Мачът на звездите – нашият избор

Източната конференция – Мисля, че Лаури е най-добрият пойнт гард в момента на изток, а заедно с ДеРоузан са най-добрият backcourt, като единствено отстъпват на Къри и Томпсън в лигата. Бътлър получи стартовото място като шуутинг гард, макар че моят избор бе Уейд. Според мен Уейд все още доминира на тази позиция на изток. Не е толкова „в светлината на прожекторите“, като Бътлър, но е по-ефикасен. За „Крал“ Джеймс няма какво да коментираме. Както виждаме, гласовете на екипа сглобиха small ball стартова петица, както е и модерно в момента. Мело и Джордж несъмнено са играчите, около които са изградени франчайзите на Никс и Пейсърс и със сигурност са сред най-добрите в лигата. Аз дадох моето предпочитание за Гасол като тежко крило/център и то по-скоро за да има баланс в петицата. В Източната конференция липсват доминиращи типични центрове, като единствено Дръмънд изглежда има шансове следващите сезони да се превърне в твърд стартър.

Западна конференция – Тук нещата са по-ясни, като аз лично бях предпочел Къзънс – за мен най-добрият център в лигата – като титуляр, за сметка на Дюрант. Къри, Уестбрук, Ленард и Грифин определено доминират на своите позиции, като играчи като Дейвис, Грийн и Томпсън не са стартъри, което е нереално.

Дерик Роуз, Ал Хорфърд, Тим Дънкан

За мен Роуз играе много добре тази година, макар феновете да имат други очаквания от него. Надявам се, че следващите месеци ще покажат правотата ми. Ал Хорфърд е основния играч на Атланта, които този сезон са много подценени, но мисля, че ще объркат много сметки в плейофите. За Дънкан няма какво да добавим – наскоро беше избран за най-добър играч на позиция „тежко крило“ (PF) в историята на НБА.

Джон Уол, Андре Дръмънд, ЛаМаркъс Олдридж

За съжаление поне десетина изключителни играчи са извън ростъра, но това са правилата. А и бъдещето е пред повечето от тях.

Мачът на звездите е по-скоро шоу, което популяризира играта, печели нови привърженици (и пазари, разбира се). Като спортни достойнства не е много интересен за мен, но със сигурност е спечелил милиони за любимата ни игра. Затова е основно събитие в сезона.

Върху избора ми повлияха няколко акцента, с които трябваше да се съобразя:

1. Разделението на backcourt/frontcourt
2. Последния сезон на Коби
3. Желанието ми да има типичен център в стартовата петица на двата отбора.

Изток – backcourt: За мен лично, най-добрите гардове в източната конференция до момента са: Кайл Лаури, Джон Уол, Дуейн Уейд, Джими Бътлър и Реджи Джаксън (с wildcard). Всеки един от тях се явява основен мотор за отбора, чиито цветове защитава. Не включвам в избора си Кайри Ървинг предвид факта, че пропусна първите два месеца от сезона. Другият играч, който пропускам, а задължително трябва да бъде споменат, е Айзеа Томас.

Изток – frontcourt: Играчите, на които залагам в тази категория са ЛеБрон Джеймс, Крис Бош и Андре Дръмънд в стартовата петица, както и Пол Джордж, Пол Милсап, Пау Гасол и Кармело Антъни.

Запад – backcourt: Най-добрите „ниски“ играчи на Запад за мен са Стеф Къри, Ръсел Уестбрук, Крис Пол и Клей Томпсън. Тук искам да поясня, че при равни други условия,бих използвал единия wildcard, за да вкарам Деймиън Лилард в отбора. В случая оставям Дейм извън състава за сметка на Коби – просто искам да видя Коби сред звездите на лигата за един последен път.

Запад – frontcourt: Титулярните „високи“ играчи, които искам да започнат срещата са Кей Ди, Кауай Ленард и Буги Къзънс. Изборът ми отново е повлиян от желанието ми да има типичен център в стартовата петица. Резерви във frontcourt-a на запад са ми Дреймънд Грийн, ЛаМаркъс Олдридж, Блейк Грифин, Антъни Дейвис и Коби Брайънт.

