Шампионските отбори: еволюция, системи и приоритети

„Стрелбата от тройката е най-лошата стрелба в баскетбола. Аз не си падам по този тип стрелба. Каква е успеваемостта на най-добрия стрелец от тройката? Около 40%?“

Това са думи на един от най-великите реализатори в лигата – Джордж Гървин, в отговор на въпроса дали е щял да залага на стрелба от тройката ако по негово време е имало такава. Обективен или не, в случая единственото сигурно нещо около коментара на Гървин е, че е пропит със сантименти. Сантименти към едно отминало време. Време, в което той е бил един от най-добрите играчи. Време, в което по терените не е имало линия за три точки, а когато тя се е появила – почти никой не я е използвал.

Но нека да забравим за Гървин и личната му преценка. В следващите редове ще опитам да насоча вниманието ви в съвсем различна посока. Ще говоря за шампионски отбори. За основни реализатори. За триъгълно нападение и балансирано такова. За еволюцията на играта. За Майкъл Джордан и Коби Брайънт. За Фил Джексън и Грег Попович.

Преди известно време, приятел ме провокира със следния въпрос: „Кой вариант е за предпочитане – 28% успеваемост при стрелба от тройката или 42% успеваемост при стрелба от средно разстояние?“ Аз отговорих 42% от средно, а той отвърна, че съвременните баскетболни тенденции клонят към залагане на стрелба от далечно разстояние, следователно вариантът за предпочитане ще е 28% от тройката.

В интерес на истината, той се оказа съвсем прав.

Баскетболът е еволюирал до такава степен, че в днешно време треньорите залагат на комбинации, при които се гледа завършващите изстрели да имат най-висока стойност.

Този тип изстрели (с висока стойност) могат да бъдат открити в следните три основни елемента:
– Стрелба от тройката
– Стрелба в близост до коша (тук имаме различни вариации на изстрели – забивки, поднасяния, флоутъри, игра с гръб към коша и пр.)
– Пробиви към коша

Да, както вече забелязахте, стрелбата от средно разстояние не е сред изброените основни елементи. При този тип отиграване се счита, че изстрелът няма висока стойност .

През последните пет години, властващият в лигата баскетбол се базира на система, която е изградена от добри статични стрелци по периметъра, звезди които притежават силен пробив в полето и играчи със солидно присъствие в трапеца. Като се започне от шампионския отбор на Далас и се премине през отборите на Хийт, и Спърс, въпросните три елемента не просто са на лице, а са овладени, и приложени по съвършен начин.

Неотдавна обаче, по терените в НБА властваше една друга система, при която основният товар в нападението на отбора падаше върху предварително определен играч, а стрелбата от средно разстояние бе един от най-фундаменталните й елементи. Става въпрос за системата, която Фил Джексън имплементира последователно в отборите на Чикаго Булс и ЛА Лейкърс. Система, която му се отплати с 11 титли при 13 визити във финални серии.

Коя е по-успешната от двете? Коя е по-добрата? На коя система трябва да залагат треньорите? Въпроси, които по всяка вероятност вече са изникнали в съзнанията ви, но на които поне аз не бих могъл да дам отговор. Това, което ще опитам да направя обаче, е да посоча някои съществени разлики между двете системи.

ШАМПИОНСКИТЕ ОТБОРИ НА ФИЛ ДЖЕКСЪН

Нека разгледаме статистиките на шампионските отбори на Булс и Лейкърс, акцентирайки в няколко основни направления:

– Общ брой стрелби за отбора средно на мач (FGA): показател, по който шампионските отбори на Джексън заемат относително челни позиции (обикновено са в топ 10) измежду всички отбори в лигата през съответния сезон.
– Общ брой стрелби от тройката за отбора средно на мач (3PA): Поглеждайки към цифрите от първия и втория „три-пийт“ с Булс, ясно личи промяната в системата на Фил Джексън и адаптирането й към актуалните баскетболни тенденции. Тук трябва да се отбележи, че основните играчи повишават опитите си от тройката. Така или иначе по този показател отборите на Джексън най-често са оставали далеч от челните места.
– Общ брой борби в нападение за отбора средно на мач (ORB): Показател по който шампионските отбори на Фил обикновено са заемали топ 5 място в лигата. Показател, който сам по себе си е предпоставка за повишаване на общия брой стрелби на отбора, който вече казахме, че по традиция е висок.
– Общ брой борби в защита за отбора средно на мач (DRB): Относително константен показател, чиито стойности са доста сходни при почти всички шампионски отбори разгледани и в двете системи.

