Във вторник вечерта Далас Маверикс приключиха участието си в плейофите на НБА. Това се случи след загуба с 4-1 от тима на Хюстън Рокетс, който в тази серия показа страхотно лице. Но за Хюстън ще имаме време да говорим и за напред, сега ще обърнем внимание на сезона на Маверикс.
В самото начало на кампания тимът, воден от Рик Карлайл, демонстрира много интересен високо резултатен баскетбол. Стилът на игра в нападение беше разнообразен и наподобяваше футболен стил, защото рядко се правеха конкретни комбинации и се разчиташе на непредсказуеми отигравания с цел изненада на противника. Тази стратегия сработи много добре и почти всяко нападение на Мавс започваше с двоен/drag screen, който на практика беше гард с топка и два последователни заслона поставени най-често от Дирк/Тайсън Чандлър в тази последователност, за да може първия да отвори на вън, а втория да влезе на вътре.
Нещата вървяха добре и до 18 декември тимът беше с баланс от деветнадесет победи и осем загуби. Слаби места обаче не липсваха. Защитата беше в топ десет на най-слабите в лигата, а същото се отнасяше и за борбите под коша. По периметъра единствения добър защитник беше Джей Краудър, а Тайсън Чандлър не можеше да смогне на набезите към коша на Далас. Ясно беше, че мерки трябва да се вземат, защото в плейофите без борба под коша и солидна защита пътят няма как да е дълъг. Затова Дони Нелсън (генералният мениджър на Маверикс) предприе смел ход и размени първи пик от драфта, Джей Краудър, Брендър Райт и Джамийр Нелсън, за да получи в замяна Ражон Рондо от Бостън Селтикс.
Какво се случи след размяната ?
Присъствието на Рондо моментално повлия положително на защитата на тима. Поне в първите мачове след сделката. След това нещата лека полека се върнаха както си бяха. Причината може да се търси в това, че Карлайл не можеше да намери място на Рондо в нападение. Във съвременния НБА гардове, които не могат да стрелят, губят все повече своята стойност. Защитниците минават под заслоните, когато ги пазят и така това взаимодействие губи своята стойност. За да компенсират това Селтикс бяха обградили Ражон с трима от най-добрите стрелци в историята на лигата, за да могат да постигнат големи успехи. Така в един момент Маверикс се озоваха в позиция, в която те трябваше да се нагаждат към Рондо, а не той към тях. Карлайл започна да използва по-организирани нападения, за да може по някакъв начин да се компенсират слабостите на гарда. Най-често се използваше Рондо/Чандлър side пик н рол, който позволяваше на първия да атакува коша по-лесно и да подава своите разнообразни подавания. Това отиграване с времето също загуби стойност и Маверикс започнаха да осъзнават, че тази сделка не е била най-доброто им решение. Редовният сезон приключи, Далас имаха баланс 50-32, който беше достатъчен за седмо място на Запад. Нападението остана ефективно със 105.2 точки средно на среща, но защитата беше 26-тата най-слаба със 102.3 допуснати точки, а при борбите положението също не беше розово със едва 42.3 борби на срещата, което бе достатъчно за 23-тия най-лош резултат в лигата.
Watch video
Равносметката
От сегашната перспектива е лесно да кажем, че тази сделка не струва, но ако Ражон Рондо беше заиграл по начин, достоен за all-star гард, нещата щяха да изглеждат съвсем различно. Рисковете са част от играта и те трябва да се поемат. Дирк вече се намира в последните си сезони и един драфт пик може да се жертва, за да се пробва един гард, който можеше да изстреля отбора на друго ниво. Това обаче не се случи и сега Далас подобно на мен ще гледат втория кръг на плейофите по телевизията.
