– Човече, никога не съм харесвал ЛеБрон Джеймс. Абсолютно никога. Дори не ми пука дали ще се завърне или не.
– И аз не го харесвам – от някъде долита друг глас.
– Но, той е от Акрон! Как така не го харесвате? Кой е вашият любим играч?
– Кевин Дюрант, отговарят заедно.
Разговорът е между дванадесет годишни деца, които току що са прекарали няколко часа на баскетболно игрище, в централният кръг на което ясно си личат боядисаните с червено инициали – LBJ. Децата се събират пред вратите на спортния комплекс „Summit Lake Community Center“, където ще продължат играта си на закрито.
„Аз харесвам Коби“ – казва едното. „Аз пък се кеф на Оклахома Сити“ – отговаря друго.
Крачейки по коридорите на залата, децата минават покрай два относително малки плаката на ЛеБрон Джеймс от ранните години на професионалната му кариера. И докато логото на „краля“ може да бъде открито на почти всички игрища и градски паркове в Акрон, тези два малки плаката са единствените останки в залата, където ЛеБрон се е научил да играе баскетбол.
Иначе игрището в залата е непокътнато. Точно както го е оставил ЛеБрон.
Същите тъмно сини стени. Същите два реда трибуни. Същият звук от скърцането на маратонките и тупкането на топката по паркета. Същите стрелби към коша, описващи мечтите на момче, намерило някога тук своя дом.
Когато преди около една година ЛеБрон Джеймс изостави отборът на Маями Хийт, за да облече повторно екипа на Кливланд, „кралят“ аргументира решението си с безграничната си любов към родното място.
Много често в живота пренебрегваме и не обръщаме внимание на неща, които са ни дадени, и ги оценяваме едва, когато ги загубим.
Точно в този контекст Джеймс прави следното изказване:
Връзката ми със североизточно Охайо е по-голяма от баскетбола. Хората там ме гледаха как израствам. Чувствам се като техен син.
През четиригодишния си престой в Маями, Джеймс нито за миг не забравя родния си Акрон, като дарява огромни средства на града посредством фондацията си (The LeBron James Family Foundation).
И така, близо една година след онова „Завръщам се у дома“, Акрон има своя представител във финалите на НБА.
***
Всъщност, технически погледнато представителите на Акрон в тазгодишните финали на лигата са двама. Освен ЛеБрон, другият представител от североизточно Охайо е звездата на Голдън Стейт и настоящ най-полезен играч в лигата – Стеф Къри.
Три години, два месеца и четиринадесет дена след раждането на ЛеБрон, в абсолютно същата болница, където е роден Джеймс – Akron General Medical Center, първи глътки въздух поема и Уордел Стефан Къри II.
Пътят на семейство Къри е доста по-различен от този на семейство Джеймс и към днешна дата единственото нещо свързващо Стеф Къри с Акрон е актът му за раждане.
Иначе самата поява на Къри на бял свят (преждевременно с около 10 дена), до голяма степен е свързана със следните събития – трансфер на Дел Къри; концерт на Earth, Wind and Fire; шофьор(ка) със зададена грешна дестинация; приклещен в Ню Йорк баща.
Дел и Соня Къри се установяват в Акрон, след като Дел Къри е трансфериран от Юта Джаз в Кливланд Кавалиърс преди началото на сезон 1987-88. Младата двойка е в очакване на първото си дете, като терминът на Соня е насрочен за 25ти март 1988г. В средата на Март, в програмата на Кавалиърс са били записани три последователни гостувания. Дел тръгва с отбора, оставяйки жена си в грижите на приятелките на своите съотборници, като по план е трябвало да се прибере в Акрон на 18ти – съвсем на време за раждането. На 14ти март, след като е била предната вечер на концерт на Earth, Wind and Fire, Соня внезапно се е почувствала готова. Обадила се е на Дел, но той е бил с отбора в Ню Йорк и не е имал никаква възможност да пристигне при нея толкова бързо. Вторият човек на който се обажда Соня е приятелката на Брад Дохърти (съотборник на Дел в Кавалиърс). Ето какво споделя майката на Стеф:
Тя ме закара до грешната болница и се нуждаехме от полицейски ескорт, докато стигнем до правилната. Когато пристигнахме на правилното място, нямаха свободна стая да ме приемат, а аз бях на ръба. Най-накрая ме настаниха, той се появи на бял свят и всичко друго вече беше без значение.
Няколко месеца по-късно, малкият Къри поема с родителите си посока Шарлот и никога повече няма да се завърне в родния си град, но в съзнанието на Дел и Соня, Акрон винаги ще заема специално място.
Едва ли са много примерите, в които отборите достигнали до финалите в лигата, са водени от играчи родени на едно и също място.
Самият Дел Къри коментира ситуацията, като едно от онези странни неща в живота, за които дори и не се опитваш да намериш обяснение.
Иначе към днешна дата едно е сигурно, каквото и да се случи във финалната серия между Кавалиърс и Уориърс, победител ще бъде Акрон.