Говорейки за системата на Фил Джексън, задължително трябва да обърнем внимание и на разпределението на общия брой отборни стрелби измежду играчите в състава. В таблицата са поместени стрелбите, които петте основни играча в отбора взимат средно на мач. Във всеки един от шампионските си отбори Фил е залагал 1/4 (а понякога и повече) от всички опити на отбора към коша в ръцете на един играч. В годините му с Булс, въпросният играч е Майкъл Джордан. В годините му с Лейкърс – това е Коби Брайънт. Единствено през сезон 1999-00, Шак взима повече стрелби средно на мач от Коби.

ШАМПИОНСКИТЕ ОТБОРИ В НАШИ ДНИ

Акцентирайки отново върху изброените по-горе показатели, резултатите при тази система са:
– Общ брой стрелби за отбора средно на мач (FGA): шампионските отбори в наши дни не обръщат особено внимание на този показател. През сезон 2011-12 и 2012-13 отборът на Маями Хийт заема съответно 26то и 30то място измежду всички отбори в лигата.
– Общ брой стрелби от тройката за отбора средно на мач (3PA): Тенденцията е ясна – над 20 опита от тройката средно на мач, като най-често въпросните стрелби се взимат от „spot up“ шутъри (а не от основните играчи, както е при системата на Фил).
– Общ брой борби в нападение за отбора средно на мач (ORB): Показател, който по никакъв начин не е приоритет за шампионските отбори през последните години.
– Общ брой борби в защита за отбора средно на мач (DRB): Както казахме вече, този показател е относително константен при шампионските отбори, като тенденцията е над 30 борби в защита средно на мач.

Както доста добре си личи от таблицата, при този тип система общият брой отборни стрелби се разпределя по-балансирано между играчите в състава.

*В последния ред на таблицата са поместени показателите на най-добрия отбор в лигата през настоящата кампания – Голдън Стейт Уориърс

ЦИФРИТЕ

Цифрите не винаги показват цялостната „картина“, но са носители на достатъчно информация, на базата на която да се направят някакви относителни изводи и заключения.

Така например в случая с шампионските отбори на Фил Джексън добре личат следните приоритети: Голям брой опити към коша средно на мач, като за целта се акцентира върху борбите в нападение. Т.е. излиза, че цялата система на Фил Джексън се стреми да позиционира играчите в нападение по такъв начин, че в определен момент, на определен играч да му бъде осигурено пространство за атака към коша (най-често стрелба от средно разстояние), като в същия този момент останалите играчи са разположени по най-правилния начин, така че да имат шанс да овладеят борбата в нападение. Добре личи, че системата се доверява максимално на един определен играч и до голяма степен зависи от неговото представяне.

При системата, на която се доверяват шампионските отбори в последните години добре личи фокусирането върху стрелбата от линията за три точки. Борбата в нападение не е приоритет. След като се шутира топката от тройката, играчите моментално тръгват в защита, за да успеят да се подредят преди противника да е организирал „транзишън“. В съставите на въпросните отбори личат имената на 3-4 отлични статични стрелци от тройката. Нападението им е доста балансирано що се отнася до разпределението на броя стрелби между играчите. Когато работиш по тази система, отсъствието на основен състезател (играч от ядрото) не се отразява толкова осезателно на представянето на отбора.

В този ред на мисли, можем да бъдем благодарни, че имахме възможността да наблюдаваме представянето на Майкъл Джордан в системата на Фил Джексън, за да видим как „един играч сам може да победи играта“.*

Също така, трябва да сме благодарни, че Попович и неговите „Шпори“ показаха пред света колко красива и изящна може да бъде баскетболната игра.

Без да търсим по-успешната от двете системи, можем само да си пожелаем съвсем скоро да ги видим една срещу друга в спор за титлата.

*Ники, цитат., израз имащ за цел да засили усещането за величието на въпросния спортист