Като че ли винаги, когато стане дума за Чикаго Булс, в съзнанието ми се преплитат две до голяма степен противоположни чувства на надежда и несигурност. А причината за това разбира се е свързана с проблемите на супер звездата на тима Дерик Роуз, както и отчаяните опити на ръководството да поеме в някаква (каквата и да е) посока.
Сагата около Роуз е на път да се превърне в агония. След като записа 51 мача през изминалия сезон, в които редуваше относително силни и слаби игри, Роуз най-после взе участие във фазата на преки елиминации – нещо, което не му се бе случвало от злощастната контузия в коляното през Април, 2012. Походът на „биковете“ през пролетта бе спрян от ЛеБрон Джеймс и неговия Кавалиърс, но самият факт, че Дерик записа 12 срещи в плейофите вдъхна нова доза надежда у феновете.
Нещо повече, отзивите за лятната подготовка на Роуз бяха повече от впечатляващи. Говореше се, че играчът е възвърнал изцяло скоростта и експлозивността си, както и че е подобрил значително стрелбата си от далечно разстояние.
С или без Роуз, „биковете“ на Тибодо винаги са се представяли солидно в защита и същевременно са се задъхвали в нападение. Мениджмънтът на Булс се зае с този проблем и треньорската рокада не закъсня. През лятото начело на тима застана Фред Хойберг, от който се очакваше да даде тласък на нападението на отбора.
Така, през септември всичко бе налице: здрав Роуз, нов треньор с афинитед към атаката и състав пълен с атрактивни имена (Миротич нижеше тройка след тройка; Бътлър вдигна адски много нивото; Гасол показа, че има още баскетбол в резервоара; Ноа беше готов да приеме всяка роля, стига да е от полза на отбора.)
През септември „ветровитият“ град отново бе изпълнен с надежда и очаквания. Само през септември.
Малко преди започване на редовния сезон Роуз отново влезе в лазарета. Този път с абсурдна фрактура на лицевата кост, в следствие на която бе засегнато зрението му. Съвсем естествено, наред с неприятната вест около състоянието на играча, високите очаквания и оптимизма в Чикаго бяха изместени от съмнения и несигурност.
Съмнения, че Булс най-после ще пробият в плейофите и несигурност, че Роуз най-накрая е оставил здравословните проблеми зад гърба си.
От началото на редовния сезон изминаха близо два месеца, а резултатите на Булс не са никак оптимистични. Дерик Роуз играе най-посредствения си баскетбол от както е при професионалистите. Успеваемостта му от полето (включително тази от тройката и фала) е убийствено ниска, а офанзивния му рейтинг – най-слабия в кариерата му.
Резултатите на отбора също са доста колебливи. Хойберг издъхва в опитите си да подобри нападението. Булс завършиха миналата година на 11-то място по офанзивен рейтинг, а към момента са 27-ми в лигата по този показател. Очевидно Хойберг иска по-добро движение на топката. Стреми се да държи високо темпо на игра. Изисква от играчите си да взимат колкото се може повече стрелби. Решения, които поне за сега не носят очаквания резултат, а водят до точно обратното – изключително слаба ефективност на нападението.
По всичко личи, че Булс имат проблем и в коментарите на Джоаким Ноа може би доста добре си личи какво е неговото естество:
Като че ли загубихме своята идентичност. Имам предвид, преди за всички отбори пристигащи в Чикаго беше ясно, че трябва да се готвят за „война“. Сега не е така. Не ме интересува какво показват цифрите. Аз гледам какво става на терена. В залата има 25 000 души и същевременно е тихо като в библиотека.
И за всичко сме виновни ние. Ако играем добре и публиката ще е екзалтирана. Но по начина, по който играем в момента, не съм сигурен дали ще го постигнем.
Напрежението в съблекалнята на отбора ескалира след загубата от Ню Йорк Никс, когато „вербалният“ лидер на тима, Джими Бътлър, си позволи да отправи критики към треньора на Булс, споделяйки публично мнението си: „Хойберг трябва да ни тренира по-здраво“.
Критиките на Бътлър не доведоха до нищо продуктивно – напротив, последва нова нелепа загуба, този път от титаничния отбор на Бруклин Нетс.
Изпаднал в неловка ситуация заради коментарите на Бътлър, в неделя Хойберг прекара около час насаме с играча в опит да избистри случилото се. Двамата разговаряха по темата с останалите играчи на Булс в понеделник, а след това се опитаха да направят някои разяснения пред медиите (преди въпросния мач с Нетс).
Докато треньорът на Булс успя да до известна степен да „замаже“ очите на журналистите, Бътлър тотално се провали в опитите си да извърти коментара си, че не е бил насочен към Хойберг, като в последствие се прехвърли върху темата за лидерството – функция, която е получил заради опита, а не заради новия си контракт.
Веднага след мача с Нетс, Пау Гасол даде коментар, споделяйки че:
Без значение дали има или няма право, коментарът на Бътлър е неуместен. Това са неща, които трябва да си останат в съблекалнята.
Всички ние сме длъжни да поемем отговорността. Длъжни сме да приемем ситуацията лично. Защото всичко това е малко обидно. И ако не го почувстваме по този начин, то значи имаме непоправим проблем.
Темата за лидерството продължи да бъде актуална и след мача с Нетс, като този път коментарът беше на треньора на Нетс, Лайнъл Холинс:
„Винаги съм го повтарял, лидерството се корени в това да излезеш и да си свършиш работата. Ако разполагаш с 10, 12 човека, които излизат всяка вечер на терена и си вършат работата, останалите със сигурност ще последват примера им.“
В този ред на мисли, ако разполагаш с 10, 12 играчи, които излизат всяка вечер на терена и си вършат работата, няма да имаш нужда от някой, който да следваш. Или казано по друг начин, ако играчите на Булс играеха по начина, по който трябва да играят, вероятно темата за лидерството в отбора изобщо нямаше да бъде засягана.
В лагера на Булс ще имат на разположение няколко дни за размисъл върху случващото се преди отборът да се изправи срещу „гръмотевиците“ от Оклахома Сити, а за феновете на Чикаго не остава нищо друго освен да се надяват на чудо.
Да, Коледа е и не е изключено да станем свидетели на някакво чудо, но по всяка вероятност надеждата на феновете, че това ще се случи отново е потънала в несигурност.
