„Мисля, че доста от нас взехме егоистични решения в онзи ден. Аз направих грешен избор и взех егоистично решение да се разправям с Линдзи Хънтър и Ричард Хамилтън. Рон направи грешен избор и взе егоистичното решение да се катери по трибуните. Всички действахме егоистично, но едновременно с това се защитавахме един друг. Трудно е да се определи дали сме постъпили грешно или правилно.“
– Стивън Джаксън
Изминаха повече от десет години от мелето в „Двореца на Oубърн Хилс“, а спомените са все така пресни и стряскащи.
Грубо и безсмислено нарушение в заключителните секунди на редовното време на среща, чийто изход е бил предрешен предвид огромната преднина на гостуващия тим, ще се превърне в катализатор за масови безредици, определени в последствие като най-черната страница в историята на лигата. „Страница“ в която играчи бият играчи, фенове бият играчи, играчи бият фенове, хвърчат столове, бутилки и пр. „Страница“ в която невидимата стена, разделяща спортисти от зрители рухва за секунди, а общоприетите норми и правила за поведение на обществено място са потъпкани безпрекословно.
Последствията от случката в нощта на 19-ти ноември, 2004 в Детройт най-лесно може да се опишат с глобите и наказанията, които лигата налага на замесените в безредицата, а именно: близо $10 милиона долара глоби и общо 146 мача наказания за играчи участващи активно в свадата. Мелето трансформира Индиана Пейсърс от основен претендент за титлата в посредствен отбор борещ се за място в плейофите. Общественото доверие към лигата се пропуква, а така развилата се ситуация напомня за отдавна забравения предразсъдък, че мнозинството от атлетите в лигата, са доказани „бабаити“.
„Имаше поне половин дузина предшестващи събития, които станаха причина за мелето“.
„Ако Артест не бе направил нарушението срещу Бен Уолас, това нямаше да се случи. Ако Бен Уолас не беше реагирал по начина, по който го направи, това нямаше да се случи. Ако съдиите бяха успели да овладеят ситуацията, това нямаше да се случи. Ако Артест не беше отишъл да легне на съдийската маса, това нямаше да се случи. Ако фенът не беше хвърлил газираната си напитка върху Рон, това нямаше да се случи. Имаше последователност от случки, които се случиха. Ако поне една от тях не се беше случила, със сигурност нямаше да се стигне до там.“
Марк Монтий, Индистар
КАКВО ТОЧНО СЕ СЛУЧИ
Бяха изминали едва две седмици от началото на сезон 2004-2005, когато един срещу друг се изправяха отборите на Индиана Пейсърс и Детройт Пистънс. Пистънс бяха действащият шампион на лигата, след като няколко месеца по-рано бяха прекършили Лейкърс във финалите. По пътя си до трона, „буталата“ бяха отстранили именно младия и талантлив отбор на Индиана във финалите на източната конференция.
Още тогава (по време на финалната серия в конференцията) между двата отбора прехвърчаха искри и някак си предстоящия мач от редовния сезон се очертаваше като да бъде не просто поредната среща от новата кампания, а истинско съперничество между претенденти.
Джърмейн О‘Нийл (Пейсърс): Дори не осъзнавахме колко бяхме добри. Спечелихме 61 срещи в предния сезон благодарение на таланта който имахме. В лигата всичко се свежда до зрялост, опит и талант и всички ние вярвахме, че сме достатъчно зрели и като цяло това беше и настроението, с което започнахме новия сезон.
Антъни Джонсън (Пейсърс): На практика ние си запазихме отбора и станахме още по-силни.
Дарвин Хам (Пистънс): Усещаше се духа на истинското съперничество между двата отбора. Рик Карлайл, който водеше Пейсърс по това време, беше при нас предния сезон. Двата отбора имаха сходен стил на игра.
Джърмейн О‘Нийл (Пейсърс): Не се харесвахме едни други. Беше като едно от онези класически Булс-Никс дербита, които бях свикнал да гледам по телевизията.
