Малко преди Коледа, Кристапс Порзингис прекара една от свободните си вечери, раздавайки автографи в квартален пъб в Уайт Плейнс, Ню Йорк. За тези 90 минути десетки фенове, повечето от тях млади момчета в типичните за Никс синьо и оранжево, се приближаваха към него и се представяха с неизменния поздрав: “Йо, Кей Пи!” Много от тях питаха Порзингис (220 см) дали би имал нещо против да се изправи, когато се снимат с него.
Трудно е да се каже какво мисли Порзингис, който е един от най-известните спортисти в Ню Йорк в момента, за публичните си изяви. Всички те отнемат много енергия, която често липсва на спортисти от неговия калибър, които имат жесток режим на тренировки, мачове и пътувания. Той със сигурност осъзнава, че отношенията му с феновете са неизменна част от работата му в НБА, но и често изглежда така, сякаш се забавлява с тях.
Такава беше годината за Порзингис, който дойде от Латвия, дебютира в НБА и се изкачи до върха на спортния живот в Ню Йорк. За да се случи това обаче, трябваше да започне от дъното. Само преди шест месеца той трябваше да понесе да бъде освиркан от феновете в Барклийс Сентър, след като бе избран от Никс на четвърто място в драфта. Говореше се, че звездата на отбора, Кармело Антъни, е бил бесен, защото е мислел този избор за разочароващ. Въпреки че кариерата на Порзингис още дори не беше стартирала, емблематичен за нея образ беше малкият фен на Никс, който бе заснет плачещ на трибуните след драфта.
Сега обаче Кристапс е сред основните реализатори на отбора си, като вкарва тройки и прави чудовищни забивки толкова често, че е сред водещите кандидати за наградата Rookie Of the Year. Екипите с неговото име вече се продават изключително успешно, конкурирайки се с продажбите на тези на Стеф Къри. Дори известния малък фен на Никс очевидно е променил мнението си и се е сдобил с екип на новия си любимец. Кармело също е на другия полюс и обяви пред медиите, че го подкрепя на сто процента.
През това време популярността на Порзингис нарасна, а с това започнаха и предложенията за рекламни договори. Първият му такъв беше с компания за матраци от Ню Джърси, които му изработиха легло, дълго 250 см. Друг негов спонсор, авиокомпанията Делта, му осигури неограничени безплатни полети до родната му Латвия. Спортната напитка BodyArmor проведе коледна рекламна кампания под мотото “12 дни с Кристапс”. Тази неочаквана промяна би била объркваща за всеки нов играч, а да не говорим за такъв, който никога не е стъпвал в САЩ преди и все още не е навършил пълнолетие. Въпреки възрастта и липсата си на опит Порзингис се справя със славата изключително добре.
Ето какво каза по въпроса генералният мениджър на Никс, Стив Милс:
“За да успееш в Ню Йорк са ти необходими огромни количества себеосъзнатост и самочувствие, и смятам, че Крис притежава и двете. Не беше лесно приет тук, но той има каквото е необходимо, за да се справи с възходите, които идват с успеха в Ню Йорк и паденията, които следват провала.“
Голяма част от издръжливостта на Порзингис идва от връзката му с неговото семейство. Баща му, майка му и двамата му по-големи братя са играли баскетбол в Латвия, а сега живеят с него в Уайт Плейнс, Ню Йорк. Янис, на 33, се занимава с бизнес сделките на брат си. Мартинс, на 30, напуска работата си в Рига, за да се превърне в нещо като мениджър/бодигард/шофьор.
Порзингис започва с баскетбола на шест години в родния си град Лиепая, на брега на Балтийско море.
“Той хвана топката най-вече заради всички нас. Веднага му хареса, но не мисля, че като цяло имаше голям избор.
– Янис Порзингис.
Още преди да навърши 17 години, той вече се състезава професионално в испанското първенство, което е второто най-силно в света. През времето, прекарано в Испания, Порзингис развива играта си и печели вниманието на американски скаути, които пристигат да наблюдават мачовете му. Когато е избран в драфта от Никс, Крис се превръща в най-известния спортист в Латвия и национален герой. Въпреки че в Латвия баскетбола е с история от 1935, страната има само няколко баскетболисти, достигнали до НБА.
След като загубиха рекорден брой мачове миналата година (65), Никс отчаяно се нуждаеха от нов герой. Последният подобен беше Джеръми Лин – гард, от когото не се очакваше нищо, но който направи голям пробив, след като три от пойнт гардовете на Никс бяха контузени в началото на 2012. Това доведе до създаването на феномена Linsanity. В средата на ноември, когато Порзингис направи своя голям пробив срещу новия отбор на Лин, веднага се появи статия, сравняваща успеха на двамата със заглавие Zingsanity.
Порзингис не обича да говори за тези неща, предпочитайки вместо това да се фокусира върху играта си. Давайки интервюта, той винаги говори за
„отбора“, дори когато въпросът е за неговото представяне. Порзингис няма кой знае какъв живот извън баскетбола. По негови думи той се събужда всеки ден в 8, закусва и е в залата за тренировки най-късно в 9, където тренира с отбора и е обратно вкъщи до 3.
“Той винаги или тренира, или пътува с отбора. – казва брат му Янис – Не излиза изобщо. И въобще не става въпрос за това дали иска или не, той просто не може.”
/Както знаете, пълнолетие в САЩ се навършва на 21, докато Кристапс е все още на 20/
Изключение правят благотворителните събития. След раздаването на автографи, за което стана въпрос по-рано, Порзингис участва в подобно събитие при коледната елха в Рокафелър Сентър. Той пристигна в парти автобус с петнадесет деца от фондацията Garden of Dreams, благотворителна организация от Бронкс. С шапка като на Дядо Коледа, но в цветовете на Никс, той поведе децата към елхата, където ги изненада с подаръци. Макар цялото нещо да беше планирано до последния детайл, Порзингис не пропусна да се усмихне за всяка снимка и да се засмее на всяка плоска шега за внушителния му ръст. Децата се възползваха от дългите му ръце, за да си направят по-лесно селфи с помощта на (какво друго?) селфи стик.
Когато репортер от телевизия по-късно тази вечер го пита какво е чувството да играеш в Ню Йорк, Порзингис отговаря простичко: “Харесва ми тук, Ню Йорк е мястото за мен в момента.”
