След осем сезона в Бостън (девет, ако броим и настоящия) и една спечелена титла дойде време Ражон Рондо и Селтикс да се разделят. Рондо вече е част от отбора на Далас Маверикс, и именно той трябва да се окаже последната част от пъзела, която ще направи Мавс истински претендент за титлата.
Първо, нека споменем, че феновете могат само да са доволни от факта, че Рондо се пренесе в западната конференция. Та това означава сблъсъци през вечер със елита на пойнт гардовете в лигата – Стеф Къри, Ръсел Уестбрук, Тони Паркър, Крис Пол, Майк Конли, Деймиън Лилард.
Официалните параметри по сделката са следните: Далас получава Ражон Рондо и Дуайт Пауъл (23-годишен новобранец, който по всяка вероятност ще бъде освободен), а Бостън – Брендън Райт, Джамийр Нелсън, Джей Краудър, драфт пик от първия рунд през 2015 и пик от втория рунд през 2016.
Нека започнем с Бостън – краят на една ера. Рондо бе последният играч в тима от шампионския отбор през 2007-08. Фактът, че Селтикс не са претендент в източната конференция през последните няколко сезона направи така, че Рондо се интересуваше повече от индивидуални статистики, а Дани Ейндж (GM-a на Бостън) търсеше сделка. С изтичащ през лятото договор и желание за нов шанс за титла, Рондо, както и Ейндж, оглеждаха пазара и търсеха най-доброто, което могат да получат в замяна. Ейндж обаче закъсня и ако Рондо бе разменен по време на миналия сезон или преди началото на този, то може би Бостън щеше да получи нещо повече от ролеви играчи и драфт пикове, които не е ясно в какво ще се превърнат.
Факт е обаче, че промяната бе наложителна – Рондо не се вписваше в концепцията за реконструиране на отбора. В тазгодишния драфт под номер седем Селтикс избраха Маркъс Смарт – пойнт гард с добра физика, силна игра в защита, взимане на доста борби и неубедителна стрелба от разстояние. Звучи ли ви познато? Средната възраст на ростъра на Бостън е малко над 25 години, като Джералд Уолъс (изиграл едва 90 минути този сезон) и новодошлия Джамийр Нелсън са единствените играчи над 30. Селтикс имат и млад треньор в лицето на Брад Стивънс, който е във втория си сезон, и определено организацията гледа към бъдещето (представете си нещо като Филаделфия, но не толкова трагично). Напредналите статистики дори показват, че е спорно дали присъствието на Рондо на полето всъщност е помагало на тима като цяло.
Какво получава Бостън от сделката? Рондо все пак е шампион и играч, които до скоро беше считан за един от най-добрите пойнт гардове в лигата. Основното са драфт пикове. Изборът на Далас от първия рунд през 2015 е защитен ако попадне между първите 3 или в диапазона 15-30. Казано по друг начин, Мавс трябва да пропуснат плейофите този сезон за да получи Бостън техния пик. По-различно стоят нещата през периода 2016-2020, когато пикът е защитен, само ако попадне между първите седем. Едва ли Далас ще се срине в класирането през настоящия или следващия сезон, така че Селтикс могат да очакват да получат този избор от драфта през лятото на 2016.
Бостън също получава и изборът на Далас от втория рунд на драфта през 2016, както и няколко ролеви играчи. Джамийр Нелсън е приличен бекъп пойнт гард и опитен ветеран, Джей Краудър – леко крило, което тепърва трябва да се развита и Брендън Райт – атлетичен център, който води лигата по процент на стрелба от полето, но едва ли може да бъде играч, около който да се гради отбор. Да, не звучи много, но с оглед на обстоятелствата Бостън нямаше как да получи много.
***
Преминаваме и към по-интересната част на сделката – Рондо. Далас имат нужда от подобрение на позицията пойнт гард, ако искат да са сред топ отборите в западната конференция; имат нужда от подобрение и в защитата по периметъра, тъй като нито Монтей Елис, нито Чандлър Парсънс се славят като велики защитници. Рондо трябва да е решението на тези проблеми.
Новите съотборници на Рондо, които ще спечелят най-много от неговото присъствие безспорно са Дирк Новицки и Тайсън Чандлър. Представете си безкрайни пик енд роли с Чандлър, завършени с alley oop, или пик енд поп комбинации, в които Новицки поставя висок заслон и завършва необезпокояван с топката в ръцете си пред линията за три точки докато противника е твърде зает да пази евентуален пробив на Рондо към коша.
Най-големият губещ обаче е Монтей Елис. Потенциален кандидат за мача на звездите, Елис е свикнал топката да е в него. Силната му страна не е изолиране в ъгъла, чакайки пас за тройка (30% успеваемост за сезона). Елис е сред водачите в лигата, с най-много пробиви към коша този сезон, както и миналия – средно по десет на мач. С идването на Рондо тази цифра определено ще спадне.
Как се вписва Рондо в схемата на Далас? Рик Карлайл е един от най-добрите треньори в лигата, но определено ще е необходим известен период на адаптация, като може би ще трябва да минат поне месец-два за да видим дали експериментът ще бъде успешен. До момента Далас бе с най-доброто нападение този сезон и основна причина за това бе непрекъснатото движение на топката и способността на всички играчи от стартовата петица (без Чандлър) да стрелят от разстояние. Стрелбата не е силната страна на Рондо и е много вероятно да се наблюдава следния сценарий сред опонентите на Маверикс: Рондо атакува, при което защитника му оставя място за стрелба, а при евентуален пробив към коша го фаулира – Рондо стреля умопомрачителните 33% от наказателанта линия този сезон.
Другата основна причина, поради която Рондо бе ожесточено преследван е играта му в защита. Интересни са цифрите през последните 2 сезона.
According to #SportVU, opponents have shot 53% w/ Rondo guarding them this season (50%) & last (55%).
— John Schuhmann (@johnschuhmann) December 18, 2014
Дали тези цифри се дължат на факта, че Рондо нямаше особена мотивация да се раздава на макс в защита през последните два сезона с оглед състоянието на Селтикс или просто е настъпил спад в този аспект на играта му ще покаже времето.
Маверикс също ще трябва да намерят и заместник на Брендън Райт и то бързо, тъй като той не само бе най-продуктивния им играч от пейката, но и единствения, който можеше да пази подкошието, когато Тайсън Чандлър не е на полето, а и от време на време да завършва с някоя чудовищна забивка (водач в лигата по FG%). Ротацията на Далас във фронткорта приключва с Новицки и Чандлър, а това не е печеливша формула, когато в западната конференция присъстват имена като Тим Дънкан, Блейк Грифин, Марк Гасол и Зак Рандолф, Ламаркъс Олдридж, Дуайт Хауърд и т.н.
Дали това е правилния ход за Далас? Едно е сигурно, Марк Кюбан е доволен, че за пореден път натри носа на Дерил Мори (GM-a на Хюстън), изпреварвайки го за Рондо. Аз лично не съм фен сделки на в средата на сезона, които добавят или премахват ключова фигура към състава. Байнъм и последвалия срив в Индиана , Денг и Булс, а и липсата на големи трейдове по време на сезона сред отборите, достигнали до финалите през последните години са примери за това. Дали обаче Маверикс бяха истински претендент със стария си (вчерашен) ростър също е под съмнение и може би именно привличането на Рондо ще ги върне на върха в западната конференция.
