Какво се случи в Кливланд?

Най-добре представящият се отбор в Източната конференция през сезона, Кливланд Кавалиърс, вече е с нов треньор. Уволнението на Дейвид Блат дойде като гръм от ясно небе както за феновете, така и за самите играчи в състава на Кавс. Всъщност изненадата от това решение на ръководството застигна абсолютно всеки, интересуващ се поне малко от случващото се в НБА.

Доста колеги на Блат в лигата направиха публични изявления, придържайки се към тезата, че всичко което се е случило е срам за лигата и е крайно нередно да съдиш някой за резултатите му при положение, че те са отлични.

Недоумението у треньорите в лигата беше породено от това, че след като твоята задача е да побеждаваш и ти го правиш успешно, кой е другият критерий по който ръководството те оценява.

Спекулациите около тима се засилиха. Появиха се всевъзможни конспиративни теории, въвличащи името на ЛеБрон Джеймс и един куп други такива за предстоящите в близко бъдеще ходове от страна на организацията.

Преди да представим някакъв относително обективен поглед върху престоя на Блат в Охайо и съответно последните решения на ръководството на Кавс, бихме искали да върнем лентата назад и да разгледаме хронологията на събитията непосредствено след загубата на Маями Хийт от Сан Антонио Спърс през лятото на 2014.

• Хийт губят финалите от Спърс. Всички (включително и моя милост) мислят, че ЛеБрон остава в Маями
• Кавалиърс печелят лотарията и правото на първи избор в драфта (това е трети пик №1 за последните 4 години, който Кавс печелят. През 2012 избират под №4)
• Предвид младите играчи, с които се „обзавежда“ отборът на Кавс, ръководството търси треньор, който да може да изгради конкурентен тим. Тук погледът е насочен към бъдещето.
• Кавс подписват с Дейвид Блат
• Драфт 2014: Кавс избират Уигинс (т.е. следват си предварително начертания план). Хийт избират Шабаз Нейпиър (любимият гард на ЛеБрон Джеймс от съответния драфт). От тук може да се направи извода, че по това време нито Кавс са имали представа, че Джеймс ще се върне в Охайо, нито Хийт са очаквали, че Джеймс ще напусне Маями.
• В периода между нощта на Драфта и отварянето на трансферния прозорец нещо се случва. Можем само да гадаем какво точно: дали Джеймс е преценил, че Хийт са се изчерпали; дали е влязъл във връзка с Дан Гилбърт/Дейвид Грифин; дали е нещо друго, но в последствие преминаването на Джеймс в Кливланд става факт.

Така, ръководството на Кавалиърс изведнъж променя погледа си от „успехи в близко бъдеще с млад и талантлив ростър, който постепенно ще се обиграва“ към „успехи сега с ЛеБрон Джеймс и вече доказали се таланти в лигата“.

Избраният под №1 в драфта Андрю Уигинс вече не е на дневен ред. ЛеБрон няма време да чака Андрю да се развива. На Джеймс му трябва готова звезда, която да застане до него и да играе на високо ниво. Кевин Лов облича екипа на Кавс, а Уигинс поема към Минеаполис.

Какви изводи правим от всичко казано до тук:

• ЛеБрон никога не е участвал в избора на треньор на Кавалиърс.
• Дейвид Блат подписва с Кавс с идеята да изгради млад и конкурентен тим, без каквито и да е очаквания върху него, без каквито и да е илюзии, че ще е коуч на ЛеБрон Джеймс. Без да предполага, че ще му се наложи да играе финали в най-великото баскетболно първенство в света.

Така през есента на 2014, Охайо е в истерия. Икономиката на щата бележи ръст. „Краля“ се е завърнал. Сезонът за Кавс започва със загуба като домакини на Никс, а на следващата вечер Джеймс и компания побеждават Булс в техния Юнайтед Център.

Дейвид Блат записва първата си победа в Националната Баскетболна Асоциация. Играчите на Кавс го очакват в съблекалнята и тържествено му връчват топката, с която се е играло в мача. Такава е традицията в лигата – когато запишеш някакво кариерно постижение се прибираш вкъщи с топката, с която се е играло в съответната среща.

