Майкъл vs ЛеБрон или кой е най-великият играч на всички времена?

Най-голямото затруднение, през което минава един професионален спортист, е битката за нашите спомени. Тази битка е поетапна. Започва преди да сме разбрали, че е започнала и приключва с ужасяваща загуба на уважение и внимание. Това наистина е битка до смърт.

Уилям Голдман

Едва ли бихме сбъркали ако посочим неизвестността като едно от най-привлекателните и интригуващи неща в съвременния спорт. Онова усещане, което постоянно провокира съзнанието ни за евентуални предстоящи събития и емоции. В този ред на мисли спокойно можем да обобщим, че е много по-интересно да се мисли за това, което може(предстои) да се случи, от колкото за това, което вече се е случило.

Вероятно точно тук се корени и причината, поради която сляпо издигаме в култ звездите на нашите собствени генерации и ревностно ги „бутаме“ напред във въображаеми, но престижни вечни класации. Необходим ни е само повод и моментално стартираме процеса.

Например представянето на ЛеБрон Джеймс в мач №7 от финалите на Изток през 2007 г. Епичната развръзка на серията между Кавс и Пистънс и солидните цифри срещу името на Джеймс накараха милиони да възкликнат в един глас, че ЛеБрон е най-великият играч, забравяйки мигновено за старите баскетболни титани. Защо?

Защото ни се иска „отличниците“ на нашето съвремие да са по-добри от звездите на предходните десетилетия. Защото старите „кучета“ вече сме ги гледали и не са ни толкова интересни. Защото едва ли бихме отишли два пъти на кино, за да гледаме един и същ филм.

Представянето на ЛеБрон в онзи мач срещу Пистънс със сигурност ще остане за поколенията, но ако трябва да сме обективни „специалните 48“ точки на Джеймс изглеждат като детска игра в сравнение с постижението на Меджик Джонсън във финалната серия през 1980 г. Тогава в последния седми мач между Лейкърс и Сиксърс, 20-годишния новобранец замества контузения Карийм, играе на абсолютно всички пет позиции в срещата, записва умопомрачителните 42 точки, 15 борби и 7 асистенции, и печели титлата за Лос Анджелис.

Но 1980 година звучи като да е преди цяла вечност, а събития от толкова далечни времена често излизат от полезрението на съвременния фен, който съвсем нормално искаше Шак да е по-добър от Уилт, Коби да е по-добър от Майкъл, а ЛеБрон да е по-добър и от двамата.

Сравненията между Джордан и Джеймс стартираха с въпросните „специални 48“ през пролетта на 2007 г. и от тогава насам не е изминал сезон, в който феновете на ЛеБрон да пропуснат да изтъкнат превъзходството на своя любимец.

Не е като да няма защо: Шест финала, от които пет последователни. Четири награди за най-полезен играч през редовния сезон и две титли.

Но има ли резон в твърденията на съвременния фен?

От сантиментална и чисто фенска гледна точка – да. ЛеБрон Джеймс е най-добрият баскетболист в света. Демонстрира професионализъм и непрекъснат стремеж за развитие в хода на кариерата си. Осъзнавайки обществената си позиция, се опитва да влиза в ролята и на модел за подражание. Изключително нелека задача пред така наречените звезди (известни личности) на нашето съвремие, но ЛеБрон се справя по отличен начин и много често поведението му е достойно за уважение. Нормално е да искаме да е най-добрия.

Но ако се търси обективна оценка за постиженията и величието на двамата играчи, всички твърдения за превъзходство на Брон над Майкъл са неуместни.

Именно това ще се опитам да направя в следващите редове. Уповавайки се изцяло на статистиката ще представя аргументиран довод защо ЛеБрон (или който и да е друг играч) все още не е достигнал нивото на Майкъл Джордан.

РЕАЛИЗАТОРСКИ СПОСОБНОСТИ

Баскетболът е игра за точки. Отборът с по-голям точков актив на сметката си печели. Това от своя страна автоматично прави „отбелязването на кош“ най-важният елемент в баскетболната игра.

