си осигурявам по-добри позиции. Знам, че работата с него ще е много полезна за мен.”

Томпсън е чувал слуховете, че някои от другите отбори се опитват да имитират стила на игра на Уориърс.

“Хората си мислят, че е лесно. За да играе по нашия начин един отбор се нуждае от петима играчи на полето, които да могат да стрелят, подават и дриблират. Не много отбори могат да се похвалят с това.”

В сегашната рекордна поредица от 23 победи на Уориърс, Томпсън записва средно по 18 точки  на мач. Израстването му като играч съвпада и с развитието на комуникационните му умения. Внимателен и тактичен, той се превърна в любимец на медиите, защото от него могат да получат най-добрите думи след мач. Но нещата със сигурност не стоят по този начин преди няколко години, когато изглежда сякаш той мрази задължението да говори пред камерите.

“Питайте който и да е от отбора, аз говорех много малко през първата си година тук. Вече се чувствам много по-комфортно около момчетата. Дори с Боб Майърс и собствениците Джо и Питър – много по-лесно ми е да се шегувам с тях сега, когато съм в петата си година тук. Но те може би ме чуха да говоря не повече от десетина пъти през цялата ми година като новобранец. Това е драстична промяна.”

ОСТАВИ ОТГОВОР

Please enter your comment!
Please enter your name here