Съжалявам, ЛеБрон

Колективните спортове са нещо много специално. Всеки отбор може да се разглежда като огромна компания и за да е успешна тази компания тя трябва да има своите лидери, а те на свой ред трябва да знаят какво коства, за да бъде успешна тази компания/отбор. В историята на НБА не са много хората, които са намерили правилните подходи да създадат т.нар. династии. Дори можем спокойно да кажем, че това са четирима души и на практика най-успелите играчи в историята на лигата са свързани с един от тези четири „кукловода“ – Ред Ауербах (16 титли), Фил Джексън (11 титли), Пат Райли (7 титли) и Грег Попович (5 титли). Общото между тези хора е, че те са осъзнали едно – няма по-силно нещо от това петимата човека на игрището да играят като един. Всеки от тях има различни начини и подходи да постигне своите успехи, но резултатът е еднакъв – успешни тимове играещи страхотен отборен баскетбол.

Какво общо има всичко това обаче с ЛеБрон Джеймс?

Общото е, че след последните събития в отбора на „Краля“ (изгонването на Блат) изглежда, че той иска сам да се превърне в един от тези „кукловоди“. Нещо, което към днешна дата изглежда като обречена кауза.

Още от ден едно в НБА, ЛеБрон Джеймс е сочен за най-добрия играч в своя отбор, което логично натрупа огромни, непосилни за тийнейджър очаквания върху раменете му. Да, но Джеймс отговори на всяко едно предизвикателство по пътя си. Макар и със слаби съотборници и въпросителен треньор около себе си, само след четири години в лигата ЛеБрон успя да достигне до финал и то отстранявайки от пътя си почти собственоръчно тима на Детройт Пистънс. Истината е, че винаги съм се възхищавал на ЛеБрон, че не се огъва под огромното напрежение, на което е подлаган непрестанно. От 16-годишен е натоварен с прекалено големи очаквания и той винаги успява да ги оправдае. Дали обаче това, че дълги години беше най-успешната фигура в Кливланд не му изигра лоша шега ? В ранните си сезони Джеймс нямаше възможност да играе под ръководството на някой от така наречените „кукловоди“ и това сякаш изгради в него една култура, че той винаги ще може да се справя сам. В това до голяма степен има вина и организацията на Кавалиърс, която никога не постави изключителен треньор над него. Нека да погледнем едни от най-добрите играчи за всички времена. Бил Ръсел винаги е бил изпълнител на плановете на Ред Ауербах, Майкъл Джордан в най-успешните си години е оставял много пъти Фил Джексън да поема контрол над отборите на Чикаго. Тим Дънкан винаги се е доверявал на Попович. Над Меджик и Карийм пък е бил Пат Райли. И най-важното, което трябва да отбележим тук е, че тези играчи са имали огромно его, но са осъзнавали, че сами могат да спечелят битката, но не и войната. Само вижте как разсъждава един човек, който е контролирал отборите на Джордан, естествено става дума за Фил Джексън.

Доста треньори около мен се съсредоточават прекалено много върху тактическата страна на играта. Трябва да призная, че и аз съм падал в този капан. Очарованието на спорта обаче не се крие в безкрайните разговори за стратегии, а по-скоро в духовната страна на играта. Не мога да претендирам, че съм експерт що се отнася до лидерство. Но това, което знам е, че превръщането на група млади и амбициозни играчи в успешен отбор е всичко друго, но не и механичен процес.

Не мога да ви кажа колко пъти докато четох книгата на Фил – „Единадесет пръстена“ -срещнах израза: „В този момент аз поех лидерството“. Истината е, че Джордан от един момент натам както не е искал да се разделя със Скоти Пипън, така не е искал да се разделя и с Фил Джексън. Сега си спомнете колко често сте срещали спекулации, че ЛеБрон не е доволен от Ерик Сполстра или си помислете дали в ранните години на ЛеБрон, Майк Браун е можел да каже нещо като „Аз поемам лидерството“.

Друг ярък пример е Грег Попович, който за мен споделя най-правилното нещо за играчите в Спърс:

Винаги съм се шегувал, че аз съм ви развалил статистиката, защото много често съм искал от вас да играете по-малко от другите звезди в лигата. И това е истина, аз ви развалих статистиката и се извинявам. Но това винаги е рефлектирало по невероятен начин върху мисленето на целия отбор и съм ви благодарен, че вие сте ми позволили да го направя. […] Аз имам най-лесната работа в НБА, защото вие винаги сте ми позволявали да ви кажа нещата такива каквито са.

Един израз от всички ми се заклещва в съзнанието – „вие сте ми позволили“. Националната Баскетболна Асоциация е лига, която е водена от суперзвездите си. Aко звездата не е доволна от треньора, то почти на 100% той ще бъде заменен.

Дали някога ЛеБрон Джеймс се довери напълно на някой от треньорите си? Моят скомен отговор тук е не. Двете титли, които Джеймс има, са с генерален мениджър Пат Райли – човек, който наистина знае какво е нужно, за да успееш. И когато погледнем назад към четирите загубени финала на „Краля“ ще видим, че той винаги е бил побеждаван от по-добър колектив.

Не искам да бъда разбран погрешно. Ако искам да създам перфектното тяло на баскетболист, то ще бъде тялото на ЛеБрон Джеймс. От години се възхищавам на това как мисли с три хода пред другите и какъв невероятен поглед има върху играта. Смело мога да кажа, че съм го подкрепял през последните 6-7 години, защото исках да кажа, че съм гледал най-великия играч за всички времена. Но някъде около уволнението на Дейвид Блат ще призная, че със сигурност не гледаме най-великия играя за всички времена. Постиженията му са невероятни, баскетболът, който играе е невероятен, но никога не остави някой да бъде над него или поне не се намери такъв в правилното време. Затова единственото, което ми остава да кажа е – Съжалявам, ЛеБрон.