Датата е 20ти Април 1986г., а градът е Бостън – най-доброто място за баскетбол по онова време. Публиката е изпълнила до краен предел трибуните на Бостън Гардън в очакване на мач №2 от плейофната серия на техните любимци и отбора на Чикаго Булс. Биковете бяха хванали влака за плейофите в последния момент, спечелвайки една победа повече от Кливланд и с баланс от 30 победи и 52 загуби се бяха промушили до осмото място в конференцията.
Може би тук е мястото да отворя една скоба и да поясня, че до голяма степен колебливото представяне на Булс в редовния сезон се дължи на факта, че младата им звезда – Майкъл Джордан, пропуска 64 срещи от кампанията, заради тежка травма в крака. Ем Джей успява да изиграе едва три срещи от началото на сезона, след което се налага да легне на операционната маса.
Има много спекулации по темата, дали Майкъл е трябвало да се върне по-рано в игра или не. Има много спекулации по темата дали собственика на отбора по онова време Джери Рейнсдорф е трябвало да налага ограничения на игровите минути на Майкъл в оставащите мачове до края на сезона или не. Интересни за анализ са дори самите коментари на Майкъл по темата.
Но така или иначе, в следващите редове ще насочим фокуса си върху конкретно събитие, опитвайки се да се абстрахираме от всякакви други прииждащи в съзнанието ни въпроси.
Въпреки класирането си за фазата на преки елиминации през 1986г., Булс трябваше да се изправят срещу най-добрия отбор в лигата от редовния сезон – тимът на Бостън Селтикс. Загубили първата среща с огромна разлика, младият Майкъл и неговия Булс излизаха за втора поредна вечер в легендарната Бостън Гардън.
Едва на 23 години, Джордан записва едно от най-паметните си и феноменални представяния в кариерата. В онази априлска вечер, там под шампионските флагове в легендарната Бостън Гардън, Майкъл Джордан нанизва 63 точки срещу може би най-добрия отбор в света по онова време.
Съвсем няма да сбъркаме ако определим онзи отбор на Селтикс като най-добрия в света за времето си. Славното трио на зелените – Бърд, Периш и МакХейл е доминирало над всички отбори в лигата, а в тима са блестели още имената на Денис Джонсън и Дени Ейндж. Не трябва да се забравя, че преди началото на кампанията, за да осигури по-голяма дълбочина, мениджърът на Селтикс – Ред Ауербах привлича в състава си и един от най-добрите центрове в първенството – Бил Уолтън.
Така, сега подредете всички парченца от пъзела и си ги представете в една цялостна картина – представете си напрежението и концентрацията на плейофите; негостоприемната Бостън Гардън и нейните многобройни, висящи от тавана шампионски флагове; треньорския щаб на Селтикс, начело с Кей Си Джоунс и огромния му шампионски опит; Лари Бърд и легендарните „трима големи“; уникалния Денис Джонсън и брадатия Бил Уолтън.
Срещу цялата тази канара от опит и класа, излиза едно 23 годишно момче и нанизва 63 точки. Вероятно, винаги ще се намери някой, който да каже че 63 точки са доста по-малко от 81 или от 100, но преди да сте казали каквото и да е, вижте какво казва самият Лари Бърд след срещата:
Имайки предвид начина, по който играем, класата и опита ни, никога не съм си представял, че някой ще бъде в състояние да ни стори това, което Майкъл направи. Като че ли тази вечер Господ беше слязъл да играе баскетбол превъплатен в тялото на Майкъл Джордан.
Няколко седмици по-късно Селтикс печелят титлата в НБА, а за Майкъл Джордан най-бляскавите мигове тепърва предстояха.
