Док Ривърс и пейката на Клипърс

По време на престоя си в Лос Анджелис начело на тима на Клипърс като главен треньор и генерален мениджър, Док Ривърс определено търпи немалко критики. Особено що се отнася до изграждането на ростър около ядрото на отбора – Крис Пол, Блейк Грифин и ДеАндре Джордан.

Това стана видно за по-голямата част от баскетболния свят по време на плейофите през миналия сезон, когато пейката на Клипърс на практика бе несъществуваща. Тимът бе принуден да играе с ротация от 7 до 8 състезателя и това неминуемо доведе до умора сред титулярите, което пък може би бе причина за шокиращия колапс срещу Хюстън във сблъсъка между двата тима в Западната конференция.

През лятото се случиха няколко промени в състава, които имаха за цел да подсилят именно тази слабост на отбора. Пол Пиърс, Ланс Стивънсън, Джош Смит, Уесли Джонсън и Коул Олдрич бяха привлечени като нови попълнения, а Остин Ривърс преподписа с тима. Важно е да се отбележи обаче, че Клипс загубиха Мат Барнс, който изпълняваше доста прилична роля като леко крило.

Вече сме в новия сезон и са изминали достатъчен брой мачове за да започнем да правим някакви заключения. Първото от тях – пейката на Клипърс отново изглежда като ахилесовата пета на тима. Причина за това може би е, че все още не е напълно ясно кой ще замести Барнс като титуляр в стартовата петица. Док експериментира с няколко различни опции – Ланс, Пиърс, Уесли Джонсън.

Необузданите характери на Стивънсън и Джош Смит не помагат. Ланс не взе участие в някои от последните мачове на Клипърс, включително и мегасблъсъка с Голдън Стейт, като Ривърс заяви, че той „ще може да помогне на тима, но не сега“. Смит пък размени реплики на висок глас с един от помощник треньорите след загубата от Раптърс през уикенда, която бе осма за последните единадесет мача на Клипс.

Ротацията при високите играчи също изглежда ограничена, Пол Пиърс започва да „показва“ годините си на игрището все по-често, а Остин Ривърс, който трябва да е заместника на Крис Пол от пейката, записва средно по една асистенция на мач за 24 минути игра.

Тук обаче стигаме и до по-притеснителното заключение, а именно начинът, по който Док Ривърс извършва смените в състава си. Всяка вечер в лигата се случва даден отбор да попадне в серия и набързо да отбележи голям брой точки. Няма причина в това явление да се търси стратегическа грешка. Въпреки това, ако някоя тенденция се повтаря многократно е редно да се зададат въпроси.

Клипърс допускат съперниците им да попадат в подобни серии в точно определени моменти от всеки мач. Тези моменти са в края на първата четвърт и началото на втората, и в края на третата и началото на последната четвърт. Именно в тези моменти титулярите на тима поемат глътка въздух, а на игрището се намират резервите. Това не е учудващо и подобно нещо може да се наблюдава сред голяма част от останалите отбори в лигата. Док Ривърс обича да комбинира минутите на всички играчи от пейката едновременно в „пакет“, сякаш за да му се махнат от главата, вместо да остави някой измежду Грифин или Пол на игрището докато другия си почива.

Опасността в този ход се крие, ако другия отбор има титуляри на игрището по същото време. Пейката на Клипърс е толкова нефункционираща, че дори и резервите на противника успяват да направят сериозна разлика в краткия период, в който са изправени срещу Остин Ривърс и компания.

На горната графика може да се види т.нар. Net Scoring на Клипърс или броят на отбелязани срещу допуснати точки във всяка една минута. Сериозните спадове съвпадат перфектно с влизането на резервите на игрището.

* * *

Тази тенденция се наблюдава в т.нар. „мъртви“ периоди на всеки един мач – първата ротация на пейката в края на първата и началото на втората четвърт. Въпреки това, много от отборите, които разчитат основно на двама или трима играчи, виждат подобен спад в определени моменти. Или може би не?

На следващата диаграма се вижда нетната разлика между отбелязани и допуснати точки за всички отбори в лигата за последните три минути на първата четвърт и първите три на втората (Net Margin), както и ефектът на това, разгърнат за целите 48 минути. Клипърс са с петия най-слаб показател и компанията, в която се намират, определено не е с шампионски амбиции – Филаделфия, Орландо, Ню Йорк и Минесота. На практика цифрите показват, че ако петиците на полето, които Док Ривърс пуска за тези шест минути, играят цял мач, то Клипърс ще губят от противника си с близо осем точки всяка среща. За сравнение, отборите които са на първите места в тази своеобразна класация се справят доста по-добре с ротацията в т.нар. мъртви период, успявайки да извлекат максимума от него и да направят разлика срещу опонента си. Всички те оставят поне по един титуляр на игрището или разполагат с доста по-добра пейка от тази на Клипс.

* * *

За да се види още по-добре разликата между качеството на титулярите и резервите и спадът, който се появява, ще насочим вниманието си към следната диаграма. В първата колона се намира съответния отбор, във втората – Net Margin-a в рамките на 48 минути в този точно определен период между първата и втората четвърт, известен като „Valley“. В третата колона е Average Game Margin – разликата между броя отбелязани и броя допуснати точки средно на мач, а в последната разликата между двата показателя.

Клипърс твърдо се намират на последното място, като дори отбора на Филаделфия не изпитва такъв спад в ефективността за избрания времеви диапазон.

Разбира се, основната причина за това е качеството на пейката на Клипърс. Док Ривърс не разполага с магическа пръчка, която да му предостави компетентни играчи, позволявайки му да играе с дълбочина на състава повече от седем човека. Но е почти задължително да се зададе въпроса дали допускането на сериозен спад в рамките на шест минути (половин четвърт) е най-добрия начин да се извлече максималната ефективност дори и от отбор, който разполага с „тънка“ пейка.

Ривърс не е добър GM, но все още се слави с репутацията на един от най-добрите треньори в лигата. Дали това е наистина така, или Док лежи на стари лаври от успехите му в миналото с Бостън? Времето ще покаже.