Много хора твърдят, че Коби е по-добър реализатор от Джордан, размахвайки гордо цифрата 81 или в последно време – третото място на Коби във вечната класация при реализаторите. Попадали са ми и коментари за уникалните реализаторски способности на Карийм и неговите 40 000 точки в лигата. Способността да съхраниш тялото си и да удължиш продължителността на професионалната си кариера е наистина достойна за уважение, но не е пряк измерител на реализаторските качества на даден играч. Карийм регистрира 20 сезона, в които печели две реализаторски титли и записва по над 30 точки средно на мач в четири от кампаниите. Коби от своя страна има на сметката си 19 сезона, като в три от тях е завършвал с 30+ точки средно на мач.

Статистиката на Майкъл в този аспект е умопомрачителна. Джордан има 10 реализаторски титли и е завършвал сезон с 30 или повече точки средно на мач осем пъти в кариерата си. Цифрите на Ем Джей задължително трябва да се сравнят с тези на великия Уилт Чембърлейн, който има 7 реализаторски титли и е завършвал седем сезона с 30 или повече точки средно на мач.

Девет пъти в своята кариера Джордан е завършвал редовния сезон с над 2400 точки, като освен Уилт Чембърлейн, който има седем такива, няма играч в историята на лигата, който да е записвал на сметката си 2400 точки в края на кампанията повече от три пъти (за сравнение ЛеБрон има един такъв сезон).

Цифрите говорят изцяло в полза на Джордан, определяйки го като най-добрия реализатор в историята.

ЕФЕКТИВНОСТ

Рейтингът за ефективност на даден играч (PER) съвсем не е съвършеното мерило за съпоставка, но е поредният инструмент, през чиято призмата бихме могли да погледнем към сравнението, което правим. Формулата за изчислението на въпросния показател се базира на комплексната статистика на състезателя и в никакъв случай не фаворитизира един играч за сметка на друг.

Разбира се, както при всяка друга статистика, така и тук не се вземат под въпрос фактори като: желание за победа, баскетболна грамотност, отношение към тренировъчния процес, влияние върху съотборниците си и пр.

Идеята на въпросния PER показател е да измери ефективността на играчите по време на мач, а също така позволява съпоставка и между самите играчи като сравнима стойност. Изненадващо или не, Джордан отново оглавява класацията.

Тук задължително трябва да се отвори една скоба, за да се коментира втората позиция на ЛеБрон. Да, той е още активен състезател, а това са средни кариерни статистики.

Към момента разликата между Майкъл и ЛеБрон е доста малка и до края на своята кариера, поне на теория Брон има шанс да оглави класацията. Но като че ли този шанс е доста минимален. Защо? Защото ефективността на даден играч до голяма степен е пряко свързана с неговата възраст (физически възможности). Статистиката показва, че ефективността на играчите рязко спада след 30-та им годишнина, а ЛеБрон вече е почти на 31. За справка тук ще отбележа, че за изминалия сезон 2014-2015, Джеймс записа най-ниския си рейтинг на ефективност PER (25.9) от сезон 2006-07 насам.

Не искам да звуча все едно твърдя, че „Кралят“ няма шанс да се качи на първата позиция в тази класация. Просто казвам, че вероятността това да се случи е доста малка.

Докато сме на вълна ефективност на индивидуалния състезател, бихме могли да задълбаем по-детайлно проучването си и да проследим десетте най-ефективни представяния на играчи в историята на лигата.

Уилт Чембърлейн държи челните две места в тази класация с извънземните си показатели от началото на 60-те. Но погледнато в исторически план измежду десетте най-ефективни представяния на отделен играч в даден сезон Джордан държи четири от позициите, а Уилт и Брон са с по три. Обърнете внимание – тук ги няма Карийм, Меджик, Бърд, Коби, Хаким, Дънкан и пр.

ПРЕДСТАВЯНЕ В ПЛЕЙОФИТЕ

Преди да започна с излагането на цифрите ще опитам да посоча някои съществени разлики между редовния сезон и плейофите. Основната и най-важна разлика е в качеството на играта.

Ако на даден претендент (фаворит) по време на редовния сезон му се налага да играе с разнообразни по сила и амбиции отбори, то в плейофите същият този претендент се изправя срещу подбрани, протягащи се към титлата съперници. Съответно, ако мотивацията на отделния състезател в редовния сезон е една, то със сигурност в плейофите мотивацията на същия този играч ще бъде завишена. Ако по време на редовния сезон си пестил сили в защита, то в плейофите се раздаваш до край.

Или казано на жаргонен език, плейофите са онова, което разделят момчетата от мъжете.