Пол Милсап, Реджи Джаксън

От както смени екипа на Юта Джаз с този на Атланта Хоукс, Пол Милсап в два последователни сезона бе избиран да участва в мача на звездите. През този сезон Милсап записва най-добрите си показатели, от както е при „ястребите“ и предвид тяхното представяне участието му в звездния уикенд нямаше да бъде лишено от логика.

Реджи Джаксън преобрази Детройт. Пистънс са със сериозна заявка за участие в плейофите на пролет, а Реджи (заедно с Андре Дръмнд) е с основни заслуги за доброто им представяне. С пристигането си в „Двореца на Оубърн Хилс“, Реджи получи диригентската палка и до този момент нито за миг не е подвел треньора Стан Ван Гънди за гласуваното му доверие.

ДеМар ДеРоузан, Кевин Лъв

ДеМар ДеРоузан е отличен играч, който до момента прави солиден сезон (трябва да се има предвид, че е в последната година от договора си, а това често оказва влияние в представянето на играчите), но поне според мен изостава от гореизброените гардове по лидерски качества – нещо което всяка звезда трябва да притежава.

Не съм фен на Кевин Лъв. Не съм фен на тромавата му игра. Не съм фен на бавния му „релийз“ на топката.

Помня времена, когато в мач на звездите се изправяха най-добрите играчи на съответните постове в двете конференции и се опитваха да докажат един на друг, кой е по-по-най. Времена, в които уважението на терена се запазваше, но приятелството оставаше извън залата. Времена, в които се играеше зверска защита и единствено физическата подготовка и баскетболните качества бяха от полза на играчите. Сега не е точно така. Към днешна дата всичко е бизнес. Всичко е маркетинг. Всичко е шоу.

Като събитие от календара на НБА в средата на сезона няма как да не му се отдава значение. Това е един отличен момент за лигата да набира нови почитатели (и приятели/спонсори). За самите играчи избирането им за участие в мач на звездите също е от значение – често това може да окаже влияние при подписване на бъдещите им контракти и е едно признание от страна на публиката за добре свършената работа през сезона.

Наясно съм, че мачът на звездите е конкурс за популярност, а не за най-заслужилите, но въпреки това позицията на даден отбор в класирането играе сериозна роля при избора ми. Индивидуалните статистики и важността на даден играч за успеха на неговия тим също са много важна част от взимането на решение.

Единствения компромис, който направих, е legacy/farewell tour вота за Коби, който в противен случай щеше да отиде за Деймиън Лилард.

Пол Милсап, Айзеа Томас, Джеймс Хардън

Честно казано съм шокиран, че никой не е гласувал за Хардън. Въпреки лошите проценти и ниската ефективност в сравнение с миналия сезон, „брадата“ има средни показатели от 28-6-7, с които много малко играчи могат да се похвалят. Присъствието на Коби обаче „изяжда“ едно от местата на запад, но няма как.

Насочвайки поглед на изток, тимът на Атланта и този на Бостън заемат плейофни позиции и е редно да имат поне по един представител. Милсап е може би най-важният и комплексен играч за Хоукс този сезон, докато Томас записва средно над 20 точки на мач, въпреки че прекара началото на сезона като шести човек, включвайки се от пейката за Селтикс.

Дуейн Уейд, Кевин Лъв, ЛаМаркъс Олдридж

Уейд пропусна част от срещите на Маями, които като цяло не оправдават очакванията към себе си от началото на сезона, и не мисля, че заслужават двама играчи в мача на звездите. Flash няма никаква стрелба от тройката, защитата му е колеблива, а статистиките не впечатляват. Има по-заслужили от него.

