ОКС и Торонто си върнаха домакинското предимство, Хюстън с първа победа

1
231

Оклахома 131-102 Далас (2-1)

  • Кевин Дюрант излезе готов да покаже, че представянето в мач №2 няма нищо общо с обичайното му ниво и това стана ясно още на полувремето. Крилото на Тъндър се оттегли на почивката с 20 точки при стрелба 7/10 (70%). Дюрант завърши предния мач с 21 точки и успеваемост 7/33 (21.2%)
  • Няколко играчи се завърнаха в състава на Далас в лицето на Дейвид Лий и Джей Джей Бареа, но Дерън Уилямс бе принуден да пропусне срещата заради разтежение в слабините. Рик Карлайл отново бе заложил на Заза Пачулиа като титулярен център, но този път Салах Межри получи доста по-малко игрово време за разлика от предходния сблъсък, основно за сметка на Лий.
  • Тъндър натрупаха ранна преднина, но Мавс успяваха да се задържат в резултата и на почивката изоставаха с 10 точки, което с оглед на играта изглеждаше по-добре от очакваното. Серия от 11-2 в началото на третата четвърт за ОКС обаче им даде аванс от 19, който се оказа непреодолим въпреки опитите на Далас.
  • Пейката на Оклахома записа най-силния си мач от началото на серията като това се дължи основно на две имена – Дион Уейтърс и Енес Кантер. Тъндър също така надминаха очакванията при стрелбата от тройката, завършвайки с 55.6% успеваемост.
  • Не липсваха емоции и спречквания. Срещата бе изпълнена с нарушения, като двата отбора стреляха общо 70 пъти от фал линията. Конфронтация в третата четвърт между Реймънд Фелтън и Стивън Адамс даде импулс в редиците на домакините, след което последва серия от 10-3 в тяхна полза, но две тройки на Уестбрук и две негови асистенции към Кантер набързо охладиха страстите и върнаха разликата до 18 точки.

 

Торонто 101-85 Индиана (2-1)

  • Раптърс най-накрая получиха прилично представяне от ДеМар ДеРоузан и Кайл Лаури, въпреки че има още какво да се желае от гардовете на тима. ДеРоузан отбеляза 12 точки през първата четвърт, което бе с две повече от колкото в мач №2. Това даде ранна преднина на гостуващия отбор и позволи на Торонто да поеме контрол над случващото се на игрището.
  • Пол Джордж на практика е цялото нападение на Индиана и когато той не играе добре Пейсърс нямат шансове за победа. Това се дължи, разбира се, и на защитата на Раптърс, чиято основна задача е да спре Джордж. Неговите съотборници бяха невидими в снощния сблъсък като единствено новобранецът Майлс Търнър може да бъде доволен от представянето си.
  • Една от причините Пол Джордж да има тежка вечер се казва ДеМаре Керъл. Крилото на Торонто записа цели 35 минути на полето (19 и 20 в първите два мача), като през цялото време имаше задачата да пази звездата на Индиана. В същото време Керъл допринесе и в офанзивен план и скъпата покупка на Раптърс през лятото сякаш започва да се отплаща.
  • Атмосферата в арената не бе от най-електризиращите, поне що се отнася до феновете на домакините. Факт е, че Пейсърс имаха двуцифрен пасив през по-голямата част от двубоя, но да оставиш няколко фенове на Торонто да скандират по-силно от цялата зала е просто недопустимо.

 

Голдън Стейт 96-97 Хюстън (2-1)

  • Рокетс спечелиха мач! Но Хюстън нямат кой знае какъв повод да празнуват. Представянето на тима бе толкова посредствено както и в останалите мачове от серията, но този път Уориърс бяха слезли до същото ниво на некачествен баскетбол. Липсата на Къри във втора поредна среща този път се оказа решаваща, като от стартовата петица на Голдън Стейт може би единствено неговият заместник Шон Ливингстън заслужава да не бъде критикуван за показаното в мач №3. Клей Томпсън завърши 0/7 от тройката, а опитите му да вземе контрол върху случващото се на полето „ала Къри“ бяха повече от неуспешни.
  • Лъч надежда сред състава на Хюстън бе играта на Донатас Мотеюнас, който започна агресивно в началото на мача, опитвайки се да се възползва от ръстовото предимство срещу ниската петица на Уориърс и бе един от малкото играчи на Рокетс, на които наистина им пука за случващото се на игрището.
  • Тимът на Голдън Стейт беше излязъл с нагласата, че Рокетс ще се победят сами и това не бе далеч от истината, но вложените усилия и нивото на концентрация определено не бяха на обичайното ниво за шампионите. Срещата започна със силен старт за Хюстън, който Уориърс успяха да неутрализират благодарение на 14-те точки на Мо Спейтс във втората четвърт, но „воините“ бяха в ролята на догонващи почти през целия мач – нещо нетипично за тях.
  • Няма как да не си задаваме въпросът – колко сериозна е ситуацията с глезенът на Къри?
  • Хюстън стигнаха до победата, но това не променя баланса в серията. Просто вижте реакцията на пейката на Рокетс при победния кош на Хардън. Прилича ли това на отбор, който е готов да се бори?

Извън плейофите:

  • Вашингтон вече има нов треньор и неговото име е Скот Брукс. Уизардс изпревариха Хюстън, които също проявяваха интерес към бившия наставник на Оклахома, но заслужава ли Брукс този огромен договор, който го прави един от най-скъпоплатените специалисти в лигата след Рик Карлайл и Грег Попович. Мнозина биха казали, че това е опит на Уизардс да подсилят шансовете си за привличане на Кевин Дюрант през лятото.

ЕДИН КОМЕНТАР

ОСТАВИ ОТГОВОР

Please enter your comment!
Please enter your name here