Поредната класация оглавена от Майкъл Джордан. Тъй като това е натрупваща се статистика, тук в никакъв случай не бих се наел да прогнозирам, че лидерската позиция няма да му бъде отнета. Напротив – много вероятно е ЛеБрон да задмине Майкъл до един или два сезона.

Но ако ще се прави сравнение на реализаторските качества в плейофите между Брон и Майкъл, то задължително трябва да се вземе предвид броят на изиграните срещи.

В края на 12-тия си сезон в лигата ЛеБрон Джеймс (178) има зад гърба си с един мач по-малко от общия брой плейофни срещи на Майкъл Джордан (179), което пък от своя страна прави сравненията между двама им доста по-изчистени.

Статистиките на Джордан са от друга планета. Особено в плейофите. Там, където шумът е най-голям, светлината на прожекторите най-ярка, а тълпата по трибуните най-ентусиазирана.

В цялата история на лигата, няма нито един играч, който по време на плейофите да е подобрявал играта си от редовния сезон толкова, колкото го прави Майкъл Джордан.

Въпреки че от последната му плейофна изява са изминали повече от петнадесет години, Ем Джей все още държи 25 рекорда в елиминационната фаза и 12 рекорда от финалите (включително водач в класациите за най-много отбелязани точки и най-много точки средно на мач).

в Плейофите

• най-много отбелязани точки в един мач – 63
• най-много отбелязани точки в серия от три мача – 135
• най-много отбелязани точки в серия от пет мача – 226
• най-много мачове с 50 или повече точки – 8
• най-много мачове с 40 или повече точки – 38
• най-много мачове с 30 или повече точки – 109
• най-много мачове с 20 или повече точки – 173
• най-висок кариерен рейтинг на ефективност – PER 28.60

във Финални серии

• най-много точки отбелязани за един полувреме – 35 (срещу Портланд ’92)
• най-много отбелязани точки средно на мач във финална серия (срещу Финикс ’93)

Пълният списък с рекордите от елиминационната фаза в НБА може да бъде видян тук.

СРАВНЕНИЯТА

Всяка отделна ера в даден спорт ражда своите таланти и велики атлети. Звезди, които са вдъхновили милиони фенове и са оставили собствения си отпечатък върху развитието на въпросния спорт.

Именно имагинерното сравнение на звезди от различни ери и поколения е другото изключително интересно и забавно нещо в спорта.

В този ред на мисли, поглеждайки същевременно към кариерните статистики и успехи, не виждам играч, който би могъл да изпревари Джордан във въображаемата класация за най-добър баскетболист в историята.

Абдул-Джабар е отличен кандидат за поста. Има предимство в общия брой отбелязани кариерни точки в редовения сезон и една награда за най-полезен играч в повече. От своя страна Майкъл води по отбелязани точки средно на мач в редовния сезон и плейофите. Има предимство в общия брой отбелязани точки в плейофите, както и в броя отличия за МВП във финални серии. С оглед на развитието на кариерите им и взимайки под внимание други странични фактори, везната като че ли се накланя в полза на Джордан.

Нека да сравним Ем Джей с Бил Ръсел. Единственото предимство на Ръсел, което се набива на очи, са броят спечелени титли. Легендата на Селтикс има 11 пръстена в сравнение с 6-те на Джордан. Но правилно ли е да кажем, че играч с 15.1 точки средно на мач при успеваемост 44% е най-великият баскетболист. При това тези показатели са записани във времена, в които Уилт Чембърлейн е завършвал с по 41.5 точки средно на мач с 50.6% успеваемост от полето.

Бил Ръсел е бил страхотен защитник, отличен съотборник и очевидно е притежавал невероятен усет за победата. Но не би било редно само и единствено неговото име да бъде асоциирано с успехите на онзи отбор на Селтикс от 60-те. Тимът от Бостън е бил препълнен с талантливи играчи, повече от половин дузина от които към днешна дата са членове на Залата на славата. Сам Джоунс има 10 пръстена, регистрирайки 17.7 точки средно на мач (45.6%), но никой не говори за него. А Боб Кузи и Джон Хавличек дори нямат нужда от представяне.

Може да погледнем към показателите на Меджик, Бърд, Коби, Дънкан и пр. и да потърсим някакво сравнение спрямо тези на Джордан. Вероятно ще намерим приемущество в играта на всеки един от тях, което обаче по никакъв начин не би било достатъчно да засенчи цялостното превъзходството на Майкъл. И така, разглеждайки различните имена през годините, най-накрая достигаме до ЛеБрон Джеймс.

