Никой велик играч не е спечелил титлите за отбора си сам. Майкъл се нуждаеше от Скоти, Шак от Коби, а той пък от Пау.
Дали пък човекът, от когото се нуждаят Булс не е Джими Бътлър? Докато много от феновете се оглеждаха и се надяваха към Чикаго да се присъедини втора звезда и името на Мело беше спрягано многократно, аз тайно се надявах това да не се случи, защото именно в лицето на Джими виждам потенциал – виждам човека, който в комбинация с Роуз най-накрая да изведе Чикаго до нещо повече от първи кръг в плейофите.
Да, отборът има и други силни фигури, но Гасол, въпреки силното лято вече наближава края на кариерата си на 35 години, а Ноа, въпреки големите ми симпатии към него беше преследван от контузии и тепърва ще се доказва отново на терена. Джими пък имаше невероятен сезон – свидетелство за това е и наградата Most Improved Player, която получи, както и участието му в мача на звездите.
През последните години за лидер на Булс всеобщо бе приеман Ноа, което не е изненадващо, имайки предвид очевидния му ентусиазъм и куража, който даваше на отбора. Той беше това, което аз бих нарекла “емоционален лидер”.
Но ако погледнем обективно, в отбора на Булс липсва типичният лидер – Роуз беше избутан до ролята на такъв само и единствено заради качествата си на спортист. В случая обаче е важен факта, че именно Бътлър осъзнава необходимостта и вакантното място в отбора:
Трябва да правя повече, на игрището и извън него. Не знам дали ще е лесно, но ще трябва да го направя. Дерик е тихият, Джо е емоционалният. Някой трябва да бъде този, който остава спокоен, но все пак води отбора и прави това, което се очаква от него на терена. Лидерството е най-голямата цел пред мен този сезон.
Най-голямата промяна за Чикаго през лятото беше, естествено, треньорската смяна в лицето на Фред Хойбърг. Всички с поне малко интерес към лигата са наясно, че на него му се носи славата на треньор, ориентиран преди всичко към атаката. Няма съмнение, че ще видим една по-различна игра този сезон. Да видим какво сподели той за Джими след старта на тренировъчния лагер на Булс.
Знаех, че Джими е добър, но той се представя страхотно. В момента е силен, в много добра форма е и един от онези момчета, при които здравата работа през лятото се отплаща. Той е може би в най-добра форма от всички тук. Няма много играчи в лигата, които да се справят толкова добре и в защита, и в нападение, но смятам, че той определено е един от тях. Джими беше феноменален днес; всичките усилия, които е положил са видими – добавил е нови елементи към играта си. Беше невероятен.
Ето какво каза самият Бътлър по време на тренировките:
Просто искам да победя. Мисля, че това е нещото, което казвам в началото на всеки сезон, но това е истината. Ще направя, каквото е необходимо, за да помогна на отбора да победи. Мисля, че Хойбърг е много добър, когато става въпрос за атака, но хората не оценяват нещата, които върши в дефанзивен план. Той ме научи на техники, които не знаех. Подходът му е различен, но вярвам, че ще е ефективен ако му се отдам, което и ще направя.
Медиите често се опитват да изкарат наяве противоречия между Роуз и Бътлър, особено след избухването на Джими миналия сезон, когато той се превърна в топ-реализатор за Чикаго. Такива обаче не изглежда да има, но това не пречи да има провокации в тази насока. Наскоро на Джими беше зададен въпроса дали Булс вече са “неговия” отбор. Предвидимо за мен, той отговори така:
Дали съм съгласен? Не, не съм. Мисля, че отборът е на всички нас. Не мога да го направя сам. Той (Роуз) също не може. Ако работим заедно, ще имаме обща цел и тя е да спечелим титлата. Тогава всички ще са победители, никой повече от другите. Затова не смятам, че отборът принадлежи само на един човек. Отборът е на всички.
След подписването на новия си петгодишен договор Джими беше категоричен: „Това е мястото, където искам да бъда. Обичам Чикаго. Тук обичат отборите си и те подкрепят независимо дали печелиш. Защо бих искал да напусна това място?”
Аз се надявам, че той няма и да има причина да го напуска още дълго време, защото смятам, че има качествата да излезе напред и да се превърне в един от лидерите на Булс в предстоящия сезон.
Едва ли Роуз ще си върне някога МВП формата, така че в този състав Чикаго не е сериозен претендент за титлата.
между другото, отзивите за лятната му подготовка са отлични.. тази нелепа контузия в лицето ще е лека пречка, но аз лично очаквам Роуз да е сред най-елитните гардове в лигата.. възможно е да го видим и да шутира много тройки.. дано да се опази за напред