Звездният уикенд от 2003 година в Атланта бе предопределен да бъде освен всичко друго и последната „звездна“ изява на великия Майкъл Джордан. По онова време се знаеше, че почти-40-годишния Майк довършва своя последен сезон при професионалистите като този път нямаше да има връщане назад. Отказването щеше да бъде окончателно.
От лигата се бяха погрижили да осигурят на Джорджан прозорец от няколко минути на полувремето на самия Мач на звездите, за да изкаже своите благодарности към феновете, да се сбогува с тях и символично да предаде щафетата на новите „звезди“, които щяха да носят лигата от тук нататък.
Единствената неизвестна около Майкъл и участието му във въпросната среща бе неговият статус – дали ще е титуляр или резерва.
Трябва да се знае, че до онзи момент Джордан никога не бе взимал участие в подобно издание като резерва.
На възраст от 39 години и 357 дни Ем Джей е далеч от най-добрата си баскетболна форма, но въпреки това успява да събере над милион фенски гласа (1 082 900), което го подрежда на трето място измежду най-предпочитаните гардове от Източната конференция. Пред него в списъка са само Трейси МакГрейди (1 316 297) и Алън Айверсън (1 155 897).
Вотът на феновете поставя Джордан на резервната скамейка на Изтока, но последната дума ще имат самите титуляри от звездната селекция.
Абсолютно всички играчи от стартовата петица на конференцията (включително центъра Бен Уолас) правят публични изказвания предлагайки местата си на Майкъл, за да му осигурят титулярна позиция в последния му звезден мач. Алън Айверсън дори прави опити посредством разговори по телефона със самия Майк.
Джордан отказва всички предложения аргументирайки се, че който и играч да се откаже в негова полза, би разочаровал милионите фенове, които са гласували за него.
Два часа преди началото на „гвоздея“ от звездната програма във Филипс Арена, Винс Картър известява избрания за треньор на Изтока, Айзеа Томас, че желае да отстъпи мястото си в полза на Майкъл. Решението на Картър е било обмисляно дълго време и самият играч е бил категоричен. Джордан разбира за това по време на загрявката за мача, когато Картър му прошепва намеренията си:
„Взимаш мястото ми. Това ти е последното участие. Взимаш мястото ми и стартираш срещата!
Години по-късно Винс споделя, че в онзи момент на загрявката не е оставил избор на Майк. В случай че Джордан му е бил отказал отново, Картър е щял да се оттегли в съблекалнята, поставяйки „баскетболната икона“ пред свършен факт.
Погледнат в исторически план, жестът на Картър към Джордан е същият като онзи на Айзеа Томас към Д-р Джей или на Дъг Колинс към Джон Хавличек, или на Тим Хардуей към Меджик Джонсън и е едно от онези неща, които отличават НБА измежду всички лиги в света. Защото когато става въпрос за уважение и признателност между поколенията, Националната баскетболна асоциация е ненадмината.
