Сезон 2006-07, за Далас това е 27-ми такъв в лигата. В предходната кампания тимът от Тексас беше достигнал до финалите, губейки от Маями Хийт с 4-2 след като Мавс имаха преднина от 2-0. Това поражение увеличи глада за успех в отбора и сякаш на следващата година всички искаха да докажат, че загубата е била незаслужена. Дирк Новицки беше в абсолютния прайм на кариерата си и носеше тима с лекота през редовния сезон. Резултатът – 67 победи и само 15 загуби, плюс безапелационна награда за „Най-полезен играч“ за Дирк. Западът все още не беше толкова силен и по всичко личеше, че Маверикс могат отново да се борят за титлата, но дали тимът на Голдън Стейт мислеше по същия начин?
На съвсем противоположен полюс от Далас в този сезон бяха Уориърс. Те започнаха годината изключително посредствено и след голяма сделка с Индиана, включваща цели осем играча, успяха да се върнат на победния път. Това им донесе изключително драматичен завършек на редовния сезон, в които те се бориха за осмата позиция в Западната конференция до последния мач. Все пак серия от 16 победи и 5 загуби ги спаси и те влязоха в плейофите, където срещнаха набралия страхотна инерция отбор на Маверикс.
За феновете на Далас тук развръзката е ясна. Уориърс играеха невероятно бърз баскетбол, имаха страхотна публика и носени от лидерите си, Барън Дейвис, Стивън Джексън и Монта Елис, успяха да поднесат една от най-големите изненади в историята на НБА, като отстраниха Мавс с 4-2 победи.
* * *
Сезонът е 2015-16, а Голдън Стейт тъкмо са спечелили титлата през предходната кампания. Стеф Къри е в абсолютния прайм на своята кариера и води тима си към един от най-успешните сезони, които лигата някога е виждала. Към днешна дата „воините“ са с баланс 63-7 и могат да подобрят рекорда на Булс, поставен през 1995-96. Къри ще бъде избран за най-полезен играч на редовния сезон и ще остави след себе си куп рекорди, които няма да могат да бъдат подобрени с години. Западът не е чак толкова силен, колкото през последните няколко години и по всичко изглежда, че за Уориърс няма да е проблем да достигнат финал.
На съвсем противоположния полюс през този сезон е тимът, воден от Дирк Новицки. Маверикс са в борба за осмото място, която по всичко личи, че ще продължи до последния мач. В неделя вечер Дирк записа своята осма поредна среща с 20+ вкарани точки – нещо, което германецът не беше правил от 2011 година, когато … познахте – Далас станаха шампиони. Ако всичко остане така до края, то Маверикс и Уориърс ще се срещнат в плейофите в битка на осмия срещу първия.
Означава ли всичко това, че е дошло времето за отмъщение за Далас? Ще може ли Рик Карлайл да изненада Стив Кър с петица, в която Дирк да играе център, а Чандлър Парсънс на позицията тежко крило? Така Маверикс ще могат да бягат почти наравно с Уориърс, ще могат да забавят темпото в нападение и просто всеки път да свалят топката на Дирк под коша, което ще носи съответно и много отворени стрелби за Уес Матюс, Дерън Уилиямс и Парсънс.
Разбира се, пиша това с ясното съзнание, че този тим на Уориърс е изключителен и би трябвало да няма никакви затруднения с Маверикс. Но не е ли това най-интересната част от емоционалното приключение да си фен на някой отбор? Да вярваш, че винаги имаш шанс дори и когато всичко сочи, че твоят фаворит всъщност е тотален аутсайдер. Все пак според мен дори и за неутралните фенове ще бъде интересно да проследят как ще свърши тази история. Дали пък наистина Далас няма да шокира баскетболния свят както това направиха Уориърс през 2007 година?
