Югозападна дивизия

Близо две десетилетия „Шпорите“ от Сан Антонио налагат „стандарти“ в лигата. Името им отдавна се е превърнало в символ за постоянство, а 17-ият им „50+ wins“ сезон е поредното доказателство за това. Нещо повече, през изминалата кампания Спърс не просто спечелиха 50+ победи, а записаха баланс 67-15 – рекорд в историята на организацията от Сан Антонио.

Голямата новина около отбора на Спърс това лято бе оттеглянето на Тим Дънкан от баскетболната игра. След 19 сезона вярна служба, най-великото тежко крило в историята обяви края на своята кариера. Ерата „Дънкан“ приключи, но пред организацията на Спърс ерата „Попович“ продължава. Самият Поп изглежда изключително ентусиазиран и мотивиран да разбере на какво са способни новите звезди в състава.

Отборът разполага с „МВП“ калибър играч, в лицето на Кауай Ленард, както и с едно от най-добрите тежки крила в лигата – ЛаМаркъс Олдридж. В опит да придаде допълнителна дълбочина в състава, през лятото Поп си осигури услугите на Пау Гасол – ветеран, който записа изключително солидни последни две кампании с екипа на Булс.

Една от основните въпросителни пред Грег Попович през предстоящата кампания вероятно ще бъде свързана с позицията на пойнт гарда. Тони Паркър навлиза в 15тия си сезон и трудно би бил конкурентен на елитните плеймейкъри в лигата. Спърс разполагат още с Пати Милс на въпросната позиция, както и новобранеца Дейонте Мъри.

Ростърът на Спърс за идната кампания представлява един приятен микс от качествени ветерани с безценен опит, новобранци решени да се докажат и звезди в пика на силите си.

…и въпреки това Тим Дънкан вече не в състава и всички знаем, че няма да е същото.

Очаквания за SAS 2016-2017: около 55 победи и топ4 позиция в конференцията

***

От както станаха шампиони през 2011г., Маверикс не могат да преодолеят първия кръг на плейофите. Организацията категорично отказва да натисне „reset“ бутона и от години пришива кръпка след кръпка към плащеницата на застаряващата си звезда Дирк Новитцки. Далас отдавна не се вписват в категорията „Претендент за титлата“, но пък отборът играе в плейофите и след като ръководството продължава да процедира по този начин, би следвало да приемем, че това ги устройва.

От своя страна, „застаряващата“ им звезда продължава да изумява баскетболната общественост след като през миналия сезон на 37 годишна възраст записа следните статистики: 18.3 точки, 6.5 борби, 1.8 асистенции, 1.1 грешки за 31.5 минути средно на мач.

Ръководството на Маверикс нямаше възможност да избира сред топ проспектите в драфта, както и не бе сред фаворитите за подписа на супер звездата сред свободните агенти – Кевин Дюрант. Действията на Мавс през лятото бяха насочени в посока укрепване на отбора с възможно най-добрите свободни агенти на пазара, с цел задържане нивото си на представяне през идната кампания, като очакванията се прехвърлят за следващото лято, когато мениджмънта на тима би трябвало да има по-голяма финансова гъвкавост.

Едно от основните предизвикателства пред Рик Карлайл през сезона, ще е свързано с новото попълнения в състава – Харисън Барнс. Въпросът е, дали Барнс ще се окаже достоен заместник на Дирк – да взима по 35 минути средно на мач и да води отбора с примера си. За четири сезона при Уориърс, Барнс записва по 10.8 точки и 4.6 борби за 28 минути средно на мач.

Само преди две години, за един съвсем кратък период от време, там около края на юни и началото на юли в Далас бяха сигурни, че се връщат отново на „пистата“ като претенденти. Ръководството бе постигнало устна договорка за подписа на ДеАндре Джордан, разполагаха с Чандлър Парсънс, Дирк и Уесли Матюс. Предвид факта, че Рик Карлайл е начело на състава, оптимистичните помисли не бяха лишени от логика. И след това всички рухна изведнъж – ДеАндре размисли, Парсънс се контузи, а Матюс бе далеч от познатата си форма в Портланд.

Дирк продължава да отказва да остарява, но на даден етап Маверикс ще трябва да отгърнат на нова страница. А дали на новата страница ще бъде записано името на Харисън Барнс, ще зависи изцяло от самия него.

Очаквания за DAL 2016-2017: около 40 победи и борба за място в плейофите

***

Гризлис оставиха след себе си пореден сезон с положителен баланс и всичко, което сториха Дейв Йегър и компания през изминалата година е достойно за уважение – въпреки всички контузии и трудности „гризлитата“ попаднаха сред 16-те най-добри отбори на лигата в края на април.

