Когато в началото на Януари, Джей Ар Смит премина в редиците на колебливо представящия се отбор на Кавалиърс, мнозинството от специалисти останаха пасивни в коментарите си, дали този ход от страна на Кавс е правилен или не.
Пасивността беше продиктувана от един много простичък факт – по това време атмосферата в съблекалнята на отбора не беше особено цветуща и същевременно ръководството привлича играч с доста интересна репутация.
След купища „издънки“ на и извън терена през годините, Джей Ар Смит се бе превърнал в онзи тип талантливи играчи, за които няма особено голямо търсене от страна на генералните мениджъри в лигата.
Лошата репутация и предварителните очаквания са едно, а реалността съвсем друго. Месец и половина след преминаването на Джей Ар в редиците на Кливланд, по негов адрес се чуват единствено комплименти и суперлативи.
„Нямам никаква представа и съответно не мога да коментирам нищо за миналото на Джей Ар Смит, но това което мога да ви кажа е следното – Джей Ар е като сбъдната мечта за мен и за отбора като цяло.
Обожавам го като играч и съм доволен, че играе за нас. Изключително стриктен е в тренировъчния процес, отличен съотборник е и не пести сили в двете фази на играта. Той е една от основните причини за корената промяна в представянето ни през последния месец.
Тези момчета (визира Смит и Шъмпърт) са пратени от Бог. Те преобърнаха отбора.“
-Дейвид Блат
След 21 срещи на Смит в редиците на Кавалиърс, отборът е с баланс 15/6, като от средата на януари Кавс записаха серия от 12 поредни победи.
Когато беше попитан „Какво донесе Смит на отбора?“, ЛеБрон не се поколеба и отвърна: „Донесе това, от което всички ние се нуждаехме. Това от което отборът имаше нужда.. и дори повече.“
Настоящата кампания не бе успешна за новото ръководство на Никс, а Джей Ар очевидно не се вписваше в налаганата от Джексън и Фишър концепция за игра.
Ето какво имаше да сподели и самият играч по случая:
„Ако трябва да съм честен, аз си получавах минутите, но като че ли не подхождах за този начин на игра. Цялото това противоречие ми тежеше и се отразяваше негативно на представянето ми. Схемите на игра в Кливланд са много по лесни за следване и са много по-близки до моята игра като цяло. Разполагаме с отбор, който ще се бори за титлата. Не мога да искам повече от това.“
ТРАНСФОРМАЦИЯТА
След 21 изиграни срещи с екипа на Кавалиърс, промяната която най-ясно си личи в играта на Джей Ар е трансформацията му в „spot up shooter“, т.е. играч който получава топката за да я стреля.
Ако в редиците на Никс, Смит сам трябваше да създава пространства при отиграванията, сега е в ситуация, в която отборът създава отигравания за него и той просто трябва да „шутира“.
ЛеБрон беше обграден с такъв тип играчи по време на престоя си в Маями (Рей Алън, Джеймс Джоунс, Майк Милър, Шейн Батие, Марио Чалмърс) и би било абсурдно ако някой реши да оспорва ефективността на онзи отбор от Флорида.
По всичко личи, че това ще е моделът, който Кливланд ще следват, а привличането на Джей Ар (и използването точно на тези му качества) е просто поредното доказателство.
В НИКС, В КАВАЛИЪРС
Нека разгледаме няколко аспекта от играта на Смит и ги сравним между това как се е представял в Никс и как го прави сега в Кавалиърс:
При отигравания тип „pick-n-roll“ (когато той е с топка в ръка).
pick-n-roll | Ню Йорк Никс | Кливланд Кавалиърс |
отигравания (%) | 20.8% | 21.7% |
успеваемост | 55.7% | 60.0% |
По време на престоя си в Никс, 20.8% от всички отигравания, които Смит е завършил са били през „pick-n-roll“ комбинация, в която той е бил с топката. Заради липсата на качествени играчи, които да поставят „screen-a“ (заслона), доста често противниковата защита се е фокусирала изцяло върху Смит. Това е и причината процента на успеваемост при този тип отиграване на играча да нарасне след пристигането му в Охайо.
При отиграване тип „Spot up“ (и Смит шутира):
Spot up | Ню Йорк Никс | Кливланд Кавалиърс |
отигравания (%) | 14.4% | 30.2% |
успеваемост | 42.7% | 52.9% |
До момента, 30.2% от общия брой на завършените отигравания на Джей Ар Смит с екипа на Кавс са били „spot up“ стрелби, които целия отбор на Кливланд е създал за него и той е бил задължен да ги стреля. Успеваемостта до този момент му е почти 53%, като има голяма вероятност този процент да продължи да нараства. От таблицата много добре си личи, разликата при използването на Смит в единия и в другия отбор.
Тук искам само да отбележа, че Никс не са имали възможност да го използват по този начин, чисто и просто заради липсата на качествени състезатели. В Кливланд ситуацията седи по малко по-друг начин.
При отигравание тип „isolation“ (един на един):
isolation | Ню Йорк Никс | Кливланд Кавалиърс |
отигравания (%) | 18.2% | 15.3% |
успеваемост | 51.0% | 33.3% |
Предвид новата си роля, процента на този тип отигравания, които Смит завършва е намалял в сравнение с представянето му в Никс.
Съвсем нормално е този процент да продължава да намалява в хода на сезона за сметка на друг тип отигравания.
До момента Смит бележи по 12.8 точки средно на мач с екипа на Кавс, като прекарва по 32 минути на терена.
Взима два пъти повече стрелби от тройката (3.8 опита в Никс, 7.6 опита в Кавс) и съответно бележи двойно повече от далечно разстояние в сравнение с началото на сезона в Ню Йорк.
По всичко личи, че играчът се чувства отлично в Кливланд, а фокусът му е насочен изцяло и единствено върху баскетбола:
„Не е само нощният живот. Самият факт че съм от там и имам много приятели, познати, роднини и пр., по някакъв начин ме разконцентрираше. В Кливланд ситуацията седи по по-различен начин. Нищо друго освен баскетбола не е от значение.“