„Измежду всички индивидуални отличия, които получих през цялата си кариерата може би най-значимото от тях е, че аз бях първия играч в историята, чийто номер беше изваден от игра”
– Уилис Рийд
Всяка година, когато започва същинската част от сезона в НБА /Плейофите/, по телевизията започват да се въртят различни клипчета с незабравими моменти на легендарни играчи оставили траен отпечатък в историята с изявите си на терена.
Точно това направи Уилис Рийд през далечната 1970г. – остана завинаги в сърцата на хората и показа как трябва да се държи един мъж, един истински капитан на отбор.
През 1964г. Рийд е избран от Ню Йорк Никс под номер 10 в драфта. Още от самото начало на своята кариера в НБА, той демонстрира доминиращ стил на игра, както в защита така и в нападение като завършва сезона с почти 20 точки и 15 борби средно на мач.
Показаните от Рийд качества дават повод на треньора Дик МакГайър да му смени позицията на игра от „мощно крило” на „център”. Въпреки, че е бил висок едва 208см., Рийд е трябвало да се справя с центрове като Уил Чембърлейн (216см) и Карим Абдул Джабар (218см).
След пет сезона на доказване в лигата, през 70та година, Рийд най-после достигат до финал със своя Никс, където срещат отбора на ЛА Лейкърс. Серията трябва да се реши в седми мач и благодарение на по-доброто представяне в редовния сезон, Никс имат последното домакинство.
Неприятната новина за цялата баскетболна общественост в Ню Йорк е, че капитанът на отбора Уилис Рийд е тежко контузен /в глезена/ и няма да може да вземе участие в решителния мач. Без Уилис, Лейкърс са абсолютния фаворит в мача.
По време на загрявката преди мача Рийд се появява на терена по екип и публиката изпада в екстаз. Въпреки нечовешките болки в крака, Уилис започва мача като титуляр и дори вкарва първите два коша за своя отбор. Тази негова постъпка мотивира до краен предел съотборниците му и те просто унищожават отбора на Лейкърс.
Постъпката на Рийд остава като еталон за модел на поведение на един истински капитан и професионалист. След края на този епичен мач, Рийд е избран единодушно от журито за MVP на финалите и така става първия играч в историята, който печели приза за най-полезен играч за редовния сезон, за All Star мача и за финалите.
През 1973г. Никс отново достигат до финал и въпреки, че Рийд не е същото страшилище, както в предишните два сезона, те печелят титлата срещу отбора на Бостън Селтикс. Измъчван от множество контузии, Рийд е принуден да прекрати своята кариера на следващия сезон.
