Егоистичен… дребнав… зъл… гангстер…
Никой не обичаше Алън Айверсън. Съдеха ме още от влизането ми в лигата. Имал съм много татуировки, а това оставяло негативно усещане у хората.
Всичките ми татуировки носят някакво послание. Означават нещо за мен. Нима това, че името на детето ми или пък името на майка ми е изписано на тялото ми е нещо лошо? Не, просто такъв е стереотипът – щом си покрит с татуировки и косата ти е сплетена значи си гангстер.
Не знам как да го обясня, като че ли това е някаква специфична черта в характера ми, но никога няма да се опитам да изглеждам като някой, който хората биха харесали, вместо да си бъда истинския аз.
Представянето ми в медиите беше посредством негативни случки и истории. Позитивна история за Алън Айверсън не носеше тираж. Негативните обаче се продаваха. Бях съден от ден едно и това, че бях различен от останалите се тълкуваше като: „Как смееш?“. Което от своя страна ако се продължи, би звучало по следния начин: „Как смееш да бъдеш себе си? Ти трябва да бъдеш такъв, какъвто ние искаме да бъдеш.“
А медиите имат огромно влияние върху аудиторията. Медиите могат да те извисят, но също така могат и да те смачкат. За тях беше важно да отразят нещо негативно свързано с мен. Мои позитивни действия или постъпки не ги интересуваха. Странно е и не съм сигурен до колко е правилно, но това е светът, в който живеем.
Няма проблеми. Всичката тази омраза по мой адрес идваше от хора, за които не ме е грижа. Ако по света има толкова много хора, които те обичат и ти се възхищават, толкова много деца, които те боготворят, защо трябва да обръщаш внимание на негативните неща? Те само биха провокирали загуба на енергия, която бих могъл да отдам на някой, който го е грижа за мен.
Да, в по-ранните ми години това ме засягаше и ме терзаеше, защото съм доста емоционална личност. Знам че има хора, които не ги е грижа какво говорят за тях, но аз не бях от тях. Беше ме грижа. И трябваше да се науча по трудния начин, че не можеш да угодиш на всички. Трябваше да разбера, да осъзная, че е невъзможно да се харесам на всички.
Не съм добронамерен към хората, които се отнасят зле с мен и същевременно отвръщам с любов на хората, които ме обичат.
На 40-годишна възраст не смятам, че трябва да продължавам да се браня.
Не..
THE ANSWER
