През 1950г., учителят Холкъмб Рукър организира летен турнир на една от баскетболните площадки в нюйоркския квартал – Харлем. Рукър е искал да привлече вниманието на подрастващите към баскетболната игра, за да ги предпази до колкото може от несгодите на „улицата“, като същевременно им покаже „алтернативен“ път до получаването на добро образование.
В следствие на усилията и инициативите на Холкъмб Рукър повече от 700 деца успяват да получат баскетболни стипендии, като по този начин възможността за образование в колеж за тях е ставала реална.
Игрището в Харлем бързо придобива слава и съвсем скоро се превръща във фокална точка за най-добрите играчи в града. С неподражаемия си стил и чар баскетболът от площадката привлича вниманието и на феновете на великата игра.
Централна трибуна е бил покривът на училището в близост до игрището, а вип ложите са били дърветата около терена.
През годините, зрителите в Рукър Парк (след смъртта на Холкъмб Рукър, игрището е кръстено на негово име) са гледали изявите на множество таланти и бъдещи звезди. Имена като Уилт Чембърлейн, Карим Абдул-Джабар, Нейт Арчибалд, Ърл „черният Исус“ Монро са само част от дългия списък с играчи, които са впечатлявали публиката с представянето си.
Към края на 60-те, на площадката в Харлем се появява един тинейджър, който мигновено приковава вниманието на местните звезди и фенове към себе си.
Казвал се е Джулиъс, а са го наричали с различни прякори („нокътят“, „черният Моисей“, „Худини“), като най-популярният сред тях остава – „Доктора“.
Всяка вечер, публиката се е трупала около мрежите на игрището, не просто да гледа баскетбол, а да наблюдава от близо хирургическите операции на „Доктора“. Всяка вечер „Докторът“ е оставял феновете в Рукър Парк без дъх, а уникалните му изпълнения са ги карали да скандират в един глас:
„доктор Джей, доктор Джей, доктор Джей…“
