Защо умишленото фаулиране (Hack-A-Player) няма да спре

Още тук ще направя уточнението, че всеки път когато се  споменава умишлено нарушение, става въпрос за извършено такова върху играч, който не играе с топката и не участва в игровата ситуация.

0
582

Умишлено нарушение. Стрелба от наказателната линия. Умишлено нарушение. Стрелба от наказателната линия. Умишлено нарушение. Стрелба от …

Звучи познато? Да, особено ако си фен на отбори като Хюстън, Л.А. Клипърс или Детройт. Защо? Защото те притежават едни от най-слабите стрелци от фал линията, които съвсем „случайно“ са и едни от най-атлетичните центрове в лигата.

 

Историята

Стратегията Hack-A-Player, по-известна в миналото като Hack-A-Shaq, която в наши дни еволюира до Hack-A-Dwight, Hack-A-DJ и малко по-разнообразно звучащото Beat-The-Drumm, не е нещо ново.

През 1997 отборите на Чикаго и Далас са първите участници в това иновативно явление. Дон Нелсън вкарва в игра Буба Уелс, който в рамките на три минути фаулира Денис Родман цели шест пъти. До въпросния момент през сезона Родман е имал успеваемост от 38% от фал линията.

По-късно стратегията попада в ръцете на Грег Попович, който неколкократно я използва срещу Шакийл О’Нийл в плейофните сблъсъци между Финикс и Сан Антонио на запад през 2008-09. Резултатите, които умишленото фаулиране дава в този случай, както и известността на Шак с това, че не е от най-надеждните играчи при стрелбата от фала, водят до името на въпросния тактически ход.

Днес стратегията Hack-A-Player може да се наблюдава почти всяка вечер, в която Пистънс, Клипърс или Рокетс играят. Причината за това е, че Дуайт Хауърд, Аднре Дръмънд и ДеАндре Джордан (особено последните двама) са като експертни строителни работници, които мятат тухла след тухла в посока ринга.

Само преди няколко дни Хюстън фаулираха Дръмънд пет пъти в рамките на девет секунди, за да може центърът на Детройт да изпълнява наказателни удари.

https://www.youtube.com/watch?v=YJix5voSkac

 

„Научете се да вкарвате от фала!“

Има две позиции що се отнася до умишленото фаулиране. Първата е – научете се да стреляте от фала. Играчи, които получават десетки милиони на година би трябвало да могат да вкарват поне един от двата си опита от наказателната линия. Попитан по-рано през сезона за стратегията, Кевин Дюрант отговори: „Ако искаш да не бъдеш „хакван“, то работи върху шибаната си стрелба от фала.“

Оправданието на повечето играчи с лоша стрелба е, че са твърде високи и големи и нямат физическата възможност да се научат да стрелят добре. Но какво да кажем тогава за тези като Дюрант, братята Гасол, Дирк Новицки, Антъни Дейвис и кой ли още не? Та дори новобранци, като Порзингис и Карл-Антъни Таунс стрелят над 80%.

Ако не може да стреляш от фала, тогава сядаш на пейката щом си се превърнал във слабо звено за твоя състав вместо да се оплакваш как цялата лига се е съюзила срещу теб.

Грег Попович коментира ситуацията по следния начин преди мач №7 от серията с Клипърс:

Определено мисля, че е грозна стратегия. Мразя я. Мразя да си мисля, за нея. Предпочитам да мисля за предстоящия мач, но стрелбата от фала е част от играта. Няма да фаулирам ДеАндре Джордан, ако Док Ривърс обещае той да не играе в защита, когато ние атакуваме. Може да се договорим. Ако някой има слабост, ти трябва да я използваш, така че от интелектуална гледна точка нямам проблем с това. Но естетически погледнато е ужасно.

Стрелбата от фала не зависи само от уменията на даден играч, а също така и от напрежението спрямо игровата ситуация. Според слуховете, Дуайт Хауърд е стрелял около 900 фала по време на тренировки докато е бил в Лейкърс и е имал успеваемост от … 92%. Ако даден играч не може да се справи с напрежението в реална игрова ситуация и „публиката му пречи“, то трябва ли да бъде своеобразно награждаван за това? С какво се различава вкарването от фала в оспорван мач с това да получиш топката, изоставайки с две или три точки в края на дадена среща?

Също така не се изисква от фаулирания играч да бъде Стийв Наш. Стрелба от наказателната линия с 60% успеваемост в дългосрочен план ще бъде по-успешна от колкото най-добрите нападения в историята на лигата.

Основният аргумент на подкрепящите премахването на умишленото фаулиране е: „Скучно ми е да го гледам, затова не трябва да е част от играта.“ По-интересно ли би било тогава ако гледаме как Хардън стреля 20 пъти от фал линията? Може би вкараните наказателни удари са по-атрактивни от пропуснатите.