Лъв и Олдридж са част от два от силно представящите се тимове в двете конференции и по тази логика би трябвало да намерят място в „звездните“ състави. И двамата обаче записват по-скромни средни показатели спрямо минали години, а и не съм убеден, че дори са вторите най-добри играчи в собствените си отбори. Продукцията на Лъв се срина след завръщането на Кайри Ървинг докато Олдридж разбираемо прие по-малка роля в балансирания състав на Сан Антонио.

Мачът на звездите на първо място е за феновете и поради техния от време на време абсурден вот важността на това събитие трябва да е минимална. От гласуването ощетени остават играчи, които може би имат един-два шанса за цялата си кариера да попаднат в ростърите, както и такива, които имат клаузи в договорите за финансови бонуси при попадане в съставите за All-Star уикенда.

Моят избор е комбинация от стари и нови любимци, и беше доста спонтанен. Не съм избирала от класациите с най-резултатни играчи, а такива, които са ми направили добро впечатление по една или друга причина, или пък харесвам от години. От въпросите по-долу си личи, че както обикновено моят избор е доста различен от този на останалите, но… Аз все съм на обратно и вече съм свикнала. 🙂

Дерик Роуз, Кристапс Порзингис, Джоаким Ноа, Йонас Валанчунас, Тим Дънкан, Джей Джей Редик

Джоаким Ноа е първият ми любим играч от НБА и независимо от развитието му и моментната му форма винаги ще си остане скъп за мен. Изненада е за мен, че Роуз не попадна в отбора, но пък съм пристрастна към Чикаго.

Аз много харесвам центровете като играчи и това мисля си личи. Порзингис е нов любимец и нямам търпение да видя развитието му.

ЛеБрон Джеймс, Джон Уол, Андре Дръмънд, ДеМар ДеРоузан, Дреймонд Грийн, Ламаркъс Олдридж

Тук няма много какво да кажа – има много добри играчи, но все пак няма как всички те да участват. Само за ЛеБрон ще споделя, че колкото и да е ненормално добър, той никога, ама никога няма да ми стане любимец и просто не ме радва.

Мачът на звездите определено има някаква важност, но тя по-скоро идва от това, че той е изцяло насочен към общуване с феновете. Знаем колко е важно в последните години то за НБА. Отборите са вече постоянно активни в социалните медии и има много и различни начини за привличане и активно участие на феновете в гласуването. Та от тази гледна точка смятам, че мачът е важен, а пък и е интересно да се види в каква посока се развиват предпочитанията на хората и за какъв тип играчи гласуват.

Винаги, когато правя избора си за мача на звездите най-важният ми критерий е бил балансът победи/загуби на даден отбор. Вторият най-важен елемент е статистиката, а третият – популярността на даден играч.

Хасан Уайтсайд – Избрах го, защото прави исторически много добър сезон. От както аз следя лигата не съм виждал трипъл-дабъл с чадъри. Смятам, че променя играта в нападение на всеки един отбор, който играе срещу Хийт. В случая пренебрегнах Дръмънд само заради 35-те му процента стрелба от наказателната линия.

Айзеа Томас – Спрях се на Айзеа, защото гледам доста от мачовете на Бостън заради треньора им, Брад Стивънс, и Томас, като най-добрия им нападател, ми е направил силно впечатление.

Дирк Новицки – Няма нужда от коментар, но все пак. Най-добрият чужденец в лигата за всички времена. Дори и в зенита на кариерата си най-добрия стрелец в лигата след Стеф Къри. (И успях да го видя на живо !)

Тим Дънкан – Щом Коби трябва да е тук, не виждам причина Тими да не е.

Коби Брайънт – Всички ще гласуват за него.

Антъни Дейвис – Слаби показатели на отбора.

Пау Гасол – Просто има по-заслужили играчи на позицията му.

Дуейн Уейд – Конкуренцията при гардовете на изток този сезон е огромна и смятам наистина, че има играчи, които заслужават повече от него.

За мен трябва, защото за играчите да сложат етикет до името си „All-Star“ носи изключително много предимства. Било то когато оценяваме кариерата им, когато подписват сделките си или за поредните рекламни договори, които ще сключат.