Ако наистина искате да разберете каква точно е менталната нагласа на един играч от звезден калибър, то трябва да проследите поведението му непосредствено преди първия съдийски сигнал.
Абстрахирайте се от всякакви предварителни суеверни ритуали, здрависвания, танци и прочие. Изчакайте да преминат всички „телевизионни“ моменти. Нека свършат видео клиповете на таблото и светлинните ефекти в залата.
Щом всичко това приключи, наблюдавайте езикът на тялото на въпросния играч. Седящ в центъра на терена, безкрайно фокусиран, той ще се трансформира от комуникативен шоумен в хладнокръвен убиец.
Емоциите са останали извън игрището. Каквото и да чувства, ако изобщо чувства нещо, то се заравя под повърхността. Не мисли за своите съперници, защото не е редно да го прави. Не мисли и как ще процедира в срещата. Истината е, че не мисли въобще. Просто действа.
Не веднъж е ставало въпрос, че разликата между редовния сезон и плейофите е огромна. С напредването на елиминационната фаза трудно може да се определи кой е фаворит и кой е аутсайдер. От треньорска гледна точка плейофната серия може да се разгледа като партия шах, но за играчите участващи в нея всичко е въпрос на психика.
Фокусът трябва да е изцяло насочен към съответната среща. Ако започнеш да отделяш внимание да не допускаш съперника да влезе в главата ти, то със сигурност си закъснял. Той вече е вътре в нея.
Когато фокусът ти е насочен изцяло към срещата, ти не мислиш за съперника си. В случай, че искаш да го накараш да се страхува от теб, направи го посредством действията си. Без да изричаш нито дума. Защото няма как да знаеш дали това, което кажеш, няма да го мотивира и да подобри играта му.
След всичко казано до тук, нека насочим погледите си към финалната серия в Западната конференция. Серия, която е на път да се превърне в една от най-великите за цялата история на лигата. Серия, която ще остане за поколенията.
Два супер-отбора – Уориърс и Тъндър – спорещи за място във финалите, като всеки един от тях разполага с безброй причини да желае да се изправи срещу ЛеБрон Джеймс и неговите Кавс.
Още преди началото на серията Ръсел Уестбрук отговори по доста провокативен начин на въпрос на журналист по адрес на Стеф Къри.
„Той е просто стрелец. Не е нещо, което не съм виждал“
Едва ли изказването на Ръс е било случайно. Цялата тази задкулисна атака срещу Стеф Къри комбинирана с треньорските решения на Били Донован, доведоха до спечелване на първата среща и съответно отмъкване на домакинското предимство в серията.
Голдън Стейт печелят втората среща, но увереността че срещу „смъртоносната“ им петица няма алтернатива е сериозно разклатена. Техните съперници са вече в главите им. Нещо, което по презумпция не трябва да се допуска.
Серията се прехвърля в Оклахома Сити, където в две последователни срещи едновременно с безпощадната защита срещу Къри, домакините успяха да разрушат тотално играта на един от най-важните играчи в състава на Голдън Стейт – Дреймънд Грийн. Няма как да знаем какво си говорят Адамс и Грийн на терена. Това, което знаем е, че Адамс често оставаше да лежи на паркета в следствие на контактите с Грийн, а вторият отнесе куп технически в хода на серията и абсолютно ненужно медийно и обществено внимание.
Във въпросните две гостувания Голдън Стейт не приличаха на себе си. Отборът, който записа 73 победи в редовния сезон и който образно казано губеше мачове веднъж на 3 седмици, загуби две последователни срещи в рамките на два дена.
Шампионите бяха притиснати до ръба. Целият шум около историческия сезон и супер звездата им Стеф Къри сега бе насочен срещу тях. Респективно, Оклахома Сити Тъндър се намираха в перфектната ситуация с две напълно здрави супер звезди в състава и 3:1 преднина в серията.
За всички беше ясно, че в стратегията на Стийв Кър ще има промени. Въпросът беше дали играчите ще успеят да изчистят съзнанията си и отново да наберат увереност в способностите си. Трудно е да знаеш, че изоставаш с 3:1 и да не мислиш за това.
За Уориърс бе изключително важно Дреймънд да отговори на критиците си. Без ефективен Грийн отборът от Голдън Стейт изглеждаше обречен. Освен подкрепата на домашната публика, Дрей ще получи още един силен тласък в менталното си възстановяване
„Ако писането на история беше лесно, то нямаше да има никаква стойност“
Един от най-великите играчи в историята ще изпрати провокативно съобщение лично до крилото на Голдън Стейт непосредствено след загубата им в мач №4. Няма как да знаем дали съобщението на Коби е повлияло на представянето на Грийн в мач №5, но е факт, че Дрей значително изчисти играта си: след като записва общо 2/16 от полето и 10 грешки по време на двете гостувания в Оклахома Сити (№3 и №4), Грийн се подобрява до 4/10 от полето и едва 2 грешки в мач №5.
Победата пред домашна публика в мач №5 със сигурност е помогнала да зараснат раните, но истинския тест за Уориърс тепърва предстоеше. Трябваше да се върнат там, където бяха разбити в две последователни срещи.
Последният двубой в Оклахома Сити (мач №6) ще се превърне в нагледно доказателство за две отличителни черти, характеризиращи отборите: както в хода на сезона, така и сега Уориърс доказаха колко силна психика притежават като отбор – особено когато са притиснати. Особено в заключителните минути на срещите. Пропускът на Оклахома да затворят серията въпреки комфортната си преднина в заключителните минути показва, че късните загуби които Тъндър натрупаха през сезона не са били случайни. Би било глупаво да решим, че Ръсел Уестбрук и Кей Ди са забравили как се играе баскетбол в последните две минути и за това са допуснали серията от грешки. По-скоро се пропукаха ментално. Едва ли са очаквали, че след всеки забит кош съперникът им ще има сили да отговори. Това, което направиха Уориърс в заключителните минути на мач №6 е изумително, а изказването на Клей Томпсън е повече от красноречиво:
„Преди всичко искам да кажа, че съм изключително горд от съотборниците си. Изоставахме почти през цялото време в хода на срещата, но не се предадохме. Продължихме да играем играта си и усилията ни се отплатиха в края на срещата“
Уориърс и Тъндър ще се изправят в една последна битка, за да излъчат победителя в серията. Този път едва ли някой ще си позволи вербални атаки към противниковия лагер. Залогът е твърде голям, а съзнанията трябва да бъдат чисти.
В този ред на мисли не се учудвайте, ако видите Стеф Къри с безизразно лице да седи на центъра на терена и да дъвчи гумения си протектор в очакване на първия съдийски сигнал. Да, точно така, трансформацията е приключила, а той ще се е превърнал в онзи хладнокръвен убиец, за който вече говорихме.
Мач №7. Домакините ще чувстват леко предимство, но срещата е изцяло отворена предвид участниците в нея. Какъвто и да бъде нейният изход, победителят е вече ясен – баскетболът.