 

Плюсовете и минусите на Hack-A-Player

Най-важното нещо за тази стратегия, което трябва да се спомене е, че няма стопроцентова рецепта, при която тя да работи всеки път.

Плюсовете изцяло от баскетболна гледна точка са:

  • Накъсване игровия ритъм на противника. Ходът с умишленото фаулиране се прилага най-често, когато даден отбор изостава със сериозен пасив и накъсването на играта обикновено води до понижаване на ефективността в нападение.
  • Математически по-добри шансове за спечелване на срещата. Андре Дръмънд стреля 35.4% от фала този сезон. Това означава средно по 0.71 точки при всеки два изстрела на центъра на Пистънс. Като отбор Детройт отбелязва средно по 1.02 точки за всяко свое нападение през настоящата кампания.
  • Изваждане от състава. Ако даден играч е твърде слаб стрелец, то шансът треньорът да го извади от игра не е никак малък. Ако въпросният играч допринася по много други начини, то отсъствието му от терена определено е плюс за противника.

Минусите от баскетболна гледна точка:

  • Даване на допълнителна почивка на противниковите състезатели. Когато Спърс се сблъскаха с Клипърс в последните плейофи, Поп доста често прибягваше до тактиката Hack-A-DJ. Ротацията на Клипърс беше доста скъсена заради слабата пейка и титулярите играеха много минути. Умишленото фаулиране обаче даваше допълнителни глътки въздух на Крис Пол и Блейк Грифин, като самият Док Ривърс сподели, че на няколко пъти е мислел да изважда Пол, но го е оставял в игра именно поради тази причина.
  • Накъсване на собствения игрови ритъм. Както вече стана ясно, стратегията се прилага най-често от отбор, който изостава в резултата. След стрелба от наказателната линията противникът почти винаги се е подредил в защита, което прави доста по-трудно отбелязването на точки, от колкото при транзиция например.
  • Натрупване на нарушения. В случая с Детройт и Хюстън от преди няколко дни, Пистънс бяха в бонуса след като бяха изминали едва 10 секунди от началото на третата четвърт. Важно е и кой извършва умишлените нарушения, тъй като понякога се случва даден играч да натрупа повече фалове и да бъде принуден да седне на пейката.
  • Борби в нападение. Отборите, които са наясно, че имат лоши стрелци, също така са наясно, че могат да вземат допълнителна борба в нападение, която да им даде още едно владение на топката. Перфектен пример за това са Клипърс. Тимът от Лос Анджелис е на дъното, когато се отнася до преследване на борби в нападение в течение на играта, но е на първо място в последните два сезона по взимане на борби след изпусната стрелба от фала – близо двойно повече от средните показатели за лигата. Статистиката също така сочи, че защитниците по-често гледат да се позиционират максимално добре за борба, когато тя идва директно от игрова ситуация от колкото след пропуск от фала.

Факт е, че стратегията работи в определени моменти и не работи в други. За нейната ефективност обаче не бива да се съди по крайния изход от срещата, тъй като отборите, които я прилагат обикновено изостават с доста сериозен пасив. Най-скорошният пример с Хюстън и Дръмънд – Пистънс спечелиха мача, на Рокетс успяха да се върнат в срещата, фаулирайки Андре в третата четвърт и дори имаха малка преднина преди началото на заключителния период.

Минусите от гледна точка на зрителя – Никой не иска да гледа как даден играч стреля по 30 пъти от фал линията в даден мач. Това не е нещо, което е атрактивно и определено не носи допълнителни приходи на лигата.

 

„Променете правилата!“

През изминалото лято Адам Силвър и компания дискутираха проблема с Hack-A-Player и решението на лигата бе, че промени в правилата няма да има. Това не се случва за първи път, тъй като подобни разговори са се водели както през 2008, така и през далечната 2000 – основни заради О’Нийл.

Ето какво казва Силвър относно Hack-A-Player:

Това е нещо, за което лично аз съм размишлявал много. В началото бях с нагласата, че задължително трябва да променим правилото, но след като присъствах на различни срещи на генерални мениджъри, като и след много разговори с някой от най-добрите баскетболни умове, повечето от тях смятат, че играчите трябва да се научат да вкарват фаловете си. Тези разговори малко промениха моята гледна точка. Въпреки това, когато гледам някои от мачовете по телевизията, честно казано, те не изглеждат като забавление за нашите фенове, а това също е много важно.