Скот Полард (Пейсърс): Като играеш с някой в плейофите, в редовния сезон, в плейофите и т.н. нормално е да се заформи съперничество. Така беше и когато бях в Сакраменто (има предвид за съперничеството между Лейкърс и Кингс). Играеш с този отбор 7-8 пъти (дори и повече) в годината. Нормално е да има искри.
Джърмейн О‘Нийл (Пейсърс): Гледахме на тях все едно са ни застанали на пътя. Бяхме по-млади от тях. Бяхме по-добри. Бяхме по-талантливи. Знаехме че сме добри, вярвахме го. Към онази дата имахме най-добрия показател за новия сезон в лигата, а те бяха настоящият шампион.
Марк Монтий (Индианаполис Стар): Рон играеше стабилно. Ако се разровите в статистиките му за първите мачове от въпросния сезон той беше доста постоянен: средно по 20 точки на мач, с изумителен процент от линията за три точки. В мача срещу Пистънс той записа 17 точки през първото полувреме и играеше изключително солиден баскетбол.
Гостите от Индиана постепенно налагаха контрол над баскетболните събития на терена, като едновременно с това срещата постепенно излизаше извън контрол като цяло. При оставащи 6:43 минути до края на редовното време Рип Хамилтън забожда лакът в гърба на Джамал Тинсли, но съдиите остават безмълвни.
При оставаща минута и половина до края на мача и 11 точки в полза на Пейсърс, Бен Уолас изблъсква Рон Артест след като се е опитал да блокира поднасянето му – няма отсъдено нарушение. Оставаха 57 секунди до края на срещата, когато Стивън Джаксън застана на линията и закрепи резултата на 97:82 в полза на Пейсърс.
Секо Смит (журналист, НБА): Помня как три минути преди края на срещата Марк ми каза: „Боже, тези нарушения стават все по-жестоки и по-жестоки. Реферите трябва да овладеят ситуацията.“
Майк Браун (асистент, Пейсърс): Личеше си, че между Рон и Бен става нещо. Редуваха се груби нарушение от единия на другия кош, напрежение до основната линия. Проблемите миришеха отдалеч. Надявах се реферите да извадят и двамата от игра.
Марк Монтий (Стар): Реджи Милър, Антъни Джонсън и Скот Полард не бяха в групата за мача. Рик Карлайл имаше проблеми с резервите си за конкретната среща.
Стивън Джаксън (Пейсърс): Бен беше най-неподходящият човек за фаулиране. Ако не се лъжа, брат му беше починал скоро и той минаваше през труден за него период. Пазех Бен и го оставях да вкара. Просто се опитвах да изцедя максимално часовника. Тогава Рон се появи от нищото и го фаулира. След това всичко се разви много бързо.
Марк Бойл (радио коментатор, Пейсърс): Рони фаулира Бен под коша, след което Бен реагира агресивно, блъскайки Рони в лицето. Рони се отдръпна назад и в последствие се озова да лежи на съдийската маса.
Бен Уолас (крило/център, Пистънс): Той ми каза, че ще ме удари и го направи. Ситуацията пламна от само себе си. Просто се случва искрите да пламнат.
Лари Браун (треньор, Пистънс): Всички играчи в лигата понасят тежки фалове. Те са част от играта, но си има време и място за тях. Ако имаш нужда от защита на коша и ти се налага да спреш съперника дори и с нарушение, е оправдано. Но при положение, че мачът се доиграва, не мисля че ще се намери играч в лигата, който да иска да нарани друг играч. В този ред на мисли това, което се случи на терена, е доста нетипично и може би това е и причината за последвалата реакция на Бен.
СЪДИЙСКАТА МАСА
Цял куп играчи от двата отбора се опитваха да държат Уолас и Артест далеч един от друг. Абсолютно спонтанно Рон Артест решава да легне върху съдийската маса докато напрежението стихне. В същото време Бен Уолас обикаля напред назад разменяйки реплики със съдии, играчи и официални лица.
Дони Уолш (президент, Пейсърс): Рони се опита да се отдръпне от конфликта, защото му е казано: „Ако усетиш, че си превъзбуден, отдели се настрана и си събери мислите“. Точно за това отиде и легна на масата. За да не направи някоя глупост.
Том Уилсън (президент, Пистънс): Щом легна на съдийската маса като че ли естествената бариера между спортисти и публика изчезна.
Марк Монтий (Инди Стар): От друга страна поведението на Рони като че ли провокира косвено публиката. Начина, по който легна, взе чифт слушалки и микрофон като че ли искаше да говори с някой вкъщи, все едно крещеше към тълпата: „Вижте ме, аз съм спокоен и не правя нищо нередно тук“.
Марк Бойл (радио коментатор, Пейсърс): Имахме подготвени слушалки с микрофон, защото възнамерявахме да вземем интервю от някой играч след края на срещата. Познавахме Рони от скоро – нямаше абсолютно никакъв шанс да включим микрофон в онази ситуация.
Том Уилсън (президент, Пистънс): Начинът, по-който изглеждаше от страни, беше все едно: „Вижте ме колко съм готин“ или нещо от сорта и мисля че публиката точно така го прие.
Марк Монтий (Инди Стар): Артест си сложи на главата слушалки, а Реджи Милър мигновено ги свали от главата му и го постави да легне. Реджи свърши перфектна работа.
Майк Браун (асистент, Пейсърс): Никой не се опитваше да отдръпне играчите на Пистънс назад. Един от играчите, които познавах от техния отбор и с който бях в отлични отношения, бе Бен. Опитах да говоря с него. Прякорът му е Дибо. Опитах с това обръщение. Казах му, че всичко това е излишно докато най-накрая не се успокои и спря.
Стивън Джаксън (гард/крило, Пейсърс): Това което най-много ме вбеси беше – след като се опитваме да раздалечим Бен и Рон един от друг, за да потушим цялата ситуация, имаше много съотборници на Бен, които само седяха и говореха глупости. Аз съм застанал там до Рик Карлайл и се опитвам да помогна да се прекрати свадата, и чувам Рип Хамилтън и Линдзи Хънтър да говорят глупости. Не се опитваха да помогнат, а по-скоро наливаха масло в огъня.
Тим Донахи (рефер, НБА): Докато Бен и Артест бяха разделени един от друг не вярвахме че ситуацията ще ескалира.
Марк Монтий (Инди Стар): Хората често се оплакват от рефери като Джоуи Крофърд и техните мигновени отсъждания. В конкретната ситуация обаче гарантирам, че ако рефер беше Джоуи Крофърд нямаше да се стигне до такива инциденти. Той щеше да овладее ситуацията. Щеше да е отсъдил техническо на секундата и щеше да се отърве от двамата играчи.
Бен Уолас (крило/център, Пистънс): Трудно е да се каже „Не, няма да направя подобно нещо пак“ или „Няма да се повтори“, защото в подобна ситуация не знаеш как ще реагираш. Беше неприятна ситуация, в която много неща се случиха за много кратко време.
Джим Грей (репортер, ESPN): Пистънс са виновни за всичко това. Именно Пистънс провокираха всичко това. Феновете на Пистънс и Бен Уолас са главните виновници.
ПЛЯСЪКЪТ
Близо минута и половина след като Бен удари Рони в лицето играчът на Пейсърс остана да лежи на съдийската маса, докато фен на Детройт не го предизвика. Всички играчи и треньори, които бяха в близост до ситуацията, се опитваха да укротят Уолас без да остане никой да надзирава Рон.
Майк Браун (асистент, Пейсърс): Бен нямаше намерение да доближава Рон повече и щом посочи с ръката си разбрах, че нещата излизат извън контрол.
Джим Грей (репортер, ESPN): Седях на не повече от метър от Рон на масата. Казах му: „Рон, не бързай да напускаш, искам те за интервю“. Той каза – ОК. Нямаше и 20 секунди, когато нещо долетя от някъде и го удари.
Джон Грийн (фенът, който оцелва Рон): Никога не съм имал намерение да удрям някого. В деня, когато това се случи, явно съм забравил законите на гравитацията. Надявам се никой никога да не хвърля нищо в „Двореца“.
Рон Артест (крило, Пейсърс): Лежах на масата, когато някой ме уцели с някаква течност. Имах кубчета лед по цялото тяло и лицето. След това, всичко беше самозащита.
Стивън Джаксън (гард/крило, Пейсърс): За всеки мъж е трудно да не реагира, когато е уцелен с нещо в лицето.
Майк Браун (асистент, Пейсърс): Скочих мигновено и опитах да го спра. Действах инстинктивно, знаейки че от тук нататък нищо добро не го чака. Не успях да го сграбча и съвсем естествено тръгнах нагоре по трибуните, за да се опитам да го спра. Нямам абсолютно никакъв спомен за това как съм се катерил по трибуните, но се озовах там.
МЕЛЕТО
Артест тръгва нагоре в трибуните в опит да сграбчи човекът, който го е замерил, но сграбчва грешен фен – Майкъл Раян. Онзи който е хвърлил безалкохолното – Джон Грийн, е до самата ситуация и се мята на гърба на Артест, опитвайки се да му заключи ръцете. Друг фен, който е в близост до ситуацията плиска Артест в лицето с някаква течност. Опръскан е и Стивън Джаксън, който отвръща на фена с юмрук в лицето.
Майкъл Раян (фен, Пистънс): Артест беше легнал върху мен и ме питаше: „Ти ли го направи?“, а аз му казах – „Не, не съм правил нищо“.
Марк Монтий (Инди Стар): Много хора ще кажат, че Артест се е качил в трибуните и е започнал мелето, но всъщност не беше точно така. Той се качи в трибуните и сграбчи грешния човек – пита го дали той е хвърлил напитката, но не го е удрял.
Майк Браун (асистент, Пейсърс): Следващото нещо, което видях, беше Джак в трибуните.
Стивън Джаксън (гард/крило, Пейсърс): Хората не разбират какво е усещането да си с някой, който наричаш съотборник и с който прекарваш повече време от колкото със семейството ти. Няма как да не реагирам в такава ситуация, въпреки че разбирах, че е грешно. Да влизаш в трибуните е крайно неправилно. Но в онзи момент знаех, че просто трябва да се кача и да помогна на съотборника си.
Джърмейн О‘Нийл (крило/център, Пейсърс): Имам лична охрана, която постоянно пътува с нас. В онази ситуация беше до мен и ме дърпаше назад от свадата. Видях какво става в трибуните и се опитах да се кача и да помогна, но охраната ми ме спря. Тогава се появиха хора на терена, които се опитваха да ни ударят. Първото познато лице, което видях на терена, беше това на съотборника ми, Фред Джонс, който беше ударен от случаен фен в гърба.
Стивън Джаксън (гард/крило, Пейсърс): Първоначалната ми реакция бе да отида и да сграбча Рон. Но доката крачех в трибуните бях оцелен с бира в лицето. Отвърнах без да се замисля. Не съжалявам, че се озовах в тази ситуация заради съотборник. Съжалявам за това, че се сбих с публиката. Беше абсолютно грешна постъпка, но в самата ситуация нямаше време да разсъждавам по този начин, просто действах. Предпазвах съотборника си. Много хора си мислят, че съм постъпил така, защото съм някакъв вид гангстер, но това не е така – действах и цялото ми съзнание бе фокусирано в това да предпазя съотборника си.
Още със самото ми стъпване в трибуните знаех, че ще има последствия. Но нямаше как да седя и да гледам съотборника си в затруднение, а аз да не предприема нищо заради някакви пари или кариерата ми като цяло.
Майк Браун (асистент, Пейсърс): Бях ударен докато се опитвах да измъкна Рон от трибуните. Артест беше хванал грешен човек, като този, който беше хвърлил напитката по него, всъщност бе зад него, нахвърляйки се върху Рон. Беше тотална бъркотия.
Крис МакКоски (журналист, Детройт Нюз): Опитах да спра Джамал Тинсли да не ходи в трибуните, но той премина през мен все едно не бях там.
Джордж Бла (радио коментатор, Пистънс): Рик Махорн, който отразяваше срещата за местно радио, беше в средата на масата и когато инцидентът стана свърши брилянтна работа. Рик овладя ситуацията.
Рик Махорн (бивш играч, Пистънс): Понякога действаш инстинктивно и правиш това, което ситуацията изисква.
Скот Полард (център, Пейсърс): Част от феновете нахлуха на терена и крещяха: „Ще ударя този, ще ударя онзи“.
Рик Карлайл (треньор, Пейсърс): Почувствах се все едно трябва да се бия за живота си.
Майк Браун (асистент, Пейсърс): Долу на терена беше още по ужасяващо. От всякъде си заобиколен от хора и имаш чувството, че се води бой 20 срещу 20 000.
Артест остана в трибуните за около 40 секунди и в последствие бе изолиран до резервната скамейка на Индиана, но конфликта между фенове и играчи съвсем не беше разрешен.
Джим Грей (репортер, ESPN): Онзи зрител можеше да умре ако Джърмейн О‘Нийл го беше уцелил директно. Изкара късмет, че О‘Нийл се хлъзна.
Джърмейн О‘Нийл (крило/център, Пейсърс): Щом го направих и зрителят се строполи на земята всички като че ли се отдръпнаха. Всички изведнъж се отдръпнаха, изплашени за собственото си здраве. Точно това исках да постигна. Да се стреснат и да се отдръпнат. Никога не съм искал да нараня някого, но в конкретния случай просто действах, за да предпазя себе си и своите съотборници.
Чарли Хадад (фенът, който е ударен от О‘Нийл): Почти нищо не помня от онази вечер.
Джърмейн О‘Нийл (крило/център, Пейсърс): Никой не знае, че всъщност охраната беше казала на този човек (Чарли Хадад) да напусне залата преди да се е стигнало да подобен инцидент. Никой не знае, че същият този човек е заплашвал Яо Минг. Хората не знаят тези неща. Този човек се готвеше да нарани някой от нас и за това си получи заслуженото.
Лари Браун (треньор, Пистънс): Помня само как бях застанал на центъра на терена и бях абсолютно безпомощен. Опитах да взема микрофона и да призова тълпата да се успокои, но просто не успях.
Чък Пърсън: Той просто остави микрофона долу и напусна залата, а с това остави грозната картинка зад гърба си.
Играчите също трябваше да напуснат залата. Проблемът беше озверялата тълпа. Стивън Джаксън най-после е в тунела, с раздърпан потник, крещящ към феновете, демонстрирайки липса на какъвто и да е страх. О‘Нийл влиза в тунела и се опитва да се саморазправи с фен, който го е полял по главата. Джамал Тинсли влезе в тунела и след секунди се върна обратно сред тълпата, похлупен с лопата за смет на главата си, но бързо се връща обратно в тунела. Докато играчите на Пейсърс се изнасят към тунела излита стол, което става и причина полицията да започне да използва парализиращите си спрейове. Първоначално изглеждаше почти невъзможно за играчите и треньорите на Пейсърс да успеят да се приберат в съблекалнята, но успяха – всички до един.
Джърмейн О‘Нийл (крило/център, Пейсърс): Хората плюеха върху нас. Замеряха ни с всевъзможни предмети – метли, кошчета за боклук, столове, и т.н. И за какво беше нужно всичко това? Ако някой беше ударен в главата и в следствие на удара пострада тежко – какъв щеше да бъде смисъла?
Майк Браун (асистент, Пейсърс): Нямам никаква представа как съм се озовал от трибуните на паркета. Но всеки хвърляше разни неща. Чувствах се все едно водим война – 22 срещу 20 000. Знам че не беше точно така, но това със сигурност беше най-страшният момент в живота ми. Следващото нещо, което помня е, че сме в съблекалнята, костюма ми е целия раздърпан и в кръв. Всеки, който казва, че е бил там и не се е уплашил според мен лъже.
В СЪБЛЕКАЛНЯТА
След като всички играчи и треньори на Пейсърс влизат в съблекалнята, играчите на Пистънс остават още малко на терена, потънали в потрес от така развилата се ситуация. Мачът официално е прекратен, като крайният резултат е фиксиран на 97:82 в полза на Индиана.
Стивън Джаксън (гард/крило, Пейсърс): Щом влязохме в съблекалнята Рон каза: „Човече, изобщо не съм подозирал, че разполагаме с толкова много истински чернилнки в отбора“. А истината беше, че много от нас сме преживяли тежки моменти на по преден етап от живота си и като цяло имахме известна подготовка за подобни ситуации.
Джърмейн О‘Нийл (крило/център, Пейсърс): Обстановката в съблекалнята беше изключително напрегната и нажежена.
Стивън Джаксън (гард/крило, Пейсърс): Рик Карлайл извика нещо от сорта „Всички да се успокоят, нека всички да се успокоят“. Тогава помня, че Джърмейн скочи и изръси нещо от сорта: „Следващия път като се бием не смейте да ни дърпате, шибаняци!“. Треньорът Карлайл отвърна мигновено с още по разстроен тон: „Просто се опитвахме да помогнем“. И ситуацията беше на ръба – за меле между играчи и треньори.
Джърмейн О‘Нийл (крило/център, Пейсърс): Трябваше да се бием, за да си проправим път до тунела. Не истински бой, но образно казано. Трябваше да избутваме хора и да се пазим докато влизахме в тунела. Бях разстроен от начина, по който ме вкараха в тунела. Просто исках да ме оставят да се защитавам сам.
Стивън Джаксън (гард/крило, Пейсърс): Майк Браун е бил ударен в устата и целия кървеше. Веднага щом разбрахме, че треньорът е ударен, осъзнахме че сме всички заедно в тази каша и някак си напрежението стихна.
Джърмейн О‘Нийл (крило/център, Пейсърс): Не мога да си представя какво му е било на Рик. Помня само, че имахме разгорещен разговор. Изпитвам огромно уважение към Рик. Той е един от най-любимите ми хора на света.
Стивън Джаксън (гард/крило, Пейсърс): След това коуч Карлайл каза нещо от сорта: „Добре, хайде всички на автобуса и да се махаме от тук“.
След наказанията които лигата отсъжда, амбициите на Пейсърс за нещо повече в плейофите се изпаряват. По ирония на съдбата играчите на Рик Карлайл са отстранени именно от Детройт Пистънс във втория кръг на елиминациите през 2005г.
През следващата кампания (2005-2006) Пейсърс са изхвърлени в първия кръг на плейофите, като това им представяне е последното след редовния сезон за следващите четири години. Ръководството на тима постепенно се отървава от играчите, които бяха въвлечени в скандала, и започва да гради нов отбор около имена като Дани Грейнджър, Пол Джордж, Рой Хибърт и др. На мениджмънта на Пейсърс му бяха нужни няколко години, за да може да върне обратно публиката в залата, съответно и отбора в плейофите.
Междувременно, Рик Карлайл спечели титлата през 2011 като наставник на Далас Маверикс – една година след като Рон Артест беше спечелил трофея с Лейкърс. Едно от първите неща, които Артест направи веднага след спечеления мач №7 през 2010 срещу Селтикс, бе да поднесе извиненията си към мениджмънта на Пейсърс и всички съотборници в тима от Индианаполис.
Не знам дали ще мога някога да се извиня на хората в Индианаполис – на града и на целия щат. Не знам дали на света има достатъчно извинения, които да събера и да ги поднеса към града на Индиана. Този град означава много за мен. Все още означава и винаги ще означава страшно много за мен.
– Джърмейн О‘Нийл
