НБА звезди срещу насилието

През изминалата година станахме свидетели на ужасяващи актове на насилие. Човешкото безумие, агресия и омраза взеха връх, оставяйки стотици невинни жертви след себе си.

0
211

Статистиката показва, че на територията на Съединените щати почти не е минал ден от 2013 г. насам, в който да не е имало масова стрелба някъде.
Последният подобен случай, който получи международен отзвук, беше в Сан Бернардино, Калифорния, но предполагам в главата ви изскачат и други случаи – стрелбата в колежа в Орегон или пък в училището Санди Хук в Кънектикът.

Цифрите също така показват, че от оръжия загиват повече деца, отколкото полицаи по време на работа. Въпреки тези факти, болшинството от американците е против строгия контрол върху продажбата на оръжия.

За щастие част от американското общество не е безразлична към проблема и се опитва да промени смъртоносната тенденция.

***

EveryTown е организация, която се бори за намаляване на насилието с оръжия и засилване на контрола върху тях в САЩ. Каузата до момента е подкрепена от над 3 милиона души, а наскоро към нея се включи и Националната баскетболна асоциация, представяна от Джоаким Ноа, Стеф Къри, Крис Пол и Кармело Антъни.

В това видео на режисьора Спайк Лий може да видите малка част от хората, жертви на проблема и звездите от НБА, които говорят за това как те лично са засегнати от него и какво правят, за да го променят.

 

Джо

Да поговорим за колието ти.

Колието ми символизира осъзнаването, създадено е от майка ми, по модел на нейна скулптура отпреди 20 години. Всички приходи от продажбата му отиват в подкрепа на общински центрове и техните програми с деца, за които смятам, че истински помагат в борбата срещу оръжията. Аз прекарах голяма част от детството си в такъв център и директорът там беше за мен като втори баща.

Това се опитваме да правим и ние – да работим с децата – майка ми се занимава с изкуство с тях, имаме уроци по баскетбол. Няма значение дали е изкуство, баскетбол, или нещо друго – идеята е децата да се занимават с нещо, да им дадем надежда.

Благословен съм да играя за Чикаго Булс вече от 9 години и за това време Чикаго се превърна в мой втори дом. Колкото и да обичам този град, най-големият му проблем е насилието с оръжия. Достъпът до оръжия е извън всякакъв контрол. Помня това хлапе Кърт, който чакаше пред Юнайтед Център преди всеки мач през първата ми година тук. Преди 3 години беше прострелян от хлапета, които познава, затова беше много лесно да помисли за отмъщение. Радвам се, че успях да поговоря с него и да го окуража, защото знам, че понякога да имаш на кого да се обадиш, когато чувстваш, че ще избухнеш, е нещото, което запазва разсъдъка ти.

Тази страна е невероятна, имах късмета да пътувам много и това е най-добрата държава в света, но реалността е, че тук има много деца, които смятат, че няма никаква надежда и точно те използват оръжия в плашещ мащаб.

Това не е така никъде другаде и колкото и велики да са САЩ, трябва да сме по-критични и мисля, че определено е време за промяна – трябва да се опитаме да помогнем на тези деца.

 

Стеф

Защо си част от това?

Включвам се в тази кампания, защото смятам, че нещата могат да се променят. Сърцераздирателно и разочароващо е това, през което трябва да преминат семействата на жертвите. Знам, че много от тези хора не могат просто да излязат в квартала си и да отидат до магазина или в парка със семействата си, защото се страхуват за живота си.

Като баща на две момичета, всеки път, когато чуя, че някой е ранен, просто защото е бил на грешното място, ме боли. Не знам какво бих направил, ако ми се обадят и ми съобщят, че дъщеря ми е починала. Никой родител не трябва да преминава през това. Тук сме, за да помогнем с каквото можем, за да променим културата ни.

 

Крис

Винаги си се включвал в обществени инициативи, но напоследък проблема с оръжията ескалира. Можеш ли да ни кажеш мнението си?

Всеки път, когато нещо се случи, винаги се чудя: можеше ли това да е някой от семейството ми? Сега, когато вече съм баща си мисля какво щеше да е, ако беше моето дете. Виждаме го в новините всеки ден. Преди, такива новина ни изненадваха, но сега, просто си казваме: “Отново?” А това не е нещо, което трябва да звучи нормално.

За мен тази тема е много близка, защото дядо ми беше убит от петима тинейджъри и затова и до сега чрез фондацията и обществената си работа, винаги се опитвам да помагам на деца.  Вярвам, че децата, които причиниха това на дядо ми не са имали достъп до помощта, която им е била необходима. Понякога хората гледат на баскетбола като на нещо, което носи много пари, скъпи коли и т.н., но за много хора той беше отдушник, нещото, което ги държеше далеч от проблеми. Първото нещо, което направих, когато влязох в НБА, беше да направя баскетболно игрище в един от лошите квартали в родния ми град и да го посветя на дядо ми.

 

Кармело

Аз можех да съм жертва в една от тези ситуации, аз бях там, виждал съм го. Всеки ден, някой бива убит и претръпваш към това, но само по някакъв късмет, аз имах отдушници и баскетбола ме поведе по друг път.

Сега, когато съм по-възрастен и поглеждам назад, виждам, че трябва да променим нещата. Всеки може да отиде до кварталния магазин и да си купи оръжие, всичко е твърде лесно. И това ще си остане така, докато не решим да се борим срещу статуквото. Не трябва да се концентрираме върху отделните случаи, а върху основния план.

Много от връстниците и приятелите ми загубиха живота си от оръжия – един ден са тук, на другия вече не, и всичко това заради насилието. Сега съм в ситуация, в която гласът ми може да бъде чут – оръжията никога не трябва да са вариант.

 

ОСТАВИ ОТГОВОР

Please enter your comment!
Please enter your name here