Погледнат през призмата на НБА краят на Юни е период свързан преди всичко с емоциите около провеждането на драфта, връчването на годишните награди, определянето на най-добрите петици на изминалия сезон, както и подготовката на отборите за процеса по привличане на свободни агенти.

Еуфорията у феновете е провокирана най-вече от предстоящото преразпределение на наличния в лигата талант – кой новобранец в кой отбор ще попадне и коя звезда с кой отбор ще подпише.

Краят на Юни е периода, в който мениджмънтът на всяка организация започва приготовленията си по реконструкция на своя състав. Правят се трансфери, освобождава се бюджет и се набелязват играчи, за които ще се направи опит да бъдат привлечени.

Предвид множеството ограничения (предимно финансови), с които мениджърите трябва да се съобразяват, често се стига до случаи, в които даден играч остава извън състава на даден тим въпреки взаимният им интерес. Тук трябва да се отбележи, че финансовите ограничения не са провокирани от собствениците на отборите (т.е. не са свързани с липса на пари), а са наложени като правила от самата лига – сумата от контрактите на всички играчи в състава на един отбор не трябва да надхвърля конкретно число.

Всичко това неминуемо провокира въпроса: Е добре, не може ли под масата?

Първо нека уточним какво означава под масата, а именно:
Да се сключи официален “фиктивен” договор на многократно занижена стойност, а играчът да получи действителната сума “под масата”. Очаква се, че играчът е добър и значително би подпомогнал представянето на тима, като същевременно контрактът му (фиктивният) няма да тежи върху бюджета на отбора.

***

Всъщност истината е, че всичко това вече се е случвало в лигата и тя от своя страна е реагирала така, че да парира подобни опити за в бъдеще.

 

ИСТОРИЯТА НА ДЖО СМИТ

Джо Смит с екипа на Уориърс

След три изиграни сезона с екипите на Уориърс и Сиксърс, избраният под №1 в Драфт’95 център Джо Смит е свободен агент и е в процес на търсене на нов отбор за сезон 1998-99. Малко преди старта на кампанията (този сезон започва през февруари ‘99 заради преговорите между лигата и асоциацията на играчите) Смит подписва едногодишен договор с Минесота Тимбърулвс на стойност $1.7М. Този ход поражда доста коментари, предвид факта, че Смит е отхвърлил предложение на стойност $80М от Голдън Стейт малко преди да бъде трансфериран във Филаделфия. Решението на Смит по онова време е породило по-скоро коментари за липса на далновидност и зрялост, от колкото да е провокирало някакви съмнения за наличие на измама. На следващата година (преди сезон 1999-2000) Смит отново е свободен агент, отново получава солидни двуцифрени предложения, които той отново отхвърля и отново подписва едногодишен договор с Минесота, този път на стойност $2.1М.

Истината излиза наяве и случаят е разкрит. На организацията на Минесота е наложена парична глоба ($3.5М), като също така са й отнети правата да избира в първи рунд на драфта в следващите пет години. Собственикът на отбора е отстранен от борда на лигата за една година, а мениджърът на тима (Кевин МакХейл) излиза в неплатен отпуск.

Оказало се е, че когато Голдън Стейт Уориърс са влезли в преговори за удължаване на новобранския договор на Смит, предлагайки му $80М за пет години, играчът вече е бил влязъл във връзка с мениджмънта на Тимбърулвс. Те са предложили да му изплатят $86М, а в замяна Смит е трябвало да сключи с тях три едногодишни минимални контракта.

Цялата история е смайваща, а най-интересно е изказването, което в последствие Кевин МакХейл прави:

В лигата има между осем и десет отбора, които прилагат тази порочна практика всяка година. Просто са добри в това и им се разминава. Ние явно не сме толкова добри.

Няма как да знаем какво е имал предвид МакХейл и дали изобщо твърденията са му валидни. Едно е сигурно обаче, рано или късно истината винаги излиза наяве.

Остави коментар

avatar
  Subscribe  
Уведоми ме за: