През годините, различни играчи са били категоризирани като добри „траш толкъри“, но когато е ставало въпрос да се определи най-добрият измежду тях, всички специалисти посочват едно име – Лари Бърд.
През 1986 отборът на Селтикс гостува в Далас на местния Маверикс в мач от редовния сезон. „Зелените“ са взели таймаут, за да планират атаката си. Непосредствено след разбора Бърд отива до скамейката на противника и разкрива пред целия отбор на Мавс плана за предстоящото нападение. Казал им кой ще вкара топката в игра, кой ще я получи, как ще продължи атаката и как щели да му подадат да завърши от ъгъла на терена.
„Ще седя ето тук. Няма да мърдам. Ще получа топката, а за вас ще оставя да се насладите на звука от влизащата в мрежата топка.“
Естествено, Бърд бележи, а докато се изтегля в защита пуска едно многозначително намигване към пейката на Мавс. Увереността му е пословична.
По време на звездния уикенд през същата 1986 Бърд се записва да участва в конкурса за стрелба от далечно разстояние. Малко преди започване на надпреварата Лари Бърд седи безмълвен в съблекалнята, оглеждайки внимателно останалите участници и накрая казва:
„Искам само да знаете, че този турнир ще го спечеля аз. Просто седя тук и ви оглеждам, за да разбера кой ще е втори след мен.“
„Легендата“ печели надпреварата по безапелационен начин.
През 1991 когато конкурса за тройки е спечелен от Крег Ходжис (Булс), журналист пита играча на Чикаго дали победата не е в следствие на отсъствието на Лари (Бърд не е взел участие в този конкурс). Придобил допълнителна доза самочувствие от втория си трофей за най-добър тройкаджия, Крег е отговорил: „Знае къде да ме намери. Да заповяда.“
Когато научава за коментара на Ходжис, първата реакция на Бърд била: „Знам да, търка някъде пейката на Булс“
Watch video
