Беше лятото на 2000 година. Ню Джърси Девилс току що бяха победили Далас Старс в спор за купата Стенли. Тайгър Уудс стана най-младият голфър печелил титла от големия шлем. Уил Смит и Еминем превземаха ефира, а Самюъл Л. Джаксън беше увековечен с отпечатък върху „Алеята на славата“ в Холивуд.
Там някъде, сред изобилието от случки и събития през лятото на 2000 година, един младеж с бляскаво бъдеще и светла орис предприемаше своето пътуване до слънчева Флорида. Той не обичаше шума и светлините на прожекторите, но признава че му е харесало как са го посрещнали там. С удивление разпознава лика си на огромни билборди по улиците на града, а в делегацията по посрещането му участва самият Тайгър Уудс, който го приветства подобаващо: „Добре дошъл в Орландо“
Новобранският договор на Тим Дънкан бе изтекъл и крилото на Спърс правеше оценка на предложенията, които валяха към него. Тими беше на 24 години, а Орландо Меджик бяха сред фаворитите за подписа му, примамвайки го с идеята за изграждането на цял отбор около него и Грант Хил.
В същото време, в Тексас един мъж с груба външност и гардероб на социален работник стоеше безпомощен. Грег Попович няма да признае, но истината е, че той се бе привързал към този младеж. Не само защото Тим беше висок и движенията му бяха изчистени до съвършенство. А защото бе открил в него истинска сродна душа.
***
Дънкан и Попович са заедно вече 19 сезона, а връзката която ги сплотява е може би най-баскетболно-романтичната история в света на НБА. Взаимодействат отлично. Разчитат един на друг. Печелят титли и в последствие комфортно се скриват от шума и светкавиците сред сенките на третия най-малък „пазар“ в лигата (Сан Антонио).
Много често, на полувремето на официален мач, Попович ще седне на резервната скамейка и ще се взре безмълвен в играчите, които загряват на терена. По някое време на скамейката ще седне и Тим. Не много далеч от Поп. Ще прави абсолютно същото – ще гледа, без да говори. Двамата правят това от години, а теориите около това защо го правят са многобройни.
„Почти съм сигурен, че двамата мислят върху едни и същи неща. Каквито и да са те…“ споделя Монти Уилямс.
Поп и Тими спечелиха 5 титли заедно, като съвместното им пътешествие още не е приключило. За цялата история на лигата няма друг подобен случай, в който играч и треньор да бъдат заедно в един отбор толкова дълго време. Връзката помежду им е специална и през годините е приемала различни определения като – приятелство; отношения между баща и син; брак и пр. Така или иначе, никой от тях не желае да изпада в излишни анализи на това, какво точно ги придържа един към друг.
Твърдеше се, че Дънкан е бил толкова добродушен, че е можело да бъде напътстван и трениран от абсолютно всеки. С издължени ръце, прекрасна стрелба и здрава физика, той е бил мечта за всеки специалист. Най-голямото въздействие върху него обаче не идва от треньор. Идва от семейството му. Най-силната му поддръжничка, майка му, напуска този свят преди Тим да навърши 14. Именно заради дадено към нея обещание, той ще отложи влизането си в НБА чак след завършването си в университета.
Твърдеше се, че Попович би могъл да напътства и тренира абсолютно всеки. Притежаващи безпрекословен имунитет срещу егоизма и вътрешните раздори, отборите водени от Поп винаги са демонстрирали педантично постоянство и успехи, а играчите му винаги са се допитвали до мнението му – дори и след като напуснат Сан Антонио. Наред с всичко това, след всеки изигран сезон в лигата Попович не пропуска да благодари на Дънкан, че приема напътствията и му позволява да го тренира.
***
Двамата имат зад гърба си 17 плейофни участия и стотици баскетболни визити далеч от дома. Поп познава Дънкан преди той да се ожени за Ейми. Преди да им се родят двете деца. Попович е до Дънкан във всички позитивни и негативни моменти, които живота му сервира – от смърт в семейството до развод с жена му. Двамата приемат живота такъв какъвто е. Понякога, когато Дънкан има проблеми ще отиде на гости у Поп – просто да поговорят. Като приятели или като баща и син – както повелява разговора. Двамата са толкова различни и едновременно с това толкова еднакви, че едва ли ще се намери нещо, което да ги раздели.
Такива са коментарите на хората около тях. Точно такъв е и коментарът на Монти Уилямс:
„Убеден съм, че тези двамата ще останат приятели, докато смъртта ги раздели.“
