Две седмици баскетбол от новия сезон в лигата не са достатъчни, за да се направят кой знае какви генерални изводи за представянето на конкретни играчи или отбори в хода на сезона, но като че ли са достатъчни да се улови поне някаква тенденция, като например:
– Кавс изглеждат по-уверени от всякога
– ЛеБрон няма намерение да „отпуска газта“
– Уориърс отново няма да разчитат на борбата под коша
– Липсата на Дънкан няма да се отрази на представянето на Спърс. Поне в редовния сезон.
– Селтикс все още не са това, което ми се иска да бъдат.
– и др.
И като говорим за тенденции, то може би най-лесно доловимата от всички е отличното сработване между новия треньор на Хюстън Рокетс, Майк ДиАнтони и звездата на тима, Джеймс Хардън.
Ако погледнем визитката на ДиАнтони ще видим, че през годините е имал възможност да работи с отлични реализатори или плеймейкъри, но сега разполага с феноменален играч, който умее еднакво добре както да бележи, така и да поставя другите в изгодни ситуации.
Става въпрос за играч, който през 2015г. завърши втори в анкетата за най-полезен състезател в лигата, а през миналата година се превърна в четвъртия баскетболист в историята завършвал с 29 точки, 6 борби и 7.5 асистенции средно на мач в рамките на един сезон.
Въпреки убийствените показатели, миналогодишния сезон може да се счита за пълен провал както за отбора, така и за самия него. Рокетс завършиха на незавидното 8-мо място в конференцията и бяха отстранени още в първия кръг на елиминациите, а Хардън не успя да намери място в нито един от идеалните отбори на лигата (ALL-NBA 1st, 2nd, 3rd).
Да привлечеш треньор, който да извлече максимални резултати от таланта на основната ти звезда в отбора е меко казано гениален ход. Точно такава е била идеята на Дарил Мори, когато е решил да потърси услугите на Майк ДиАнтони. Треньор, който вече на два пъти е отварял вратата към МВП трофея за свой играч и всякакви предположения, че ще стори подобно нещо и с Хардън съвсем не са лишени от логика.
След осем изиграни срещи под ръководството на ДиАнтони, Джеймс Хардън записва средни статистики от 30.6 точки, 7.8 борби и 13 асистенции. Самият играч разкрива, че не се интересува толкова от цифрите, колкото от възможността да реализира или да предостави изгодна позиция на свой съотборник да отбележи лесни точки.
Излизам всяка вечер на терена с ясното намерение за победа и правя всичко, което е необходимо за това. Било то да бележа, да подавам, или да се боря. Ценя гласуваното към мен доверие, както от страна на треньора, така и от страна на моите съотборници.
От началото на кампанията Хардън стреля при почти 60% успеваемост за 2 точки и 40% от тройката, като стана първия играч от времената на Майкъл Джордан (1989) записал 4 последователни срещи с 30+ точки и 10+ асистенции.
Самият ДиАнтони е на мнение, че двуцифрени средни показатели в графа асистенции, не би трябвало да са проблем за Харден в хода на целия сезон. И ако по някакъв начин „брадатият“ успее да задържи отличното си представяне в завършващата фаза, то съвсем не е изключено в края на сезона да станем свидетели на пренаписване на историята от времената на Оскар Робъртсън и Тайни Арчибалд (30+/10+).
В атакуващ план Джеймс Хардън е пълен отличник, но когато става въпрос за защита нещата придобиват посредствен характер. Или поне с такова впечатление ни е оставил през годините. Като че ли звездата умишлено си пести силите в дефанзивен план, за да бъде по-ефективен в нападение. Ето какво коментира по случая Тревър Ариза, съотборник и един от солидните защитници в лигата:
Колкото и да го обвиняват, че е лимитиран в дефанзивен план, аз знам че той може да играе защита. Прекалено е атлетичен, за да не може. Така че това, което се опитвам да правя постоянно е да го провокирам и мотивирам, без да се интересувам дали ще ми се ядоса, защото това не е от значение. В дефанзивен план се опитваме да се държим взаимно отговорни. Той го знае и се старае да дава всичко от себе си.
След толкова години опит в лигата, Хардън добре осъзнава, че пътят към личните отличия и награди минава през всеобщия успех на отбора. Точно това бе и причината през изминалата седмица лигата да избере Джордж Хил за играч на седмицата в Западната конференция въпреки смазващото превъзходство на Хардън в статистически план.
средни статистики за периода 31.10 – 06.11 | ||
Джордж Хил | Джеймс Хардън | |
20.8 | точки | 33.7 |
3.3 | борби | 7.3 |
5.8 | асистенции | 14.0 |
Към момента отборът на Хюстън Рокетс е с положителен баланс (5/3) и ако играчите им съумеят да се предпазят от контузии в хода на сезона по всяка вероятност тенденцията на успешното им представяне ще се запази.
И някъде тук, като че ли е съвсем нормално да си зададем въпроса: Дали пък това няма да е годината на Хардън?