Съществуват множество поддръжници на идеята за промяна в правилата. Каква точно обаче трябва да бъде тази промяна? Ето някои от предложенията:

  • Отборът, чиито играч е фаулиран умишлено, да има право да избере дали играчът да стреля наказателните удари, или тимът да изнесе топката от страни, като часовникът се върне на 14 секунди или повече, ако е имало повече време в момента на фаулирането.
  • При настоящите правила в лигата към момента, в последните две минути на всеки мач ако даден отбор фаулира умишлено противников състезател далеч от топката, тогава фаулирания отбор избира който си иска играч да изпълнява наказателните удари и запазва владението на топката. Съществуват предложения това време да се удължи не само за последните две минути, но за целия мач.
  • Умишлените нарушения да се третират като технически нарушения, което ще доведе до една стрелба от фала и владение на топката. Също така при получаване на две технически нарушения в един мач от даден играч, той своеобразно бива изгонен от срещата.

Всяко от тях може да изглежда логично, но би било трудно да се приложи в реална ситуация поради редица фактори.

Ето какво казва бившият вице-президент на баскетболните операции за лигата, Стю Джаксън:

Имахме доста оживена дискусия по този въпрос и говорихме основно за това, каква промяна бихме могли да извършим. Но в крайна сметка нямаше достатъчно подкрепа, за да предприемем каквито и да е действия. Имаше мнения, че при промяна на правилото на практика възнаграждаваме играч за липсата му на умения и му позволяваме да остане в играта.

 

Защо не може да бъде направена промяна?

Стигаме и до един от проблемите, за който не се говори много и който е в основата на това да не може да бъде направена каквато и да е промяна на правилата. Какво лигата тълкува като умишлено нарушение без да се играе с топката и какво като неумишлено такова.

Вече стана ясно, че в последните две минути на всеки мач тези действия се наказват. Но отборите в лигата са умни и намират вратички в правилника, които им позволяват да се измъкнат с неща, които не би трябвало да са позволени.

Този тип нарушения могат да бъдат наречени „умишлено неумишлени“. Подобни ходове се прилагат от отборите в последните две минути, когато прегръщането на ДеАндре или Дуайт вече няма да води до желания резултат. Към момента съществуват няколко различни начина да се заобиколят правилата:

  • Борба за топката по време на стрелба от фала
Пример 1 - Крис Пол срещу Дуайт Хауърд
Пример 2 - Джей Джей Редик срещу Андре Дръмънд

Пример 3 - Матю Делаведова срещу Андре Игуадала

Пример 4 - Матю Делаведова срещу Дреймонд Грийн

 
В момента на полета на топката някой фаулира слабия стрелец. Реферите тълкуват това като борба за позиция и Дуайт, Дръмънд или Ди Джей е изпратен на фал линията. Важно е нарушението да бъде извършено след като топката е изстреляна, тъй като тогава играта е подновена и също така ще се зачете евентуален кош. Фал при спряна игра е равносилен на два наказателни изстрела и топка за фаулирания отбор.

 

  • Фаулиране на играча, който поставя заслон
Пример 1 - Николас Батум срещу ДеАндре Джордан
Пример 2 - Пи Джей Тъкър срещу Андре Дръмънд

Пример 3 - ДеАндре Джордан срещу Андре Дръмънд

 

В този случай играчът, който пази поставящия заслона, извършва нарушението. Тъй като това е част от игровата ситуация, потърпевшият се отправя към наказателната линия, въпреки че топката не е била в неговите ръце без да има допълнителни санкции за отбора, извършил нарушението.

Съществуват и други хитрини, които могат да се използват. Например когато твой съотборник е стрелял от полето и ти се „опитваш“ да вземеш борба в нападение. но „случайно“ фаулираш противников играч, който се оказва и най-слабия стрелец от наказателната линия.  Ситуацията е сходна с първата от горепосочените, но се случва без да има прекъсване на играта преди това. Отново е важно нарушението да бъде извършено след стрелбата, тъй като в такъв случай ще бъде зачетен евентуален кош за атакуващия отбор.

Има едно общо нещо при всички тези примери. За да са сигурни играчите, че съдиите ще отсъдят нарушение, те стигат до крайности за да покажат, че го извършват. Във всяка една ситуация има ненужен контакт. Въпрос на време е някой да бъде контузен когато бива изблъскан в гърба само за да бъде изпратен на наказателната линия.

Ако правилата бъдат променени по пример на някои от предложените идеи, то моят най-голям страх е, че нарушения от този тип биха зачестили. Трудно би било доказването на факта, че даден състезател се е блъснал в заслона умишлено и играчи и треньори винаги ще твърдят обратното. Това ще усложни доста задачата на реферите и на практика ще остави на тяхната преценка изхода от даден мач.

Лигата трябва да обърне внимание първо на този аспект от играта преди да се приемат каквито и да е промени, ако въобще са нужни такива, тъй като в противен случай ситуации, като горепосочените ще станат много по-често явление, а това застрашава здравето на играчите.

Към момента решението остава следното – Just make your damn free throws.

ОСТАВИ ОТГОВОР

Please enter your comment!
Please enter your name here