Телефонът ми е звънял, но аз дори не съм разбрал. Бях го оставил на тих режим. Давах интервю в момента и към мен имаше насочени камери. Нямаше начин просто. Говорих за Чикаго. За града, за баскетболната му сцена, на която се възкачих. За това как този град ме отгледа и ме превърна в мъжа, който съм в момента.
Няколко минути по-късно погледнах към дисплея и видях известията – пропуснати обаждания, смс-и, гласови съобщения, всичките от агента ми Би Джей. Незабавно му върнах обаждането и той ме информира, че ще бъда трансфериран.
„може да се случи“, му бяха думите. Това означаваше, че ще се случи. Просто е искал да съм подготвен психически.
Честно казано, от няколко седмици имах чувството, че може да се случи нещо такова, но нямаше как да знам със сигурност. Обикаляха слухове, че може да бъда прехвърлен. Някои неща достигаха до мен, въпреки че аз се опитвах да ги игнорирам, но така или иначе никога не съм им отдавал значение.
Първото нещо, което ми мина през ума бе Пи Джей. Понякога ми е трудно да намирам време за него през сезона, независимо че живея в Чикаго. Сега ще съм в Ню Йорк, на няколко часа път. Не е малко разстоянието, но разбирам че това е част от сделката да бъдеш играч в НБА. Ще намеря начин за него. Дължа му го.
Доста се вълнувам от заминаването ми. Никога не съм прекарвал продължително време там – най-дългият ми престой бе два или три дни, като никога не съм уцелвал летния период. Сега ще бъдат цели седем месеца. Чикаго е голям град, но е доста спокоен в сравнение с Ню Йорк. Джоаким Ноа, който ми е като брат, е от Манхатан и той ми е разказвал доста неща за града. Ще опитам да събера, колкото може повече информация за това място.
Чикаго ме направи това, което съм. Татуирано е на китката ми. Израснах в къщата на баба ми, ул. Саут Полина, Енгълууд. Бях избран в драфта от Чикаго Булс; станах All-Star и спечелих наградата за най-полезен играч на редовния сезон с екипа на Чикаго Булс; помогнах на отбора да влезе в плейофите – всичко това е като сбъдната мечта за мен. Никога няма да го забравя. Носил съм Чикаго в себе си навсякъде, където отида. И ще продължа да го правя.
Напълно разбирам, че това е бизнес и ръководството на Булс си има своите собствени виждания за това в каква посока трябва да поеме тима, но аз ще използвам това като мотивация. Бях осем години с тях и те се разделят с мен. Няма лоши чувства. Те се опитват да направят това, което е най-добре за тима. Абсолютно ги разбирам. Но също така не мисля, че ще сгреша ако го приема и като мотивация.
След като приключих разговора си с Би Джей, бях обзет от всевъзможни емоции. Бях доста изненадан. Леко притеснен. Знаех че ще има толкова много неща за оправяне и че всичко ще се струпа наведнъж. Неща за които трябва да се погрижа – бизнес, разрешения, къде ще живея, кой ще дойде с мен. Искам просто да се фокусирам изцялло върху баскетбола. Искам играта ми да говори сама за себе си. А гласът ми винаги ще бъде най-силния на терена.
Аз съм на 27 – все още има доста пред мен. Искрено вярвам, че тази промяна е за добро. След като преминаха всички емоции започнах да осъзнавам, как нямам търпение за това което предстои. Ще играя редом до Кармело Антъни и Кристап Порзингис. Това е невероятна възможност. Нямам търпение.
Готов съм за Ню Йорк