Дейв Йейгър вече не е с отбра, след като ръководството избра да поеме по нов път наемайки Дейвид Физдейл (дясната ръка на Ерик Сполстра в Маями Хийт) за старши треньор на тима. Новият треньорски щаб обяви и първата значителна промяна в игровия си план за предстоящия сезон – а именно, тежкото крило Зак Рандолф ще бъде включван в игра от пейката, като за стартиращо крило Физдейл вероятно ще гласува доверие на ДжаМайкал Грийн.

Основният фокус на мениджмънта на Гризлис през това лято бе да задържи звездата си Майк Конли в състава. Споразумението между двете страни стана факт в средата на юли, след като Конли сложи подписа си върху най-високия контракт в историята на лигата – 5 годишен гарантиран договор на стойност $153 мил. Според мнозина въпросният договор е прекалено завишен, но реално той просто показва какво означава Майк Конли за организацията на Гризлис, за града на Мемфис и за целия щат Тенеси.

През лятото в клуба пристигна и Чандлър Парсънс. Решението за този ход от страна на мениджмънта до известна степен бе продиктувано и от изявлението на Майк Конли, който сподели желанието си да играе с Парсънс посредством социалните мрежи. Така или иначе Парсънс вече е играч на Гризлис с 4 годишен договор на стойност $94 мил. Казано по друг начин, през вече изминалото лято Мемфис Гризлис заключи $247 мил. в двама играчи, които все още не са записвали участие в Мач на звездите. Като прибавим към тази цифра оставащите задължения към Марк Гасол ($72 мил.), то понятието „финансова гъвкавост“ едва ли ще може да се помества в едно изречение с името на тима от Мемфис през следващите няколко години.

Очаквания за MEM 2016-2017: около 40 победи и борба за място в плейофите

***

„Ракетите“ от Хюстън спокойно може да бъдат вписани в графа „разочарования“ на изминалия сезон. След като записаха 52 победи и достигнаха до финалите в конференцията през 2015г., очакванията към тях за вече изминалата кампания бяха доста високи и те определено не ги покриха. Ранна рокада на треньорския пост; вътрешни междуособици сред звездите на тима; неуспешен опит за трейд на Дуайт по време на паузата на „звездния уикенд“ и незавидно осмо място в конференцията в края на кампанията. Да, отборът все пак записа участие в плейофите, но по никакъв начин не трябва да се гордее с него. Серията между Уориърс и Рокетс от първия кръг на елиминационната фаза бе по-скоро подигравка с великата игра, от колкото баскетболно съперничество.

За феновете на „ракетите“ не остава нищо друго освен да забравят по-бързо всичко случило се през изминалата кампания и да отправят погледите си напред, в очакване на по-светло бъдеще. И поне към момента, то се очертава да бъде именно такова.

През новия сезон отборът ще бъде воден от Майк Д’Антони, а към супер звездата на тима Джеймс Хардън, ръководството на тима добави имената на Ерик Гордън, Раян Андерсън, Нене и Пабло Приджиони – играчи, които би трябвало да отнемат част от товара струпал се върху плещите на Хардън.

Още с пристигането си ДиАнтони обяви, че ще промени позицията на Джеймс Хардън от стрелящ гард на плеймейкър. Ако трябва да бъдем честни, Хардън често влиза в тази роля, от както облече екипа на Рокетс, но сега вече всичко ще бъде официално и той ще е основния пойнт гард на тима.

С напускането на Дуайт, стартиращ център по всяка вероятност ще бъде Клинт Капела, като ветеранът Нене ще допълва позицията с минути от пейката.

Майк ДиАнтони все още носи славата на един от най-великите баскетболни умове що се отнася до играта в нападение и именно това дава огромни надежди на феновете, че новосформираното дуо „Д’Антони-Хардън“ ще работи ефективно и успешно.

Очаквания за HOU 2016-2017: около 45 победи и място в плейофите

***

Подобно на Рокетс, Пеликанс също имаха да покриват високи очаквания през изминалата кампания и също като „ракетите“ се провалиха. Основната причина бе множеството контузии, с които трябваше да се справя тима.

Добрата новина за феновете разбира се е присъствието на Антъни Дейвис в състава. „Веждата“ е заключен с дългогодишен договор и единственото нещо, което трябва да направи ръководството на отбора е да го обгради с подходящите играчи.

Пеликанс избираха под №6 в нощта на Драфта, привличайки в състава си шутинг гарда от Университета Оклахома – Бъди Хийлд. След контузията на Бен Симънс, Хийлд по всяка вероятност ще е един от играчите замесени в борбата за новобранец на годината. Лангстън Галъуей и Соломон Хил също би трябвало да бъдат опции пред треньора Алвин Джентри през идната кампания.

Очаквания за NOP 2016-2017: около 40 победи и борба за място в плейофите