Жест, който безкрайно нагледно показва по какъв начин играчите в състава гледат на своя треньор. А именно, от ден едно Блат е възприеман като треньор новобранец, който тепърва трябва да печели уважението на своите играчи – на всички, не само на ЛеБрон Джеймс.

„Вероятно много от вас не ме познават добре, но през кариерата си до момента имам спечелени повече от 700 срещи.“

Това са репликите, изречени от Блат пред журналистите непосредствено след първата му победа в лигата. Реплики, които от от своя страна отлично показват по какъв начин Дейвид Блат възприема себе си.

Така още от самото начало в Кливланд се наблюдава едно разминаване в разбиранията за това кой кой е. Играчите гледат на Блат като на новобранец, който тепърва трябва да се доказва в тяхната лига, а Блат гледа на себе си като на един от най-успешните баскетболни треньори и очаква всичко, което каже, да се следва безусловно.

Това разминаване във възприятията ще се превърне в предпоставка за влошаване на комуникацията между треньора и играчите – и най-вече тази с Джеймс. Отборът не върви добре, а „Краля“ започва да се съмнява, че Блат ще донесе на Кливланд очакваните от него успехи. След четири последователни финала и два спечелени пръстена нищо освен титлата не се брои за успех за ЛеБрон. Влошената комуникация между двамата излиза наяве още на втората седмица от сезона, когато Джеймс пренебрегва схемите на Блат и менажира играчите на терена според собствената си визия и разбирания за играта. Нещо повече, Джеймс си позволява публични критики срещу своя треньор, а на въпроса дали се е консултирал с Блат за промените по време на мача, Джеймс отговаря:

„Не няма нужда да го правя. Мога да преценям и сам. Отдавна съм минал времената, в които се е налагало да искам разрешение.“

Лошата комуникация на Джеймс с Блат се превръща в причина за сближаване между него и помощник треньора – Тайрон Лу. Тайрон беше един от главните претенденти за треньорската позиция на Кавс през лятото, но с идването на Блат, Лу се съгласява да поеме асистентската длъжност, подписвайки 4-годишен договор с тима.
Бяха изминали два месеца от началото на сезона, а ситуацията в съблекалнята на Кавс изобщо не беше розова. Представянето на тима – колебливо. Беше ред на ръководството да си каже тежката дума.

Грифин и Гилбърт отхвърлят опцията за треньорска рокада, но приемат нуждата за промяна в ростъра. Така в състава на Кавс се появяват Иман Шъмпърт, Джей Ар Смит и Тимофей Мозгов. Играчи, които допълват схемите на Блат, и Кавс започват да газят. Нещо повече, Кавалиърс ще достигнат финалите в лигата, независимо от „жертвите“ които ще дадат по пътя си.

Въпреки на пръв поглед успешния за Блат сезон, поводи за спокойствие у феновете на Кавс нямаше. Езикът на тялото му подсказваше, че не се чувства комфортно. Блат отдавна не е онзи треньор, който беше изгонил две от най-големите си звезди от пейката, защото са говорили по време на взето от него прекъсване в мач за руския национален отбор. Блат беше загубил увереността си.

Помните ли победния кош на ЛеБрон Джеймс в мач №4 от плейофната серия срещу Булс. Блат не беше организирал отиграването по този начин. В крайна сметка, ЛеБрон отбеляза със сирената, превърна се в герой за феновете, а непосредствено след мача заяви:

„Ако трябва да съм честен, отиграването, което беше предварително планирано – задрасках го“

В последствие Кавалиърс ще загубят финалите срещу Голдън Стейт, но поражението някак остава оправдано предвид множеството контузии, връхлетели отбора на Кливланд.

Загубата бе тежка. Второ поредно поражение във финални серии за Краля. Но погледите моментално бях насочени към предстоящия сезон. Вероятно осъзнавайки, че без да работят в екип едва ли биха постигнали успях, Джеймс и Блат бяха решени да променят тотално отношенията и комуникацията помежду си.

От ден едно на новия сезон двамата непрестанно демонстрираха взаимно уважение. Джеймс се опитваше да подкрепя колкото може повече своя треньор.