Дойде ред да поговорим малко и за ЛеБрон Джеймс. Ефективността е на лице. Поемането на отговорността в ключовите моменти – също. Феноменален завършен играч с ключово присъствие в двете фази на играта.

Това което разграничава Джеймс от Джордан към момента е менталната му нагласа.

Спомняте ли си серията между Кавалиърс и Селтикс през 2010 г.? Кливланд бяха завършили редовния сезон като отбор №1 в лигата (61/21), Джеймс беше спечелил втората си награда за най-полезен играч и всички очаквания бяха за пробив на „Краля“ в плейофите. До такъв сценарий обаче не се стигна. Кавс загубиха от Селтикс, защото Бостън просто бяха по-добрият отбор. Имаха ясно изградено ядро и играеха от няколко години заедно. Това обаче, което тогава ми направи впечатление, бе реакцията на Джеймс – няколко минути преди края на срещата Брон просто излезе от игра. Кралят се беше предал.

Да, отборът на Селтикс беше по-силният. Да, ЛеБрон имаше нужда от повече помощ в собственият си тим. И въпреки това реакцията му не бе оправдана.

Не си спомням Джордан да се е примирявал по време на мач в плейофите. Дори и когато е знаел, че отборът му няма шанс – винаги се е борил до край – точно както го правят най-добрите.

Получил желаната доза „помощ“, която толкова му бе необходима в предходните години, през 2011 г. ЛеБрон достига финалите с отборът на Маями Хийт. С показаната през сезона и в хода на плейофите игра, всички си мислихме, че Джеймс най-после е пречупил менталната бариерата, и е извисил играта си на по-високо ниво. Предположенията ни бяха разбити на пух и прах, а самият Джеймс изглеждаше като първолак във финалната серия срещу Далас.

Не искам да звуча все едно казвам, че ЛеБрон Джеймс е лош играч – няма такова нещо. Не казвам също така, че Джордан не е имал слаби мачове – имал е. Просто се опитвам да покажа разликата между двамата, защото когато слагаме определения от сорта на „най-велик играч в историята“ смятам, че тези детайли са от значение.

Да разгледаме финалната серия от 2013 година между Спърс и Хийт. Помните ли как Попович изуми баскетболния свят със стратегията, която бе избрал да следва – а именно да оставя свободно пространство пред ЛеБрон, за да го провокира да стреля колкото може повече от средно разстояние. Да, Хийт спечелиха титлата (сигурен съм, че феновете на Спърс още ги боли), но представянето на Джеймс бе доста колебливо: мач №1 7/16, мач №2 7/17, мач №3 7/21, мач №5 8/22, мач №6 11/26. Представяте ли си например Лари Бърд във финална серия, в която противниковия отбор му оставя свободни пространства и съзнателно го оставя да стреля от средно разстояние? Гарантирам ви, серията ще е е приключила в пет срещи, а Бърд ще е уморил противниците си с по 40 точки средно на мач. Обърнете внимание, че говорим за стрелба от средно разстояние – фундамент в баскетболната игра.

Много често, когато се заговори за сравнение между Майкъл и ЛеБрон, един от най-спряганите аргументи на привържениците на Джеймс е, че той е по-завършен комплексен играч. Кариерните показатели на Джордан са 6.2 борби, 5.3 асистенции и 2.3 откраднати топки. Сравнен с моментните кариерни статистики на Джеймс, Майкъл изостава с 0.9 борби и 1.6 асистенции, като същевременно има 0.5 откраднати топки в повече. Статистика, която по никакъв начин не доказва превъзходството на ЛеБрон пред Майкъл като по-завършен комплексен играч.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Сравняването на играчи от различни епохи е едновременно, колкото забавно, толкова и трудно начинание. Под внимание трябва да се вземат различни статистически и нестатистически фактори. В този ред на мисли, поглеждайки към цялостната картина пред нас, мисля че няма по-естествено нещо от това, да се съгласим, че към днешна дата има точно един неуспорим и достоен кандидат за титлата най-велик играч на всички времена.

Поне за сега..

Това бяха част от моите доводи. Ще се радвам да разбера кой е вашият „най-велик играч на всички времена“, както и доводите ви за неговата коронация.