Неведнъж сме коментирали темата за линията за три точки, обръщайки внимание на това кога се появява, как точно се внедрява в лигата и какви са последствията върху баскетболната игра като цяло в следствие на нейното въвеждане.
Следвайки същия контекст може да си припомним, че съвсем наскоро в лигата бяха поставени два рекорда свързани с въпросната линия. Единият бе индивидуален, а другият отборен. Разбира се, става въпрос за най-много отбелязани тройки в рамките на една среща. Кливланд Кавалиърс записаха отборния (24), а Стеф Къри отбеляза индивидуалното постижение (13).
В следващите няколко реда ще се фокусираме върху показателя „отбелязани тройки средно на мач“ и начина, по който се изменя той през годините.
По ординатата на графиката записваме средния брой отбелязани тройки на мач от всички тимове в лигата в края на сезона, а по абсцисата нанасяме съответния сезон. Получената крива, добре показва, че за десетилетие и половина след появата на линията за три точки, отборите изобщо не разчитат на нея като оръжие в нападение.
До 1994 се реализират средно по около 2 тройки, като отборите пробват обикновено по 6-7 стрелби от далечно разстояние на мач. Малкият брой опити се обяснява много лесно с факта, че до средата на 90-те, когато играч бъде фаулиран при стрелба от тройката, той е заставал на фал линията за два наказателни удара – т.е. треньорите не са виждали реална полза от това да се търсят опити за далечна стрелба.
Преди началото на сезон 1994-95, лигата прави някои промени в правилника си, които моментално рефлектират върху нападателните схеми на отборите. Става въпрос за приближаване на върха на тройката към коша (разстоянието от върха на дъгата до коша е скъсено с около половин метър) и същевременно се въвежда правилото за три наказателни при нарушение по време на стрелба от тройката.
Великият Айзеа Томас често обича да повтаря, че първият отбор, който реално е започнал да се възползва от линията за три точки като инструмент в атака е тимът на Хюстън Рокетс от средата на 90-те.
Така или иначе, отборите, които са наблягали на стрелбата от далечно разстояние, са се брояли на пръсти. Треньорите и играчите, които са се откроявали с умения в този аспект също. Въпреки драстичното нарастване на използването на линията, до 2001 няма отбор, който да е завършвал кампания с повече от 10 тройки средно на мач. Малцина са треньорите, които проповядват тази философия през първата декада на новия век. Майк Ди Антони е един от тях, а водените от него отбори често са оглавявали лигата по този показател.
През последните пет години, тройката се обособява като абсолютно задължителен елемент в нападателните схеми на основните претенденти за титлата, независимо дали съответните треньори я харесват или не.
“ Все още я мразя и вероятно никога няма да я приема. Това не е баскетбол. Прилича ми повече на някакъв вид атрактивно (цирково) изпълнение или нещо от сорта. Защо нямаме линия за 5 точки или пък за 7 точки. Сами разбирате, до къде мога да продължа да изреждам. Но това съм си аз с моите старомодни разбирания.
Към настоящия момент по скоро си длъжен да я приемеш и да се научиш да я използваш, защото в противен случай си обречен да загубиш. Линията за три точки е заемала много сериозна роля при всяка спечелена от нас титла. Защото е изключително мощен инструмент в атака. И е по-добре да можеш да боравиш с него.
Грег Попович, декември 2015
С навлизането на напредналите статистики (advanced statistics) „философията“ за стрелба от тройката се споделя от всички и към днешна дата имаме цели 8 отбора, които реализират по над 10 тройки средно на мач в настоящата кампания. Тук може да се отбележи, че текущата стойност на отбелязаните тройки средно на мач за всички отбори до момента е 9.2. Това показва, че положителната тенденция при използването на тройката се запазва.
Поглеждайки още веднъж към кривата ни остава да си зададем въпроса до кога ще продължи това нарастване или казано по друг начин, къде ще бъде максимума на експлоатация на тройката по време на мач? До къде може да стигне отборния рекорд за отбелязани тройки в рамките на една среща?
