ЛеБрон Джеймс, Кевин Лов или няколко урока по химия

„За да бъде успешен един отбор, преди всичко трябва да се изгради химия между играчите.“ – Фил Джексън.

С химията в училище имаме „специални“ отношения. Оказва се, че не съм само аз – „Крал“ Джеймс също има какво да сподели по темата!

„Това да не ти е гимназията“ – произволен коментар, към прозволен туийт:

Поводът – поредният Love-less пост на Краля в Instagram:

Clique Up!! @perk_409 @imanshumpertthe1st @teamswish @k1irving @realtristan13 @mozg25 #TheLand #WeHere #RollWitUs A photo posted by LeBron James (@kingjames) on  

Това е буквално една капка от морето туийтове, коментари, мемета и всякакви постове, заляли социалните мрежи през последните дни.

Причината? Защо се случва всичко това?

Защо най-добрият играч в отбора (в случая и най-добрият играч в лигата) през цялата си кариера се бори да пресъздаде приятелската атмосфера от гимназията?

Химията е важна дисциплина. Химията в отбора винаги играе съществена роля. Малко отбори обаче отварят дума за нея. През последните години това се променя, като принос за това имат както социалните медии, така и цялостната социална политика на лигата. Отборните спортове, по дефиниция, са просто една поредица от професионални взаимодействия.

В изследване озаглавено „Tactile Communication, Cooperation, and Performance: An Ethological Study of the NBA“, публикувано през 2010, се прави пряка връзка между честотата, с която съотборниците се докосват един друг (high-fiving, chest-bumping, multi-stage handshakes – с две думи всички „религиозни ритуали“, които сме свикнали да виждаме на игрището) и ПОБЕДИТЕ. Методологията на изследването едва ли е идеалната, но техните изводи не са лишени от логика. Всъщност бихте ли направили chest-bumping с някого, когото мразите?

Това не означава, че отбори с вътрешни конфликти не могат да бъдат успешни. Кавалиърс са елитен отбор, независимо дали ЛеБрон изчаква Кевин Лов да влезе под душа, за да прави групови снимки за Instagram.

Поредицата от титли за Шак и Кобе са факт, независимо от студените отношения помежду им, прераснали накрая в откровени личностни нападки.

Рондо и Рей Алън не мелеха брашно заедно, но това не попречи на Селтикс да вземат своята титла.

Лошите момчета от Детройт толкова често са се „поступвали“ помежду си, че в един момент това вече е станало безинтересно за журналистите. Те печелят две поредни титли.

Други отбори пък се разпадат на групички с интензитета и окончателността, с която започна и приключи връзката на Крис Хъмфрис и Ким Кардашиян. Най-известният пример в историята са Далас Маверикс от 1996, които се разделят на два лагера, заради любовния триъгълник между Джейсън Кид, Джими Джаксън и певицата Тони Бракстън.

Достойни наследници са Кавалиърс от 2009-2010, както и Пейсърс от миналия сезон – всички те свързани с истории за ревност и любовни триъгълници между съиграчи и техните приятелки и съпруги. Пример от този сезон са Сънс, които от сигурен участник в плейофите се свлякоха стремглаво надолу, понеже Горан Драгич реши, че не го кефи присъствието на още двама равностойни пойнт гардове в отбора.

Това, което прави разликата между двата типа отбори – тези които се справят с „химичните уравнения“ и тези, които влизат в процес на неконтролируем разпад – е ЛИДЕРСТВОТО.

Големите 3 на Селтикс бяха опитни играчи, водени от Кевин Гарнет. Айзея Томас беше в свои води и насърчаваше безмилостната вътрешна конкуренция в Пистънс. Шак и Кобе може да се мразеха, но и двамата разбираха, че имат нужда един от друг за да побеждават, поне за известен период от време. И имаха огромното предимство да бъдат водени от сигурно най-успешния „звероукротител на звезди“ – Фил Джаксън.

LOS ANGELES - APRIL 27: (L-R) Devean George #3, Shaquille O'Neal #34, Kobe Bryant #8, and Robert Horry #5 of the Los Angeles Lakers listen to their head coach Phil Jackson in Game four of the Western Conference Quarterfinals against the Minnesota Timberwolves during the 2003 NBA Playoffs at Staples Center on April 27, 2003 in Los Angeles, California. The Lakers won 102-97. NOTE TO USER: User expressly acknowledges and agrees that, by downloading and/or using this Photograph, User is consenting to the terms and conditions of the Getty Images License Agreement Mandatory Copyright Notice: Copyright 2003 NBAE (Photo by Andrew D. Bernstein/NBAE via Getty Images)

Великите играчи не само задават тона на своите отбори. Те създават цялата културна среда в Лигата. Когато Майкъл Джордан беше на върха, той се изправи срещу поредица от предизвикателства и сложи на своето място всички, които се опитаха да предизвикат Чикаго.

В Лигата доминираха мъжкарите, които караха всички останали да се страхуват. Това бяха правилата на Джордан. Небезизвестен е случая, когато на Олимпиадата в Барселона, Джордан и Пипън решават да дадат урок на Тони Кукоч, на когото предстои да се присъедини към техния отбор!