„Той си върши работата отлично. Както всеки друг треньор в нашата лига. Ние сме отговорни за това, което се случва на терена.“

И този цитат някак си подсказа на публиката, че вторият сезон на Блат в Охайо би трябвало да премине доста по-плавно.

Кливланд играят без титулярния си гард Кайри Ървинг и противно на скептиците, играят доста добре. След отличен старт и баланс от 19-7 преди Коледа, Кавалиърс излизат в Оракъл Арина срещу Уориърс. Всички в състава на Кливланд са налице, а Блат се е подготвил като за плейофен мач. Или поне такова му е било желанието. В крайна сметка обаче ротацията на тима е тотално променена в сравнение с използваната до момента през сезона. А загубата до някъде логична. Ричард Джеферсън не получава игрово време за първи път от началото на кампанията. Минутите на Мо Уилямс и Джеймс Джоунс са намалени. Следват постоянни смени в ролите на играчите. Блат имаше на разположение всички играчи на отбора и трябваше да вземе правилните решения за това кой кога да влиза и какво да прави. Като че ли нищо не се получи и това провокира изблик на негативни емоции у играчите.

Коледно-новогодишното турне на Кавс започва с две последователни загуби и завършва с две победи. Успешното представяне продължава и през януари, като Кавалиърс записват някои солидни победи, а Джеймс усилено продължава да подкрепя публично треньора си.

Осемнадесети януари се падаше да бъде третия понеделник от месеца, а по традиция именно тогава американците честват денят на Мартин Лутер Кинг Дж. (MLK’s day). Гвоздеят в празничната програма на НБА беше сблъсъкът между Голдън Стейт и Кливланд. Този път шампионите гостуваха в Охайо. Трудно е да се намерят подходящи определения за загубата, която претърпяха домакините в съответната среща. Кавс бяха разбити в собствената си зала, като на моменти разликата в резултата достигаше повече от 40 точки.

Дейвид Грифин, който прекарва почти две седмици неотлъчно до отбора по време на шестте поредни визити от началото на януари (5-1), вече е събрал достатъчно информация. Не е нужно да чете коментарите в медиите. Не е нужно да съди за ситуацията според нечия чужда гледна точка. Грифин е почувствал от първо лице обстановката в съблекалнята и съвсем естествено е предприел действия.

Блат вече не е част от организацията на Кливланд. Нещо повече, ръководството не загуби почти никакво време в лутане и търсене на заместник, а моментално обяви Тайрон Лу за заместник на Блат. Смяната стана някак плавна и естествена.

След като са се озовали във въпросната ситуация, съвсем естествено е Гилбърт и Грифин да се допитат до мнението на ЛеБрон за това, кой треньор би бил най-подходящ за отбора. Абсолютно нормално. Според близки до клуба източници, Брон е искал новият треньор на Кавалиърс да бъде Марк Джаксън. Нещо повече, още през юли, 2014, Джаксън сменя агенцията, която го представлява и сключва договор с Klutch Sports и Рич Пол. Предполагам не е нужно да обясняваме за близките отношения между Рич Пол и ЛеБрон Джеймс, тъй като Джеймс е както съоткривател на агенцията, така и неин клиент. Именно Рич Пол бе човекът, който „изнудваше“ Кливланд за максимален договор на още един от играчите, които представлява през изминалото лято – Тристан Томпсън.

Предпочитанията на Джеймс обаче не съвпадат с вижданията на Грифин и Гилбърт. Всъщност целият проблем около името на Марк Джаксън произлиза от там, че за него се носи лоша слава из лигата и по-точно за отношенията му с мениджмънта на отборите, за които е работил. Грифин не желае да създава нови предпоставки за разногласия вътре в организацията и преминава към план „Б“ – а именно Тайрон Лу. Вариант, който супер звездата на тима ЛеБрон Джеймс приема.

В Кливланд вече имат нов треньор. Само времето ще покаже дали взетото от ръководството на Кавс решение е било правилно или не. Едно е сигурно, „Краля“ няма да приеме за успех нищо друго освен титлата.