Стига се до там, че през 1997, тогавашния треньор на Никс, Джеф Ван Гънди, директно обвинява Майкъл в манипулиране на играчи от Лигата:

Не мисля, че ще споделя нещо ново. Всички знаят, че това не са празни приказки. Аз нямам проблем да го заявя. Неговият (на Джордан) начин е да създаде приятелства с играчите, да ги размекне, да ги накара да си мислят, че на него му пука за тях. След това се опитва да ги унищожи. Това е първото нещо, което играчите трябва да знаят за него. Съревновавай се с него по начина, по който той го прави с теб.

Дали Джордан е бил наистина такъв или просто Ван Гънди се е опитвал да мотивира отбора си, като го изкарва сериен убиец? Може би по малко и от двете. (Като продължение на историята Джордан унищожава Никс, отбелязвайки 51 точки , в първия мач между Никс и Булс, след изявленията на Ван Гънди).

Времената обаче се менят. Напоследък е модерно да се критикуват играчите, че са твърде приятелски настроени и твърде „Soft as a Motherf***er“ .

Може би, но Патрик Юинг и Алонзо Морнинг са тренирали заедно всяко лято, били са много близки, но това не е направило войните, които са си спретвали Никс и Хийт по-приятелски по това време.

Културата на Лигата обаче се промени, понеже и играчите се промениха. Още преди 5 години, анализаторът Джей Ар Морингър отбелязва, че ЛеБрон се опитва да възстанови атмосферата от гимназията. Кралят се чувства добре, когато е обграден от приятели. Като личност той е пълната противоположност на Джордан. Той разрушава мита, че само егоистични и себични социопати могат да станат велики играчи в Лигата.

Принос в тази посока несъмнено има и гуру-то Пат Райли, под чието менторство ЛеБрон изкара няколко години в Маями. Какво е научил там може би ще разберем някой ден, но моменти като този, говорят много.

2014 NBA Finals - Practice and Media Availability

А това е атмосферата, която той иска в Кавалиърс:

Мисля, че ЛеБрон се дразни от факта, че Кевин Лов не е достатъчно „отдаден на каузата“. Техните отношения са трудни, странни, а напоследък направо парадоксални.

Този леко завоалиран туийт идва в отговор на едно изказване на Лов от началото на сезона, цитирано от Дейв МакМенамин, ESPN:

I’m comfortable and just not trying to, I guess, fit in so much. I had a talk with the guys on the plane ride over [to Brazil] and also at different practices off the floor and they told me to fit out. Just be myself.““ -Kevin Love

 

С две думи Лов иска да бъде „себе си“, но ЛеБрон е на друго мнение – „Пич, няма такъв филм. Ти си част от химичното уравнение, а не свободен електрон.“

За да изяснят ситуацията, репортерите „издебват“ ЛеБрон в съблекалнята (всичко това се случва след паузата, която Джеймс си даде по средата на сезона и след която се върна на 100%) и го питат директно, дали този туийт касае Кевин Лов. „Няма нищо случайно, човече“, отговаря усмихнат Кралят.

Лов отговаря лаконично – „Аз съм Кавалиър, няма вариант да се присъединя към Лейкърс през лятото.“

До онзи ден, когато в интервю изстрелва немислимото. Кога, по дяволите, някой за последен път е предпочел противников играч за MVP, пред собствения си лидер?

Watch video

 

Big Bang, ама дори не е и теория. Това дори слага началото на серия иронични коментари по повод MVP надпреварата.

„Само за протокола, аз бих гласувал за Ръсел Уестбрук.“

Това са думи, които можеш да чуеш от кой ли не. Не и обаче от устата на Стив Кър, треньорът на Голдън Стейт и на един от основните претенденти за наградата Стеф Къри. (What, what, hold on?!), който изстрелва това вчера, на пресконференцията след мача на Уориърс и Гризлис.

Преди да блокира клетките на мобилните оператори в залата, Кър обаче продължава в саркастичния си стил на поведение с журналитите. „Чакайте, това май вече НЯКОЙ го каза?“. За всеки случай, подчертава сарказма „Шегувам се, отбележете, че го казах саркастично“. Ух …

Явно Кевин Лов е на кръстопът. Накъде ще поеме зависи основно от него самия. Помолен да коментира отсъствието си от груповите снимки на ЛеБрон в Instagram, Лов отговаря: „Сигурен съм, че ще ме включи в следващата.“

Видно е, че не са „първи приятели“ с ЛеБрон и съотборниците му от Кавалиърс. Колегите в работата обикновено не са. Обаче да играеш в модерната НБА е специален тип работа. А за да играеш и с ЛеБрон, по всичко личи, че има още по-специални изисквания.

Не случайно дори всемогъщите Форчън класират ЛеБрон на 31-во място, измежду всички световни лидери.

Мисля си, че ЛеБрон също се надява Кевин Лов наистина да иска да бъде на следващата снимка. Дали това е неизвестната, която липсва в шампионското уравнение на Кливлънд?

Оценките по химия ще са ясни в началото на Юни.

ОСТАВИ ОТГОВОР

Please enter your comment!
Please enter your name here